Как можем да придобием Светия Дух

Автор: св. Инокентий, патриарх Московски

Познатите и ефективни средства за придобиване на Светия Дух, според учението на Свещеното Писание и опита на великите светци, са следните:

1. Чисто сърце и непорочно тяло.

2. Смирение.

3. Покорство спрямо Божия глас.

4. Молитва.

5. Ежедневна саможертва.

6. Четене и слушане на Свещеното Писание.

7. Тайнствата на нашата Църква, и най-вече Светото Причастие.

Всяка вярваща душа може да се изпълни със Светия Дух, ако се очисти от греха, освободи се от любовта към себе си и се освободи от гордостта. Светият Дух винаги е около нас и желае да влезе в нас. Но нашите лоши дела ни обгръщат като мощна каменна стена. А нашите грехове, като диви пазачи, го прогонват и не му позволяват да ни се доближи.

Всеки грях прогонва Светия Дух. Най-омразни обаче са от телесните грехове блудството, а от духовните – гордостта. Светият Дух, съвършената чистота, никога не може да обитава човек, замърсен с грехове. Как може да остане в сърцето ни, когато то е пълно с грижи, желания и страсти?

1. Ако искаме да не загубим Светия Дух, който сме получили при кръщението, или ако вече сме го загубили, за да Го придобием отново, трябва да имаме чисто сърце и непорочно тяло, тоест непримесено с какъвто и да е плътски грях. Сърцето и тялото трябва да бъдат храм на Светия Дух. И при този, който има чисто сърце и непорочно тяло, Светият Дух ще влезе и ще овладее душата му. Важно е човекът да не поставя надеждата си върху добрите си дела и да не се гордее с тях, да не мисли, че по право трябва да получи даровете на Светия Дух, сякаш Бог му ги дължи като възнаграждение. Ако ти си имал нещастието да замърсиш сърцето си и да разтуриш тялото си чрез грях, постарай се да се очистиш чрез покаяние. Престани да грешиш, пока́й се с разкаяние и започни да живееш с повече внимание. Така ще бъдеш достоен да се насладиш на Светия Дух.

2. Едно от най-сигурните средства за придобиване на Светия Дух е смирението. Дори да си честен, добър, справедлив и милосърден човек, дори да спазваш всички Божии заповеди, винаги трябва да смяташ себе си за недостоен слуга на Бога, за инструмент в Неговите ръце – инструмент, чрез който Той действа. Все пак, стига една по-внимателна преценка на нашите добри дела, дори на най-големите ни добродетели, за да видим колко малко заслужават да бъдат наречени християнски добродетели. Колко често, например, даваме милостиня, ако не от суета и любов към себе си, то със сигурност от егоизъм, като лихвари, надявайки се, че за една монета, която сме дали на бедния, ще получим от Бога сто или хиляда? Смирението е и да понасяш с търпение и без оплаквания всички скърби, тъги и нещастия, като ги смяташ за наказание за греховете си. Да не казваш „Горе главата с моята беда! “, а „И това е малко за моите грехове! “. И да молиш Бога не толкова да те освободи от изпитанията, колкото да ти даде сила да ги търпиш.

3. Можем да придобием Светия Дих също чрез покорство на Божия глас. Бог говори много ясно, по начин, който е разбираем и ясен. Така можем да чуем гласа Му на всяко място, време и обстоятелство. Достатъчно е само да имаме уши, за да слушаме. Например, нещастен ли си? Някой те е обидил? Твой близък е починал? Болен ли си, тъжен или меланхоличен без видима причина, както често се случва на всички ни? Във всички тези случаи можеш да чуеш гласа на Бога, който ти казва да се съвземеш и вместо да се опираш на хората или да търсиш утеха в забавления и развлечения, да се обърнеш с покаяние към Него и да поискаш утеха и помощ само от Него. Ако пък живееш добре, ако имаш изобилие от блага и никаква нужда, ако всичките ти дела се развиват благоприятно, ако не познаваш болка и скръб, а само радост, и то духовна радост, всичко това е гласът на Бога, който те подтиква да обичаш с цялото си сърце своя Благодетел, да Му благодариш с цялата си сила и да не забравяш, когато се наслаждаваш на благата на този свят, да помагаш и на Неговите незабележими братя, тоест на бедните. Също така не забравяй, че истинските блага и вечната радост се намират в небето и произлизат от Онзи, който е източникът на всяко добро и всяка радост. Ако е престъпление или пренебрежение към земен владетел, колко по-голям грях е пренебрежението към Небесния Цар! Ако не внимаваме, Бог, след безбройните ни дразнения и многократните Си призиви, може да ни остави като упорити деца – ще ни остави тогава да правим каквото искаме. Но след това разумът ни постепенно ще се помрачи толкова, че дори най-страшните грехове няма да ни се струват нищо повече от неизбежни слабости на човешката ни природа. Колкото полезно и спасително е да слушаме гласа на Бога, толкова опасно и разрушително е да не му обръщаме внимание.

