Бил ли е Христо Ботев атеист?

 

Автор: Илия Т. Маринов

„За Христо Ботев (1848-1876) се пише и говори у нас толкова много, както за никого другиго. “Така започва словото на митрополит Борис Неврокопски (1888-1948) по случай 50-годишнината от смъртта на поета-революционер, публикувано през 1926 г. в „Църковен вестник“. И продължава: „Но при все това,той е толкова малко разбран, както никой друг велик българин. Понеже още не сме се издигнали до там, че да можем да разберем неговото величие, ние гледаме да го смъкнем от неговата висота и да го повлечем долу при нас, да го ограничим в тесните рамки на обикновени норми и да го раздробим на части. Това насилие над великата личност на Ботев ние вършим и съзнателно, и несъзнателно. Съзнателно – когато искаме с неговото величие да прикрием своята дребнавост, и несъзнателно – когато наистина не сме способни да постигнем това величие.“[1]

Насилието върху личността на Ботев, което митр. Борис има предвид е свързано с една нова претенция към поета, изказана от една нова идеология, неотдавна покорила Русия и възторжено набираща сили в млада България. След 20 години същата идеология, вече в зряла възраст, заграби властта, уби митрополита и с железен юмрук повели: „Ботев е атеист. Край на дебата.“ Тази мантра беше повторена толкова много пъти, че почти стана истина и продължава да се разпространява сред българите и до днес.

Наръчникът „Научен атеизъм“, издаден за партийна просвета през 1987 г. авторитетно постановява, че революционно-демократическият атеизъм има място в нашата национална история, чийто най-висок връх бележи атеизмът на Христо Ботев. И добавя възторжено: „ У нас революционно-демократическият атеизъм притежава особена национална и социална значимост, тъй като той се сраства плътно с борбите на народа за национално и социално освобождение“.[2] За българския „научен“ атеизъм Ботев не е просто някой си редови атеист от запаса, а „връх“ в атеизма. При това „най-висок“. Една кулминация на народно-класовото недоволство намерило израз на своята свобода в марксисткото безбожие и изригнало ярко в атеизма на Христо Ботев. Ако е така, то атеизмът заслужава поздравления. Кой друг строй, коя друга философия е дала такива велики личности на света? За съжаление много от лозунгите на комунизма бяха опровергани, което наложи и настоящия опит за изследване. Бил ли е Христо Ботьов Петков атеист?

Във философския речник на Кембридж ще прочетем, че „атеизъм (atheism), отгр. а-, „не“ и theos, „бог“, разбиране, според което не съществуват никакви богове. Според широкия смисъл на думата атеизмът е липса на вяра в Бога и се съгласува с агностицизма. Според тесния (и стандартен) смисъл на думата той е вяра, че Бог въобще не съществува.[3] Ще рече, че атеист е човек, който отрича съществуването на Бога, вярва, че Бог не съществува или живее така, като че Бог не съществува. Забележете, атеист не е човек, който критикува Църквата и свещенството, не човек, който не ходи редовно на Църква, не е човек, който вярва в социалното равенство, а именно някой, който отрича съществуването на Бога. Подобно определение за атеизъм ще възприеме и нашенският „Научен атеизъм“, като добави само, че социалистическият атеизъм не просто отрича Бога, но и посочва на човечеството нов път без религия.[4] Това ли е обаче пътят на Ботев?

Сред многобройните биографи на Христо Ботев несъмнено изпъква Захари Стоянов (1850-1889). Съвременник на събитията и героите, Стоянов не спестява и неудобните факти в живота на поета-революционер, а и едва ли може да бъде обвинен в идеологически пристрастия. В своята книга „Христо Ботйов. Опит за биография“ издадена за пръв път в София през 1888г., Стоянов дава подробни сведения за семейството и произхода на Ботев, без да скрива и религиозните нагласи на тези хора.

