За „говоренето на езици“

Автор: о. Варнавас Пауел

Като бивш пастор в петдесятната църква, добре познавам това преживяване. Но какво се случва сега, когато съм православен? Явява ли се „говоренето на езици“ здравословно духовно преживяване?

Това е една от най-бързо разрастващите се форми на християнството в света (ако не и най-бързо разрастващата се), и именно от това движение произлизам, преди да приема Православието преди толкова много години. Говоря за петдесятното движение. Моето минало, оформено в петдесятното течение на американското християнство, е за мен едновременно източник на радост и повод за предпазливост. Имам толкова мили спомени от времето, прекарано в това пламенно изражение на американското християнство. А също така имам скъпи приятели и уважавани мъже, които обичам и до днес. И тогава ще попитате: защо го напуснах? Защото открих най-пълното петдесятно преживяване в живота си в Православието. Именно тук открих най-дълбокото желание на сърцето си — истинска и преобразяваща среща и близост с Бога в Христа.

И така, какво да кажем за „говоренето на езици“? Да, явлението „говорене на езици“, е основна отличителна черта на петдесятното движение и харизматичните течения. Но тази отличителна черта в съвременната си форма има съвсем различна практика от „говоренето на езици“, за което се говори в Писанието. Нека погледнем 1 Коринтяни 14:6–19:

„А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.“

‭‭ Св. апостол Павел все още се опитва да накара тези обичани, но непокорни коринтяни да бъдат трезвени във вярата си.‬‬ Изглежда, че там е имало доста хора, които са говорили на езици. Но липсата им на дисциплина, трезвеност и любов помежду им е превърнала събиранията им в срамни спектакли. Първо, Павел настоява, че когато Църквата се събира, това трябва да е за „нас“, а не за „мен“. Едно от личните ми предизвикателства, докато се отдалечавах от петдесятното движение, беше именно дълбоко себецентричният характер на духовните ми преживявания. Всичко се въртеше около това аз да се чувствам по-добре. Използвах вярата като наркотик — за да притъпя болката си и да променя настроението си. Но вечната вяра се отнася до реалната духовна борба — да станем като Иисус Христос. За съжаление, повечето съвременни преживявания на говорене на езици се движат именно от този себецентричен дух. Това е първият знак, че тази духовна проява трябва да бъде внимателно разгледана, преди ние, православните, да кажем, че тя е здравословна! Дори с най-добри намерения можем лесно да се отклоним от здрава духовност и да потънем в ненаситен глад за облекчение, вместо да се учим на търпение и постоянство. След това св. апостол Павел насърчава коринтяните да се стремят към това да бъдат разбрани, а не просто емоционално задоволени. Тук се корени и моето лично съмнение към съвременната проява на говорене на езици. Знам, че някои ще кажат: „Но, отче, това е моят молитвен език в личната ми молитвена стаичка“. Разбирам това, но в православната вяра ние не живеем само за себе си. Ние живеем за другите.И моето желание винаги трябва да бъде да бъда разбран и да преподавам и предавам тайните на вярата ясно на слушащите ме — а не да се опитвам да ги впечатля с духовните си проявления. Разбира се, да бъдеш разбран по време на богослужението има и много други измерения!‬‬‬‬‬‬

Накрая, ще споделя, че моят личен опит с говоренето на езици приключи, когато бях миропомазан и приет в Църквата. Може би това беше особена духовна дисциплина за мен — да се откъсна от пристрастяващите, емоционални религиозни преживявания на миналото си. Но вече не говоря на езици, и съм щастлив от това. Всички религиозни преживявания трябва да бъдат поставени под любящия и мъдър надзор на обичащата общност — Църквата. Трябва да избягваме „аз“-центрираното мислене в духовния живот и вместо това да се учим да живеем според мъдростта на вечната вяра. Докато празнуваме отданието на Преображение Господне, ние православните винаги се изправяме пред въпроса за истинската цел на духовните дарове и преживявания — било чудеса, било емоционални състояния. Тези събития са реални. Но винаги трябва да сме достатъчно зрели, за да признаем, че те могат да бъдат имитирани от лукавия, за да ни отклонят от истинската ни цел — а именно да сияем с Христовата светлина, която насочва вниманието към Него, а не към нас самите! Духовните дарове са дадени, за да ни направят по-зрели, по-трезви, по-подобни на Иисус. Всичко, което не достига до този стандарт, трябва да бъде отхвърлено от нас като недостойно за нашия нормален православен живот.

А днес, под ръководството на вечната Църква ли се намират твоите религиозни преживявания? Или настояваш вярата ти просто да те „обезболи“, за да избегнеш истинското изцеление на душата? Нормалният православен живот е призван да бъде зрял и здрав!

Преобразил си се на планината, Христе Боже, и яви славата Си на учениците Си, доколкото можеха да я понесат. Просвети и нас, грешните, със светлината на Твоето вечно сияние, по молитвите на Богородица. Подателю на светлината, слава на Тебе! (Тропар на Преображение)

7 август 2025 г.

*О. Варнавас Пауъл е енорийски свещеник в гръцката православна църква „Свв. Рафаил, Николай и Ирина“ в Къминг, щата Джорджия.

превод от английски: о. Атанас Чулаков