Старчество

автор: св. Антим Хиоски (1869-1960) "Ето ме мене и децата, които Бог ми даде." Аз не исках да имам деца по плът в света, но Бог ми даде вас да имам като духовни деца. Тези думи ми дават утеха, а предполагам, че те също носят радост и на вас. Аз ви имам като мои духовни деца, а също така и вие ме приемате като ваш духовен отец. 》

Автор: Св. Паисий Светогорец (1924 – 1994) Ръкоделие, което никога не свършва – Отче, какво е 》

Някой запитал стареца Порфирий за кого трябва да се гласува на изборите, и той му отговорил иносказателно: “Православната Църква е като квачка. С крилете си тя покрива и белите пилета, и черните, и жълтите - всички пилета от всякакви цветове.” 》

Една възрастна брачна двойка дойде на посещение при стареца. Нямаха свои деца, но бяха осиновили едно момиченце, което беше вече голяма девойка, обаче тя имаше много лош характер и беше толкова груба, че родителите ѝ, които буквално я бяха приели за свое дете, много се измъчваха с нея. 》

Някой си брат отиде при едного от великите старци в Лаврата на Дука над Йерихон и го попита: „Отче, как си?”. Старецът му отговори: „Зле”. Братът отново го попита: „Защо, авва?”. 》

Често старецът за полза на братята им откривал свое духовно състояние, за да ги укрепи и утеши. В това време при стареца се появил първият ученик. Често при него идвали от Каруля две бедни старчета и о. Ефрем пълнен в чантите им всичко каквото имало в килията. Един път получили колет от някой благочестив християнин с различни хранителни продукти и послушникът запълнил с тях празните рафтове. На другия ден дошло едно от старчетата, о. Ефрем напълнил чантата му с всичко каквото имало. Тръгвайки си, монахът казал със старческия си глас: 》

автор: преп. Паисий Светогорец Някой може би не иска да даде милостиня на един циганин, защото познава някой болен, който се намира в по-голяма неволя и има намерение да помогне на него. Ще се намери някой минувач да даде нещо и на циганина, но на болния няма кой да му даде. Как си правят заключения хората, а не знаят истината… 》

Старецът Порфирий ми каза един ден: "Понякога идват при мен момчета и девойки. Бедните деца, какво ли не са направили, извършили са всички плътски грехове, но аз ги обичам." Старецът не оправдаваше делата на децата; определяше ги като плътски грехове, но същевременно ги обичаше като скъпоценни души, "за които умря Христос". 》

"Човекът с голямата любов" или свети Николай Велимирович за светостта на св. Силуан Атонски Един сръбски епископ (св. Николай - б.р.), който идва няколко пъти на Света гора и много беше обикнал стареца, като разбра за неговата кончина, помести в своето мисионерско списание некролог под заг- лавие: „Човекът с голямата любов”, където между другото писа за него следното: 》

автор: преп. Варсануфий Оптински След един монах в продължение на тридесет години ходил бяс, който се стремял да го съблазни и все не успявал. Накрая след тридесет години, бесът съблазнил с монаха в блуд и монахът паднал. Падането в този грях за монаха означавало, че са унищожени всички негови предишни трудове. Бесът дошъл при падналия и му казал, че сега той е отпаднал от Бога и е станал роб на греха и дявола. 》