Христо Ботев се е родил в семейство на българи и православни, уточнява Стоянов.[5] Бащата, даскал Ботьо далеч не е бил обикновен човек и като нежен и обичлив баща, както го представят в биографията, със сигурност е оказал силно влияние върху младия Христо. Освен като изключително образован човек, учител на млади и стари на хигиена, политика, култура, Захари Стоянов не намира нужда да крие, че даскал Ботьо е руски възпитаник, завършил семинарията в Одеса.[6]Преводач, реформатор и общественик Ботьо Петков често е бил в конфликт с местните жители, против техните суеверия и предразсъдъци за изкарване на гробищата извън пределите на населеното място. „ В неделни и празнични дни той помагал още в черковното богослужение, като пеел от дясна страна.“[7] Недвусмислено става ясно, че даскал Ботьо е бил не просто номинално вярващ, а човек с личностна вяра и истинско разбиране на Православието. Някой който е бил богословски подготвен в елитна семинария, участвал е активно в богослужебния живот на Църквата и е бил достатъчно посветен във вярата, за да различи истинското християнство от местните суеверия. Очаквано, когато подобен човек се сдобие с първа рожба и това стане на 25-ти декември 1848 г., той му нарича съответното име. „По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай турили му името Христо, именник на Спасителя“[8], предава Захари Стоянов. И допълва: „ Самите дати на неговото появяване на бял свят като че предсказвали, че той ще израсте и умре в бури.“[9]

Няма нито бегла следа от атеизъм в семейството на Ботев. Точно обратното. Поетът е откърмен в подчертано православно семейство с християнски традиции и богословско образование. Ако и да е бил Ботев атеист, то тези влияния със сигурност не са от семейството му. Разбира се, знаем също, че младият Ботев е бил достатъчно бурен и непокорен. Стоянов не пропуска да спомене, че част от непослушанията на Христо се състоели в отказа му да посещава богослужение. Поради това не е достатъчно да се задоволим с данни за произхода и ранните години на Ботев. Ако искаме да разгледаме неговата вяра, изповядвана в зрели години, е необходимо да изследваме неговите писания. Особено показателна за вярата на един автор е информацията, която той сам предава на читателите си.

Натрапчиво се набива на очи стихотворението „Моята молитва“. Изключително необичайно и доста странно би било атеист да се обръща с молитва към Някого, Който не вярва, че съществува. Парадоксално това стихотворение е и основна претенция за атеизъм при Ботев. Тук православните са наречени „скотове“. Попове, калугери, царе, папи и патриарси са подложени на „вербална агресия“ от непримиримия революционер. Следвали от всичко това, че Ботев е атеист? Ще припомним, че атеист, по определение е човек, който отрича съществуването на Бог, но подобно твърдение тук не се среща. Фактът, че Ботев критикува църковните хора не го прави атеист. На друго място критикува и учителите, като ги нарича „диваци“. Ботев критикува и вестникарите, но самият той е бил и учител, и вестникар. Критикува и патриотите, но това не го прави апатриотичен. Използването на фразата „не Ти, Боже“ не е отрицание на Божието битие, а изразно средство, с което авторът разграничава своята вяра от вярата на онова (основно гръкоезично) духовенство, което е стояло за покорство към османската власт.

Началото и края на творбата са особено важни за нейното послание. В началото Христо Ботев е поставил едно изречение, което умишлено се пропускаше при комунистическите издания на поемата. „Благословен Бог наш… “. Това не са случайни думи. Това е църковнославянска формула от православния молитвослов. С тези думи започва почти всяко богослужение в православната Църква и би било доста необичайно един атеист да започва произведението си по този начин. В последните три куплета Христо Ботев разкрива своята лична надежда и упование в Бога, от Когото очаква съхранение на живота и делото.

