Децата и порнографията

Автор: о. Атанас Чулаков

Със свободния достъп до интернет и с масовото използване на смартфоните, все повече се наблюдава една притеснителна тенденция, огромно съдържание на най-различна информация, която залива както възрастни, така и деца. И докато възрастните могат от части да филтрират интернет съдържанието, то децата са оставени сами да бродят в тази необятна виртуална джунгла, в която навсякъде ги дебнат зверове, готови да разкъсат наивните детски съзнания. Опасностите във виртуалното пространство са много и за тях в последно време се говори доста. Но като че ли се пропуска темата за порнографията и децата. В САЩ 73% от децата между 13-17 годишна възраст са гледали порнографски филми, от тях 59% гледат веднъж седмично, а около 45% са пристрастени към порнографски филми. Във Великобритания едно на десет деца са гледали порнографски филми, когато са били на 9 години, а 79% от анкетираните казват, че са гледали или гледат порнография със сцени на агресия, насилствено склоняване към сексуален акт и унижение. Голяма част от анкетираните младежи споделят, че както момчетата, така също и момичетата се наслаждават на сексуален акт, който включва физическа агресия, като удари и задушаване. Голям процент от тийнейджърите между 15-18 г. споделят, че при осъществяване на полов акт не чувстват удовлетворение, ако той не включва някаква форма на физическо насилие. Чрез манипулация на детското съзнание, порноиндустрията изкривява разбирането за любов и секс. Децата се извращават, естественото желание за любов бива замествано от желанието за животинска наслада, наслада от това да превърнеш другия в обект на удоволствие. Ето защо темата за децата и опасността от порнографията е изключително важна и ние като Църква и общество трябва на всяка цена да се стремим да опазим децата си. До скоро темата за секса беше табу, родителите не говореха пред децата си, а така също и Църквата не отваряше тази тема, но времето за мълчание приключи. Ние трябва да бъдем максимално отговорни и изключително притеснени от опасността, която застрашава децата ни.

Като Църква ние трябва да приближаваме децата към Христос, да ги направим осветени съсъди Христови и чрез това да ги учим, че не всичко позволено е полезно (срв. 1 Кор. 10:23). Както споменах по-горе идеята да говорим на децата за секса и порнографията едва ли е привлекателна и желана, но повсевместното разпространение на интернет и лесният достъп до порнографско съдържание, а да не говорим и за нарастващата сексуализация на всичко, което ни заобикаля ни задължава да го прави, колкото и неприятно да ни е. Църквата и родителите трябва да подготвят децата да живеят и да се спасяват заобиколени от тази масова сексуланост, че един ден искат или не ще се сблъскат насилствено с този проблем. Ако ние не възпитаме децата в правилното разбиране за секса и любовта, в света има хиляди сатанински организации, които с радост очакват новите си жертви.

Първо и най-важно условие е родителите да създадат нормална семейна атмосфера, в която децата без думи да разбират що е любов. Връзката на родители да бъде изградена върху уважение и почит един към друг. Провалът на децата се крие основно в отношенията на родителите един към друг. От семейната среда децата градят представата си за семейство и неимоверно един ден те ще градят своите семейства посредством добрите и лошите примери на родителите. Днес огромен брой родители сами вкарват децата си в този капан, чрез непристойно поведение и отношение, вулгарни думи, псувни, обиди и т.н. Как една майка ще научи дъщеря си да бъде стойностна жена, когато самата тя е пример за пошлост и разврат?! Как един баща ще научи сина си как да бъде мъж, когато той оскърбява, псува и обижда съпругата си?!

