Кратки

автор: Черногорско-Приморски митрополит Амфилохий (Радович) 》

Еднакво отрицателно е отношението на отец Иоан и към едно друго зло – тютюнопушенето. То е 》

автор: Нектарий, митрополит на Арголида Бог често пъти мълчи от любов. Винаги обаче съществува един въпрос: защо на всички не им се случват чудеса? 》

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой. 》

Докато владика Павле бил още Рашко-Призренски епископ, епархията разполагала само с един автомобил – „Вартбург”. Той бил използван главно за различни църковни нужди. Епископ Павле рядко го ползвал, защото ходел предимно пеш. Веднъж дошъл да го посети Жичкият еп. Стефан, с когото били близки още от студентските си години в Богословския факултет. Жичкият епископ карал „Пежо”. Потеглили с неговата кола, за да обиколят заедно епархията, и епископ Павле казал: 》

Автор: Олеся Николаева Ние се превръщаме в печални свидетели на това, как пред очите ни се 》

Рече старецът: „Когато отидеш някъде, недей да желаеш да покажеш твоя начин на живот (подвиг) или това, че не ядеш растителна мазнина или готвена храна, или риба. Само вино не употребявай, ако се боиш от (плътска) борба. Дори и някой да те укорява, ти не бери грижа“. 》

автор: митр. Атанасий Лимасолски Един проповедник отишъл в храма да проповядва. Качил се на амвона и проповядвал. Когато слязъл от амвона и влязъл в олтара, един свещеник му казал: 》

Живял един монах-подвижник (старецът Ефрем не е казвал, че тази история се отнася за него, но монасите често говорят за себе си в трето лице). И ето този подвижник, който имал много духовни чада, похлопал на Господните порти. Господ му отворил вратата и монахът казал: - Христе мой, аз се подвизавам тук с всичките си сили, моля се, мога ли да поискам от Теб едно нещо? 》

«Някой си видял на улицата баба, която продавала единственото си стайно цвете- циклама. Станало му жал и й платил десет пъти повече, отколкото искала за саксията, но не я взел. След няколко дни я срещнал, тя го познала и през сълзи му казала: „ Веднага хукнах към магазина и купих на дядото колбас. А на другия ден цикламата разцъфна!». 》