В произведението „Моята молитва“ няма и следа от атеизъм. Не се отрича съществуването на Бога, не се почитат Негови идоли, не се предлага алтернатива на православното учение. Бог е централен образ в стихотворението. Ботевата молитва към личностния Бог е и молитва за благословение, молба за подкрепа по пътя към саможертвата в името на свободата. Нищо в поемата не противоречи на християнството. Да, Бог присъства в сърцето и душата, да, Той е закрилник на слабите и бедните, да, Той е Бог и на разума. Ако бъдем максимално догматични и педантични, бихме могли да кажем, че в тази поема Ботев не изразява в пълнота православното учение за Бога, Който освен иманентен е и трансцендентен, Който е Бог на бедни и богати и Който проповядва основно покаяние. Нека да бъдем крайно критични и дори груби, да кажем, че Ботев е еретик! Но еретикът все още не е атеист. Еретикът е човек, който вярва по начин различен от православния догмат, но той все пак вярва.

Ако са верни твърденията, че Ботев е атеист, то в „Моята молитва“, поетът започва с православен благослов молитвено обръщение към личностен Бог, Който дефинира Какъв е и Какъв не е, натоварва с надежда за спасение и справедливост и Който авторът не вярва, че съществува!„Ботев има религия, има Бог и неговата „Молитва“ е поетическото верую на бореца за тържеството на правдата. Да се търси атеизъм в този рядък документ на българското художествено слово, значи да се отрича съкровената същност на Ботевия мироглед и Ботевата етика.“[10]

Религиозната тематика не остава чужда на много други места в лириката на набедения атеист. Темата за душата, Бога и безсмъртието, ярко присъства навсякъде и подобна образност далеч не е типична за атеизма. Бог е наречен „добър и милостив“ в поемата „Странник“, в „Обесването на Васил Левски“, старци се молят Богу горещо, а в „На прощаване“ врагът е наречен „безверни“. Дори да спорим за отношението на Ботев спрямо Църквата, категорично е, че отношението му към безверието е отрицателно. В произведението си „Борба“, Ботев ясно дефинира същия този враг – алчният богаташ, родоотстъпник и потисник и заявява, че такъв човек е „пред олтарят Бога изамамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи“. Няма нищо необичайно в едно подобно обвинение, докато не допуснем мисълта, че същото може да бъде изказано от атеист! Това би било прецедент в световния атеизъм, тъй като историята не помни друг случай, при който атеист да обвинява врага си, че е пред олтара Бога измамил. Нито буржоазната класа е била обвинявана в подобен грях от великите идеолози на атеизма, нито на процесът в Нюрнберг страните от СССР са поставили подобно обвинение пред нацистите, нито на някой многобройните процеси организирани от атеистичната власт в страните от Европа и Азия е бил укоряван идеологическия противник: другарю, Вие защо Бога измамихте? При това, забележете, не в сърцето и душата, а пред олтара! С молитви и клетви! Разбираемо, защото атеистите не вярват в Бог и поради тази причина не осъждат и престъпленията спрямо Бога. За разлика от Ботев.

Не само това. В поемата „Хаджи Димитър“, Христо Ботев очевидно допуска съществуването на задгробен живот! Изповядва се Хаджи Димитър като жив. Душата на героя, духът на Караджата и мистичния образ на самодивите, определено указват на вяра в продължаването на живота и то не само алегорически. Не бихме могли да го пропуснем, дори натоварени с огромните предубеждения на атеизма. Можем най-много да кажем, че това са само художествени образи, които не съответстват на истинската вяра на поета. Подобно твърдение обаче, изопачава творбата и я принизява. Превръща Ботев в послушен лицемер и не отговаря на цялостния дух на произведението, пропито от жива вяра и надежда в безсмъртието. Такава вяра и надежда са характерни за цялото творчество и жизненост на поета. Без тях личността му би била различна. От друга страна ако вземем евангелските слова „Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи“ (Марк 12:27) и разберем, че само в Христа имаме надежда за истинско безсмъртие, то става очевидно, че само в християнски контекст можем да имаме и истински Ботев. Атеизмът безсмъртие не проповядва.

