Articles by Мартин Димитров

Пази се от „духа на правилността“

Спомени на прот. Серафим Кардоза за йеромонах Серафим Роуз Отец Серафим беше много спокоен, той обичаше хората. Нито веднъж не съм го виждал гневен. А когато той говореше или преподаваше в курса по световни религии, често му се налагаше да отговаря на сложни въпроси, задавани от интелектуалци.

08/10/2015 // 0 Comments

Монахът, когото наричали „Циция“

автор: преп. Паисий Светогорец Някой може би не иска да даде милостиня на един циганин, защото познава някой болен, който се намира в по-голяма неволя и има намерение да помогне на него. Ще се намери някой минувач да даде нещо и на циганина, но на болния няма кой да му даде. Как си правят заключения хората, а не знаят истината…

07/10/2015 // 0 Comments

Аскеза и покаяние

автор: протопр. Михаил Кардамакис Аскезата е опитът от покаянието, а покаянието се изразява в аскезата и чрез аскезата. В това взаимно проникване между покаяние и аскеза, правилото на покаянието е да придобием съзнание за греха и усещане за нашата немощ, което ни подготвя и води до търсенето на благодатта на Бога и Неговия отговор.

07/10/2015 // 0 Comments

Как „войнстващият безбожник“ Леонид Успенски стана богослов на иконата

Как един човек, „изхвърлящ иконите през прозореца“ е станал автор на основополагащия труд за историята и духовното съдържание на християнското изкуство? Може ли да се изписват икони без Вяра?

05/10/2015 // 0 Comments

Св. Порфирий: Извършили са всички грехове, но аз ги обичам

Старецът Порфирий ми каза един ден: "Понякога идват при мен момчета и девойки. Бедните деца, какво ли не са направили, извършили са всички плътски грехове, но аз ги обичам." Старецът не оправдаваше делата на децата; определяше ги като плътски грехове, но същевременно ги обичаше като скъпоценни души, "за които умря Христос".

04/10/2015 // 0 Comments

Село Преструванкино и неговите обитатели

автор: Дария Захариева Казват, че християните са жители на вечен град. И не просто на град, а на вечния Йерусалим. Нашият свят обаче си е село. Думите ни – дрънкане без полза. Служението ни – театър без душа. Животът – клише и маска. Ние сме от долните. Населяваме село Преструванкино. От доста време го населяваме. Има едни хора, дето живеят вярата си. . Е, ние я говорим. Има едни хора, които истински служат и умират за Истината.

02/10/2015 // 0 Comments

Половинминутната проповед на владика Антоний Сурожски

… Владика Антоний Сурожки разказва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното: Вчера на вечерната служба дойде една жена с дете. Беше с панталони и без забрадка. Някой от вас ѝ е направил забележка. Тя си заминала...

02/10/2015 // 1 Comment

За формата и съдържанието в църковната йерархия

автор: о. Павел Аделгейм „Който от вас иска да бъде най-голям, нека да бъде слуга на всички. Който иска да бъде първи, нека да бъде роб на всички.“ Йерархическата висота далеч не винаги съответства на висотата на духа и не прави човека свят. Светостта се постига не чрез ритуала, а чрез подвига.

01/10/2015 // 0 Comments

Между Бог и религиозния начин на мислене

автор: протопр. Николай Лудовикос Често разговарям с хора, които никой от вас не би подозирал или не би си представил, че са хора със съмнения във вярата си. И все пак точно хората с най-дълбоките съмнения и запитвания – те са хората, с които аз успявам да се разбера повече, отколкото с всеки друг. Те разбират. Те разбират, защото са търсещи – нали така? Въцърковените хора са рядко търсещи – освен в оскъдните случаи, когато са прекрачили църковните двери като търсещи.

30/09/2015 // 0 Comments