автор: св. Антим Хиоски (1869-1960)
"Ето ме мене и децата, които Бог ми даде." Аз не исках да имам деца по плът в света, но Бог ми даде вас да имам като духовни деца. Тези думи ми дават утеха, а предполагам, че те също носят радост и на вас. Аз ви имам като мои духовни деца, а също така и вие ме приемате като ваш духовен отец. 》
Някой запитал стареца Порфирий за кого трябва да се гласува на изборите, и той му отговорил иносказателно: “Православната Църква е като квачка. С крилете си тя покрива и белите пилета, и черните, и жълтите - всички пилета от всякакви цветове.” 》
автор: протопр. Александър Шмеман
Вековете на „клерикализъм“ (тук обаче не трябва да разбираме клерикализма като някакъв монопол на „йерархичните“ и „литургични“ църкви) са превърнали свещениците или духовниците в отделно съсловие със свое особено и специфично „свещено“ призвание в Църквата. Това призвание е не само различно (според този погрешен възглед – б. р.), а напълно противоположно на всичко онова, което е „обикновено“. Такъв е бил и такъв продължава да бъде източникът на свещеническата психология и подготовка. 》
От Атанас Ваташки
"Икуменизъм" произхожда от гръцкото съществително "икумени", което означава "населявана земя", "вселена". Оттук "икуменически" означава "вселенски[1]". Икуменизмът[2] си поставя за задача да обедини различните християнски изповедания и да се засили взаимодействието между тях на социално ниво в служба на света. 》
автор: протопр. Михаил Кардамакис
Аскезата на Църквата е истинска наука, нелицемерно послушание, което чрез действието и съдействието на Светия Дух преобразява човека и го издига в неговата първоначална слава.
》
автор: св. Инокентий (Борисов), епископ Херсонски и Таврически
Един от най-печалните, но заедно с това и от най-нужните ни уроци се съдържа, братя мои, в тези апостолски слова. Печален урок, защото би било жалко да се трудиш, да търпиш, да се лишаваш, да страдаш – и да не получиш никакъв плод от своя труд, никакъв венец за своя подвиг.
》
Автор: епископ Дмитрий (Ройстер)
Отците на Църквата като цяло виждат разкриването на Божията воля за човека като нещо постепенно. За тях това, което някои хора приемат за несъответствие между Закона и Христовото нравствено учение, между „Слушали сте, че бе казано на древните“ и „Аз пък ви казвам“, е само привидно. 》