Борис Неврокопски пише:„Христо Ботев биде понесен известно време от ония социални течения в Русия, които през 60-те години проникнаха в тая страна от ЗападнаЕвропа. В Русия той се запозна с идеите на Сен-Симон, Фурие, КарлМаркс, Бакунин и Чернишевски. В живо и печатно словото й оперираше понявга с понятията и терминологията на социализма и комунизма. Но той се допираше до тях само на повърхнината. Подух и преживявания той няма почти нищо общо с корифеите на социализма и комунизма и стои съвършено далеч от тези доктрини. Той порица остро някои фалшиви прояви в религията и нейните представители – обаче той не само че не е атеист, но, проникнат всецяло от дълбока вяра, той разчистваше пътя към истинската религия.“[11]

По-натам митр. Борис пояснява коя е тази истинска религия, но не пропуска да ни припомни и евангелските слова: “никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13). Човек незапознат с Евангелието би пропуснал, че именно тази Христова повеля маркира целия живот на Христо Ботев, изпълва го и прелива от него в една действена и жива любов. Съвършената, жертвена, Христова любов, защото „който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери“ (Мат 16:25). „Той (Христо Ботев) имаше най-съвършената религия – религията на възвишената любов, християнската религия. Тази религия беше най-скъпото нещо за него. Тя беше душата, неговата душа. Без нея той не можеше да живее. Затова той беше безпощаден към всеки, който оскверняваше тази светиня. Когато той нападаше някои фалшиви религиозни прояви, той нападаше не религията, а безрелигиозността. Той бичуваше безпощадно лъжливата, лицемерната религиозност, защото обичаше истинската религия, която той искаше да вижда всякога чиста, неопетнена. А той виждаше как едно чуждо духовенство цели векове притиска и смуче неговия народ и се гаври с религията, и затова той насочи своите отровни стрели против него.“[12]

Със сигурност ще пропуснем много места в Ботевата лирика, която е пропита от религиозната тема. Достатъчно е човек сам да се запознае с творчеството на Христо Ботев, сериозно и добросъвестно, за да разсее в себе си всякакви съмнения за атеизъм. Възможно е крайно ревнивите женихи на доктрината за Ботевия атеизъм да възразят, че това са само художествени произведения, някакви нереални символични образи, които не представят коректно вярата на поета. Може би в личните му писма най-после ще открием следа от прословутия връх в атеизма?

Нищо подобно! Ето как Ботев започва писмото си до увековеченият от Вазов капитан на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер: „ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ! ДА ЖИВЕЕ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА!“ С главни букви. За да си атеист и да напишеш подобно нещо е необходимо да си също така и чудовищен лицемер. Но Ботев не е. Именно искреността е най-ярката светлина на Ботевата личност, която категорично разпръсква всяка клевета и опит за принизяване. „Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че моята молитва се сбъдва“, пише Ботев до най-близките си, стъпил на българска земя. Но в атеизма няма молитва, нито радост от мисълта, че молитвата се сбъдва. Един атеист би могъл най-много да входира молба до началника си. Дори изпълнението на тази молба да носи също такава радост, то не за това пише Ботев. Ще пропуснем календарите със светии, които Ботев издава, ще пропуснем и личната му изповед пред Бога за свидетелствана в личния бележник на воеводата, защото и без това трябва да е станало ясно, че Ботевите писания съдържат много повече свидетелства за вяра, поради което са били щателно скривани през атеистичния режим. Днес, тези документи са публично достъпни. Достъпен е и личният му дневник. Нека всеки сам да се запознае с документите и да извърши свое проучване на темата.[13]

Може би самият атеизъм има какво да каже и ще припознае Ботев идеологически и индиректно? В XIX век, атеизмът е вече доста самостоятелно и добре систематизирано учение, което се опитва да замени християнските традиции в почти всички сфери на живота. Това е векът, когато Ницше провъзгласява смъртта на Бога, Марк и Енгелс са приключили големите си трудове, а Фойербах е вече класика. Десетилетия по-рано Чарлз Дарвин публикува своята теория за произход на видовете, монархиите падат една след друга, а с тях и авторитетът на Църквата. Атеизмът през XIX век не е случаен подбор от антицърковни изказвания, а доста разпознаваема доктрина със своите априорни постулати, които не са се променили и до днес. Част от тях включват:

1. Отричане съществуването на Бога.

