Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий (Въведение)

автор: митр. Антоний Сурожски

превод от руски: Мартин Димитров

от преводача: Тази книжка представлява цикъл от радиобеседи на благопочившия митрополит Антоний върху  Евангелието от Марк като помества тълкуване на първите четири глави от него. Може да се охарактеризира като великолепно четиво за прохождащите във вярата, а и не само. Беседите представят основните положения в Евангелието, но благодарение на ерудицията и стила на изразяване на митрополита, правят достъпни за читателите и някои негови задълбочени размисли върху трудни пасажи от Писанията и важни въпроси от нашето битие, които биха били от полза и за хората с по-голям опит  в християнския живот.

ВЪВЕДЕНИЕ

Евангелист Марко. Общи условия за четене на Евангелието: честност, откритост, постоянство, постепенност. Съвместно четене

Останалите глави от книгата с беседи:

  I глава – 1-8 стих, I глава – 9-20 стих, I глава – 21-45 стих, II глава, III глава, IV глава

Започваме серията от беседи по Евангелието от Марк. Може да се постави въпроса, защо избрах именно това Евангелие. Избрах го поради една много лична причина. Аз станах вярващ, след като се срещнах именно с това Евангелие; и това не е случайно. Ако бях започнал да чета Евангелието от Матей, което е било насочено към юдеите, вярващите евреи от онова време, или Евангелието от Йоан, което е много дълбоко потопено и във философската, и в богословската мисъл, аз вероятно не бих ги разбрал, тъй като бях едва на 14 години. Евангелието от Марк е било написано от ученика на апостол Петър именно за такива “сърдити” младежи, какъвто бях по онова време, написано, за да даде представа за Христовото учение и Неговата личност на тези млади хора, които имали най- голяма нужда от това. И затова сега избрах това Евангелие. То е написано сбито, силно и, надявам се, достига до душите на другите, така както преобърна моята душа и преобрази моя живот.

Като пристъпвам към самото Евангелие, искам първо да кажа нещо за евангелист Марк, защото преди да се беседва с жив човек, разбира се, е нужно да се знае кой е той, какво говори, защо го слушат; а на второ място да дам указания как да се чете Евангелието и как да се изучава то съвместно.

Евангелието от Марк се явява, доколкото е известно, най-ранното от четирите Евангелия и е било, по всяка вероятност, написано в Рим около 70 г. сл.Р.Хр. От Посланията (към Колосяни- 4:10 и към Филипяни- 1:24) е известно, че Марк го е написал за християни из езичниците. Това става видно от факта, че в него той слабо се позовава  върху еврейския закон и Стария Завет, затова и се дават пояснения за значението на еврейските думи и обичаи. Стилът на евангелист Марк е забележително жив и изразителен. В него, например, често се срещат изразите “веднага” и “незабавно”. Интересно е да се забележи множеството малки детайли, съобщени от този евангелист. Това ясно показва, че Марк е получил сведения от първа ръка, от очевидец, по всяка вероятност- от апостол Петър. Трудно е да се допусне, че е възможно да се съчини такъв детайлен, трезвен и чистосърдечен разказ; той носи в себе си печат на правдивост, в което все повече и повече се убеждавате при изучаването му.

Бих желал да кажа нещо и за това, как да се чете Евангелието. Започвайки работа е много важно да се знае как може по-добре да се изпълни тази работа. Отначало ще покажа, как да се чете при възможност по единично, самостоятелно, а след това ще се опитам да покажа начин за дискусия и изучаване на Евангелието в група. Разбира се ще взема под внимание и това, че много хора нямат Евангелието в ръцете си и затова преди да дам какъвто и да е коментар, ще прочитам съответния откъс от Евангелието.

