Старчество

автор: св. Паисий Светогорец Съвременните странни хора намират удовлетворение в това, което е странно, а не в това, което е правилно. Например те отиват в Индия, която се намира на другия край на света и която е известна със своето магьосничество. А за Света Гора Атонска, която се намира в родината им, наблизо и пази истинския тайнствен живот в Христа, те нехаят, пренебрегват я! Един студент ми разказа, че отпътувал за Индия и живял там три години и половина. 》

Беседа със стареца Никон (Лазару) от Атонския скит Неа Скити, проведена в Дивеевския Свето-Троицки манастир "Св. Серафим Саровски" 》

Рече старецът: „Когато отидеш някъде, недей да желаеш да покажеш твоя начин на живот (подвиг) или това, че не ядеш растителна мазнина или готвена храна, или риба. Само вино не употребявай, ако се боиш от (плътска) борба. Дори и някой да те укорява, ти не бери грижа“. 》

Автор: св. Паисий Светогорец  – Отче, спомням си как веднъж много ми се скарахте. – Ако се 》

Живял един монах-подвижник (старецът Ефрем не е казвал, че тази история се отнася за него, но монасите често говорят за себе си в трето лице). И ето този подвижник, който имал много духовни чада, похлопал на Господните порти. Господ му отворил вратата и монахът казал: - Христе мой, аз се подвизавам тук с всичките си сили, моля се, мога ли да поискам от Теб едно нещо? 》

Св. Козма Етолийски казваше: - Братя мои, когато бях млад, имах един погрешен помисъл. В началото ми се струваше добър и правилен. Но по-късно горко се разкаях заради него! 》

Обичах да помагам на болните, не от любов към Бога, а защото това беше мой човешки дълг. Ако пиша за упокоението на всички монаси, за които съм се грижил, мога да напиша цяла книга. Но все пак мога да дам няколко примера. Спомням си за един брат на име Георги Косамнчук, голям подвижник. Когато се разболя, ме повика и ме помоли да го пострижа за монах. На третия ден от замонашването той се причасти с Пресветите Тайни, поиска прошка от всички и в ръцете ми предаде своята душа в Божията прегръдка. 》

Славата на покойния старец йеросхимонах Паисий Олару (1897-1990) се разнесе из Молдова също като славата на неговия ученик стареца Клеопа (Илие). И двамата имаха една и съща ревност за Христа, за опазване на православната вяра, за молитвата, за поста, за любовта и молитвеното уединение. Със своя подвижнически живот и личното си пребогато духовно изкуство, те постигнаха духовни величини, които рядко се срещат в днешно време. 》

автор: архим. Херувим Карамбелас Отец Пахомий, който беше архондар в светогорския манастир Констамонит (посветен на св. първомъченик Стефан) цели двадесет години, ни разказваше, че се след първите пет години от своето послушание бил изморен от посрещане на гости и помолил стареца Филарет да му благослови някое друго послушание. Но старецът му казал.. 》

автор: йеромонах Дамаскин Кристенсен Към края на земния си живот о. Серафим започнал да 》