4. Придобиваме Светия Дух и чрез молитва. Това е най-простият и ефективен начин, който всеки от нас може да използва по всяко време. Както знаем, молитвата е външна и вътрешна. Този, който се моли, коленичейки, извършва външна молитва. А този, който със сърцето и разума си се обръща към Бога, стремейки се непрестанно да Го има в мислите си, извършва вътрешна молитва. Всички знаете кой от двата начина на молитва е по-добър, по-плодотворен и по-угоден на Господа. Също знаете, че можем да се молим навсякъде и по всяко време, дори когато сме смазани от греха. Можем да се молим както когато работим, така и когато се почиваме, празници и делници, прави, седнали или легнали. Тук трябва само да кажа, че въпреки че вътрешната молитва е най-силното средство за придобиване на божествената благодат, не бива да пренебрегваме и външната молитва, особено общото богослужение. Много хора казват: „Защо да ходя в църквата? Мога да се моля и у дома. Там повече греша, отколкото се моля.“ Но какво ги кара да говорят така, мислите ли? Добро познание или правилна преценка? Не! Напротив – тяхната леност и егоизъм. Вярно е, че понякога, за съжаление, се случва да сме в църквата и да грешим. Това обаче не става, защото сме дошли в църквата, а защото сме дошли с неподходящо настроение, не за да се молим, а за други неща! И за да се убедите, погледнете онези, които по горните оправдания не ходят на църква. Молят ли се у дома? Не!

Казахме по-рано, че човекът, който няма в себе си Светия Дух, не може да се моли истински. Наистина, за да се моли човек както трябва, е необходим много труд, голяма борба. Не е възможно веднага или дори за кратко време да насочи ума и сърцето си към Бога. Но какво в този свят се придобива лесно, бързо и без усилие? Коя умение, коя наука, кое духовно утешение? Затова се моли. Дори и в молитвата да виждаш много труд и никакво удовлетворение, моли се с усърдие и старание. Привиквай себе си на молитва и общуване с Бога. Стреми се, доколкото можеш, да събираш и контролираш разпиляните си мисли. Така постепенно молитвата ти ще става все по-лесна и ще започнеш да усещаш сладко утешение. А ако положиш искрено усилие, Светият Дух, виждайки твоето старание и искреността на желанието ти, бързо ще ти помогне. И след като влезе в теб, ще те научи на истинската молитва.

Бог иска от нас да се молим непрестанно. Много хора казват: „Как е възможно да се молим непрестанно, след като живеем в света? Ако се занимаваме само с молитва, кога ще изпълняваме задълженията си и ще се грижим за работите си?“. Разбира се, не можем да извършваме непрекъсната молитва външно, т.е. да стоим винаги в поза на молитва, защото трябва да работим и да задоволяваме много други нужди. Но който осъзнава вътрешната си немощ, няма да престане да се моли, каквото и да прави. Който горещо жадува да влезе в Царството небесно, ще намери време и възможност да се моли, както вътрешно, така и външно. Дори когато работи тежко и непрекъснато, ще намери време да говори с Бога. Време за молитва не намира само този, който не иска.

Някои вярват, че молитвата може да се извършва само чрез книги. Добре е, разбира се, ако можеш, да молиш и да славиш Бога с думите на псалмите и църковните химни. Но ако си неграмотен, достатъчно е да научиш основните молитви, като първата е Господнята молитва, т.е. „Отче наш“. В тази молитва, която самият Господ ни е предал, се съдържат всички наши нужди. Ако пък обстоятелствата не позволяват да се молиш дълго време, кажи няколко прости и кратки молитви, като например: „Господи, помилуй“, „Боже мой, помогни ми“, „Господи, прости ми“, „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“.