Първото условие за извличане на действителна полза от последователното четене на Евангелието – това, разбира се, е честното отношение към работата; т.е. трябва към нея да се пристъпи с такава честност и добросъвестност , с каквато човек пристъпва към изучаването на някаква наука; без предубеждения, като се стараем да разберем за какво става въпрос, какво е казано тук и чак след това да се дава оценка за това, което е било слушано или прочетено. Затова е необходимо да се пристъпва към четенето на Евангелието непредубедено, с единственото желание да се открие истината, да се разбере какво е казано. И второ – да се отнасяме към тази задача толкова сериозно и добросъвестно, както сме длъжни да се отнасяме към всяко научно дело.

Като четем Евангелието така – с честност, с откритост, без предубеждения, ние непременно ще се натъкнем на такива места, които ще се приемат от нашата душа по различен начин. Някои места остават неразбираеми, чужди – можем да ги приемем за даденост и да минем покрай тях, да четем по-нататък, като дочакаме момента, когато ще дорастем, за ди ги разберем по-добре. Възможно е други места да предизвикат у нас отказ: “Аз не съм съгласен с това, не мога да го приема”…Трябва и това да го приемем като даденост: това означава, че Евангелието и аз не сме съгласни в това отношение. И накрая, ще има такива места, на които аз мога да се отзова от все сърце, от цялата си душа, места, които ми се струват толкова прекрасни, толкова значителни, при което ни се иска да кажем:”Боже, колко е хубаво!…” Знайте, че едно подобно място показва това, че вие и Бог сте единодушни, че като се задълбочавате в това място, вие се задълбочавате  в Божиите дълбини, вие сте познали Бога Какъвто Той е, вие знаете какви са Неговите мисли, какви са Неговите чувства, какво е Неговото отношение. Но едновременно с това, вие сте намерили някаква дълбочина в себе си, за която не сте имали никаква представа. Тази дълбочина, в която ние и Бог сме заедно е такава, в която ние един друг се разбираме, един друг се обичаме, намираме се в съзвучие. Ние едновременно сме открили себе си по нов начин, а и сме започнали да познаваме и разбираме Бога. Това е първото условие за четене на Евангелието: готовност честно, открито, без страх да откликнем на каквото и да е, на това, което идва до нашето съзнание, на това, което разпалва в нашата душа радост, възторг и ни подбужда не само да съзерцаваме красотата, но и да осъществяваме онова, което сме намерили в себе си, в Бога чрез Евангелието.

По-нататък, за да получим някаква полза от четенето на Евангелието, е нужно самообладание и последователност. Този, който прочете един откъс и реши:”Този откъс нищо не ми каза, не достигна до мен, струва ли си въобще да се чете?”- никога няма да достигне до такова място, където ще зазвучат словата от Божието сърце в неговото собствено сърце.

Трябва да сме готови, както казах в началото, за това, че някои места ще се окажат за нас чужди, ще ни засегнат много болезнено, и само немного места ще достигнат дълбоко в нас. Но като се задълбочаваме в Евангелието, замисляйки се в това, което сме слушали, както и да се отнасяме към него, ние постепенно разораваме своята душа, приготвяме я за нови разбирания. В Евангелието има едно място, където е казано, че когато сеячът хвърля семената по земята, то някои падат на пътя, други- в крайпътните храсти, някои- на каменна почва, и накрая, някои – на добра почва, способни да принесат плод. Всеки от нас се явява всеки ден или едното, или другото- или каменен път, или такава почва, която може да разбере Евангелието. И затова, ако днес нищо не се получи от четенето, ако всичко е преминало покрай нас, ако е имало разсеянност, ако е имало неспособност да се зачетем задълбочено- зачети се утре, зачети се вдругиден: в някой момент внезапно ще се окаже, че семето наистина е пуснало корен в такава дълбочина, която, освен това, не ще ти позволи да забележиш как пониква стръкче с трева. Едва след известно време ти ще видиш, че това, което ти се е струвало чуждо, непонятно, изведнъж започва да пониква; ливадата зеленее, задава се жътвата. Това е първо.