От проучванията виждаме, че децата се сблъскват с порнографията от най- ранна възраст, това означава, че трябва да говорим с тях по тази тема възможно най-рано. Разбира се, че няма да започнем да излагаме пред децата статистически данни и проучвания или директно да почнем с темата за секса, но можем да говорим на децата, че могат да ни се доверят и споделят с нас ако случайно видят нещо, което ги тревожи или им се струва нередно. Родителите трябва да покажат на децата, че са готови да разговарят с тях и че няма забранени теми. Като православни християни ние се стремим да виждаме и да се наслаждаваме на красотата, която Творецът е изваял, на красотата в човека, който е икона Божия и според мен именно това трябва да бъдат първите разговори с детето. Да се научи от малко на любов към творението божие. В реклами, филми и порнографията ясно се вижда унижението на човека, когато детето от малко бива възпитавано в любов към човека, то в по-късна възраст само ще вижда, колко ужасно е отношението към човека в подобни съдържания.

Първото нещо, което трябва да изясним, е какво е порнография. Порнографията са снимки или видеа, които не трябва да гледаме, неща, които са лични и дори обидни. Порнографията е антииконография, както пише о. Джон Брек. Порното е антиикона, демонична иконография. Докато иконата ни приканва към любов и общение с личността, порнографията унищожава любовта и общението, като злоупотребява с образа на изобразените, превръщайки телата им в единственото важно нещо, пренебрегвайки целия човек с всичките му болки и чувства. Използва телата им, които са предназначени да бъдат храм на Св. Дух за играчки и забавление на други хора. Ясно и категорично трябва да разберем и да обясним, че не това е любовта и не за това Бог е дал сексуалността на човека, не за насилие и унижение, а за най- възвишено общение между мъжа и жената. Порнографията не се интересува от отношенията между хората, порнографията унищожава общението, тя дехуманизира секса, изважда го от правилния му контекст. От най-ранна възраст трябва да научим децата си, че любовта е в основата на секса, а не употребяването на другия, че човекът е Икона на Живия Бог и не можем да постъпваме с него по такъв ужасен и унизителен начин. Да обясним, че хората от екрана са истински хора, които също като нас са Божий образ и гаврата с тях е гавра със Самия Бог. Жената е създадена да бъде неразделна част от мъжа, да бъде двамата едно, а не просто играчка, с която да се гаври. Образът на жената в порнографията е най-ужасният образ, който човечеството е успял да създаде. За православните образът на Пресвета Богородица е най-яркият образ за жена, че не жената от порнографските филми, а Пресвета Богородица е тази, на която всяко едно момиче трябва да подражава, а мъжете на Самия Господ Иисус Христос.

На малко по-късен етап трябва да говорим с децата си за страстите и че порнографията ни свързва с най- тъмните страсти на човешката природа. Гледайки порнографско съдържание, ние активираме тези страсти и им даваме контрол над умовете и телата си. В това именно се състои опасността от порнографията. Порното променя човека, то става господар и диктува живота. Порното нанася огромна вреда на душата, откъсва я от общение с Бога, прави я слугиня на сатаната. Днес изключително малко хора обръщат внимание на състоянието на душите си, но порнографията нанася огромна вреда и на телата и най-вече на мозъка, особено в по-ранна възраст, когато мозъкът е в етап на развитие. Порнографията убива желанието за социално взаимодействие и желанието за интимна връзка. Детските мозъци не са готови да обработват преживяванията на възрастните, представени в порнографията.

Опасността от порнографията е реална и много сериозна, сатаната, който е враг на нашето спасение постига целта си като пленява невинните детски души и ги унищожава от най-ранна възраст. За това тази тема не приключва тук, този текст е само едно желание за по- нататъшна работа и борба срещу тази огромна опасност. Най-лесно би било, ако държавата забрани порнографията на територията на България, но тази индустрия е по-богата от нашата държава, така че не можем да очакваме нищо от държавата. За това Църква и народ трябва да впрегнем заедно усилия и на първо място с молитва и надежда в Бога да възпитаваме децата, да правим от тях истински икони на Живия Бог.

Като християни знаем, че всичко, което правим, ни изгражда като личности, а този живот ни е даден за да се уподобим на Бога, да достигнем до общение с Него чрез покаяние и добродетелен живот и така да преобразим себе си и света.

Христос Воскресе!