2. Претенции за научност на атеизма.

3. Отричане на свръхестествената реалност.

Това са неизменни, атеистични презумпции и е трудно да си представим атеист, който да не изрази съгласие с един или повече от тези постулати. При Ботев, няма и следа от подобни презумпции. Тотално и напълно отсъстват. Неговият дневен ред е напълно различен. Нито някъде той отрича Бога, нито Откровението, нито претендира за някаква научност. Епохалните научни открития на времето, през което е живял, явно са му крайно безинтересни в светлината от кладата на народното страдание.

Дори непряка връзка да търсим между Ботев и атеизма, отново стигаме до задънена улица. Но може би в последните си дни да се е отметнал от християнството и да е станал атеист? Хората се променят пред лицето на смъртта! Може би с неизбежната си гибел пред очи,Ботев да се е отрекъл? Да си е казал: „цял живот се молих на Бога и полза не видях, ще взема в последните си дни да стана атеист“? Възможно ли е? Отговаря сам поетът-революционер в прощалното си писмо да своята мила съпруга Венета.

„Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят.“

„Как тая изкупителна жертва на един върховен дълг към племето си не се чужди от мисълта за Бога в най-решителния момента на живота си“- възкликва митр. Борис Неврокопски. Тук повече не можем да извършваме кощунствено насилие върху паметта на Христо Ботев. Длъжни сме да признаем очевидното.

Христо Ботьов Петков не е бил атеист. Роден и израснал е в православно семейство, където е възприел християнските добродетели, част от които, като любов към брата, грижа за низшите и саможертвата, ясно са белязали целия му живот и дело. Кръстен е на Христос Спасител и е познавал и спазвал църковния календар. Не са му били чужди църковните тайнства, участвал е във Венчавка, Покаяние, Евхаристия. В произведенията си не отрича Бога, а напротив, призовава Го, уповава се на Него, кори другите в лицемерие пред Божието лице. В личните си писания Ботев разкрива и своите лични молитви към Бога, призовава за християнска Европа. А пред невръстните си деца, които оставя сираци и възлюбената си съпруга в последния си час Ботев няма нещо по-добро да предложи, от упование…в Бога.

Твърденията, че Христо Ботев е бил атеист са неверни и нелепи, без никаква почва в реалността. Подобни претенции имат за цел единствено да легитимират един изкуствен идеологически строй, чужд на българския етос и култура, формирани през вековете в лоното на Православната църква. Една фалшива идеология, надянала куп изхвърлени от философията парцали, закърпени с червените конци на тиранията, която през годините прикриваше своите срамотии с лика на големия Ботев. Време е болезнено да се сбогуваме с тази лъжа и нейните нелепи исторически претенции и да се помолим в духа на нашите възрожденски предци за опрощаване на греховете, за спасението на народа ни и за слава на Отца, и Сина, и Светия Дух!

 

---

[1]Неврокопски, митр. Борис. Избрани съчинения. Христо Ботев, С., 2019г., с. 35-36

[2]Авторски колектив, Научен атеизъм, С., 1987 г., с. 13

[3]Философски речник, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2009 г. с.54

[4]Научен атеизъм…пос. съч. с. 15

[5]Стоянов, З. Съчинения. Том 2. С., 1983 г., с.301

[6]Пак там, с. 302

[7]Пак там, с. 306

[8]Пак там с. 301

[9]Пак там

[10]Неврокопски, митр. Борис. Избрани…пос. съч. с. 44

[11]Пак там. с. 36-37

[12]Пак там. с. 42

[13]Срв. Пехливанов, Ил. Безбожник ли е Ботев. във в-к Дума, събота, 16 Май 2015 / брой: 109