5. Един от светите отци каза: „Ако искаш молитвата ти да се издигне директно към Бога, дай ѝ две крила – пост и милостиня.“ Основно чрез тези две практични добродетели се осъществява ежедневната саможертва. Постът изобщо и за всеки човек е въздържание и строга умереност в употребата на храната. Целта на поста е да смири и да облекчи тялото, правейки го по-покорно на душата. Защото едно сито и тлъсто тяло търси удобства и комфорт, прави ни лениви и не ни позволява да се замисляме за Бога. То обвързва душата, задушава я, прави я каквото си иска. Но когато постиш телесно, трябва същевременно да постиш и душевно. Да пазиш езика си от всяка лоша или безполезна дума. Да владееш желанията си. Да изкореняваш страстите си. Що се отнася до милостинята, ние обикновено я наричаме помощта, която даваме на бедните. Но тя не е само това. Милостиня е всяко дело на любов и състрадание. Да дадеш храна на гладния, да дадеш вода на жадния, да облечеш голия, да посетиш болния и затворения, да приютеш бездомния, да се погрижиш за сирака и т.н. Но за да бъде твоята милостиня истинска, всичко това трябва да се прави без да се хвалиш, без да търсиш похвала от хората и благодарност от онези, които помагаш.

6. Друг начин за придобиване на Светия Дух е, както вече казахме, четенето и слушането на Свещеното Писание. Свещеното Писание е за човека като съкровищница, от която може да черпи светлина и живот: светлина, която просвещава и мъдри, и живот, който оживява, утешава и радва. Свещеното Писание е един от най-ценните дарове на Бога за човека, голяма благодеяние, от която всеки може да се възползва, стига само да пожелае. Свещеното Писание е божествена мъдрост, толкова чудна, че може да бъде разбрана дори от най-простия и неграмотен човек. Именно заради това много прости хора, четейки или слушайки Свещеното Писание, станаха благочестиви и получиха Светия Дух, докато други, дори образовани, като го изучаваха, се заблудиха и погинаха. Това се случи, защото първите го четяха с простота на сърцето, без рационални дреболии, стремейки се да се обогатят не с човешко знание, а с благодат, сила и Дух Божий, докато вторите, мислейки се за мъдри и че знаят всичко, търсеха в Писанието не силата и Духа на Бога, а мъдростта на света.

7. И накрая, придобиваме Светия Дух, чрез участие в Светите Тайнства на нашата Църква и най-вече чрез Светото Причастие. Иисус Христос каза: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.“ Тоест, който достойно участва в Светите Тайнства, се съединява с Господа. И който с истинско покаяние, чисто сърце, божествен страх и непоколебима вяра приема Тялото и Кръвта на Господа, приема едновременно и Светия Дух. Той го подготвя да приеме и Иисус Христос, и Бог Отец, за да стане храм и обител на истинския Троичен Бог. Обратно, който приема Тялото и Кръвта на Господа недостойно, с нечиста душа, със сърце пълно със злоба, отмъстителност и омраза, не само че не получава Светия Дух, но става предател, като Юда, и разпъва Христос още веднъж.

Тялото и Кръвта на Христос за онези, които достойно ги приемат, са лекарство, което изцелява всяка болест и всяка немощ. А кой от нас е напълно здрав? Кой не се нуждае от лечение, утеха и подкрепа? Тялото и Кръвта на Христос са нашата храна по пътя към Царството небесно. Може ли някой да тръгне на дълъг и труден път без храна? Тялото и Кръвта на Христос са видимо средство за освещение, което самият Господ ни е завещал и ни го е оставил за нашето освещаване. Кой не би искал да стане участник в такова наследство и да се освети?

И тъй, не пренебрегвайте да пристъпвате към Потира (Чашата) на живота. Но пристъпвайте със страх Божи и с вяра. Който отказва или пренебрегва да се причаставя, не обича Христос – затова няма нито да получи Светия Дух, нито да влезе в небесното царство.

Това са средствата, чрез които можем да придобием Светия Дух: чисто сърце и чист живот, смирение, послушание към Божия глас, молитва, себеотрицание, изучаване на свещените книги, Свето Причастие. Всяко едно от тези средства е достатъчно и само по себе си, за да ни дари Светия Дух. Но още по-добре и по-ефикасно е да ги използваме всички заедно. Тогава, без никакво съмнение, ще получим Светия Дух и ще станем светии!

В заключение трябва да кажем, че ако някой бъде удостоен да приеме Светия Дух и след това падне в грях, Той се отдръпва от него. Но и тогава човекът не бива да се отчайва, да мисли, че всичко е изгубено. Колкото по-бързо може, нека падне пред Бога с пламенна вяра, покаяние и молитва – и Светият Дух отново ще се върне в него.

превод: о. Атанасий Чулаков