Духовност

автор: Рихард Вурмбранд свидетелски разказ на един лутеранин за живота в румънски затвор през комунизма Когато бях в затвора се разболях много, много тежко. Имах туберкулоза на цялата повърхност на двата бели дроба; четири прешлена също бяха атакувани от туберкулоза. Имах също и чревна туберкулоза, диабет, сърдечна недостатъчност, жълтеница и други заболявания, които даже не мога да си спомня. Бях близо до смъртта. 》

„Помнете вашите ръководители, които ви възвестиха Божието слово, и като имате пред очи 》

автор: протопр. Николай Лудовикос Но въпросът е, че нещата не вървят изобщо към добро, както знаете. Не ме интересува моралът... моралът може да се изгуби, не ме е грижа. Самото същестуване е това, за което ме е грижа, което ме безпокои, онтологически, доколкото хората няма да бъдат в състояние да живеят прилично след няколко години, и те ще бягат от реалността с наркотици... и както една американска рок звезда отбеляза, когато те повече не могат да търпят наркотиците, ще се върнат отново към реалността... 》

Обичах да помагам на болните, не от любов към Бога, а защото това беше мой човешки дълг. Ако пиша за упокоението на всички монаси, за които съм се грижил, мога да напиша цяла книга. Но все пак мога да дам няколко примера. Спомням си за един брат на име Георги Косамнчук, голям подвижник. Когато се разболя, ме повика и ме помоли да го пострижа за монах. На третия ден от замонашването той се причасти с Пресветите Тайни, поиска прошка от всички и в ръцете ми предаде своята душа в Божията прегръдка. 》

автор: протопр. Николай Лудовикос Така че, аз просто храня тези, които мога да достигна… Удобно, нали така? Виждате ли колко велико е това? Блъснете някого в къпалнята тази година, и Бог ще ви блъсне на следващата година, или по-следващата година, или след съвсем кратко време. От време на време водата в къпалнята се разбърква – не знам всеки път, когато е ставало, колко често е… не се казва всяка година, а само понякога… 》

Славата на покойния старец йеросхимонах Паисий Олару (1897-1990) се разнесе из Молдова също като славата на неговия ученик стареца Клеопа (Илие). И двамата имаха една и съща ревност за Христа, за опазване на православната вяра, за молитвата, за поста, за любовта и молитвеното уединение. Със своя подвижнически живот и личното си пребогато духовно изкуство, те постигнаха духовни величини, които рядко се срещат в днешно време. 》

автор: митр. Антоний Сурожски ..А що се отнася до достойнството, то, простете ми, обаче милиони 》

автор: архим. Херувим Карамбелас Отец Пахомий, който беше архондар в светогорския манастир Констамонит (посветен на св. първомъченик Стефан) цели двадесет години, ни разказваше, че се след първите пет години от своето послушание бил изморен от посрещане на гости и помолил стареца Филарет да му благослови някое друго послушание. Но старецът му казал.. 》

автор: Ливански митр. Георги Ходр В посланието си към галатяните св. ап. Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля освен с Кръста на Господа Нашего Иисуса Христа чрез Който за мен светът е разпнат" (Гал.6: 14). Да не би апостолът да изисква от нас да се хвалим просто с кръстното дърво? Разбира се, че не. Целта не е да се хвалим с дървото на кръста. Това, което ни заповядва апостол Павел, е да се хвалим с любовта, която бе изляна върху него. 》

автор: йеромонах Дамаскин Кристенсен Към края на земния си живот о. Серафим започнал да 》