Паисий Олару

Обичах да помагам на болните, не от любов към Бога, а защото това беше мой човешки дълг. Ако пиша за упокоението на всички монаси, за които съм се грижил, мога да напиша цяла книга. Но все пак мога да дам няколко примера. Спомням си за един брат на име Георги Косамнчук, голям подвижник. Когато се разболя, ме повика и ме помоли да го пострижа за монах. На третия ден от замонашването той се причасти с Пресветите Тайни, поиска прошка от всички и в ръцете ми предаде своята душа в Божията прегръдка. 》

Славата на покойния старец йеросхимонах Паисий Олару (1897-1990) се разнесе из Молдова също като славата на неговия ученик стареца Клеопа (Илие). И двамата имаха една и съща ревност за Христа, за опазване на православната вяра, за молитвата, за поста, за любовта и молитвеното уединение. Със своя подвижнически живот и личното си пребогато духовно изкуство, те постигнаха духовни величини, които рядко се срещат в днешно време. 》