Второ: трябва да се вникне в смисъла на Евангелието, т.е. да се убедиш в това, че когато  го четеш, ти разбираш какво е казано. Ако нещо е неясно, ако например има чужди или остарели думи, трябва да се замислим сами или да погледнем в речника, или да попитаме някого с цел да установим точното значение на тези слова, защото от това доколко дълбоко ти разбираш тази дума, дотолкова тя ще стигне дълбоко в теб или ще остане на повърхността.

Евангелието трябва да се чете регулярно. Най-добре е всеки да го чете сутрин, когато мислите не са още разсеяни. Но като се започва да се чете Евангелието трябва, не просто да се вземе книгата, да се седне и да се чака, че изведнъж ще се открием за него. Трябва да застанем пред Бога и да кажем: “Господи, сега ще чета Евангелието, в което се разказва за живота на нашия Господ, Спасителя Иисуса Христа. Всяко слово от него – е слово от вечността,  това е Божието слово лично към мен. Благослови ме, помогни умът ми да се открие, сърцето ми да бъде внимателно, помогни ми да бъда безстрашен. Защото непременно ще се натъкна на такива места, които ще изискват промяна в моя живот, промяна в моето отношение към хората, към мен самия, и тази промяна ще бъде страшна за мен. Помогни ми да стана мъжествен, дързновен, но и мъдър…”

И накрая трябва, разбира се, като се чете Евангелието, да не се бърза. И като четеш хубава книга не бързаш, и приятеля си слушаш внимателно и не чакаш той да спре да говори и да си отиде. Така трябва да се отнасяме и към Спасителя Христа, Който сега стои пред теб и с теб говори лично, споделя с теб Своите мисли, чувства. Той те зове към нов живот, който Той познава опитно и който се явява наистина вечен живот, във времето и на земята. Трябва да се чете небързо; не е важно дали ще прочетеш голям или малък откъс или той ще ти отнеме много или малко време. Когато четем например стих или увлекателна за нас книга – колко полека вървим по нея, как се вслушваме във всяка дума, как слушаме ритъма и звучността на стиховете! Така трябва да се чете и Евангелието. Бог говори ; нима ще Му кажем: “Говори по-бързо, защото имам друга работа”? Не, събуди се с Бога.

И преди да прекъснеш, и преди да се върнеш към обичайните дела , спри, не чети повече, нито мисли много за това, а седни и помълчи. Помълчи поне пет минути, помълчи в тишина, вслушай се тази тишина, която изпълва твоята стая, която може би вече изпълва твоя ум и душа, заслушай се, а след това стани и кажи:”Господи, благослови ме да вляза в новия ден, който досега никога не е съществувал, който лежи пред мен като белоснежна равнина. Дай ми да встъпя в тази равнина и да оставя следа, която да не е крива и недостойна нито за мен , нито за Теб. Благослови ме; през нощта спах, като че ли бях мъртъв, а сега сякаш възкръсвам и встъпвам в новия живот…”

И като кажеш това, пусни се в ежедневието.

Аз вече споменах  какво значеше Евангелието за мен, когато го прочетох за пръв път и какви плодове то принесе в моята душа. Разбира се, аз не се оказах способен да живея достойно Евангелието, но като се вдъхновявам от него, като ликувам заради него, считам, че това е най-доброто, забележително, дивно нещо, която съм могъл да прочета някога в живота си.

Сега искам да премина към това как да четем Евангелието съвместно. И първия въпрос е: трябва ли да се чете съвместно? Защо ни е да го четем и така, щом като то се отнася лично към мен? Бог говори лично към мен… Да, но Той говори лично и на всички други, които вярват в Него и които четат Евангелието или го слушат. Евангелието говори не само на мен или за мен, но на всички. Всеки от нас може да възприеме един и същ евангелски текст, едни същи думи – с еднакво вдъхновение, но с повече или по-малко дълбоко разбиране. И затова трябва да се задълбочим  в Евангелието усамотено, трябва да вникнем, да се вживеем в него, както казва св.Теофан Затворник, да се вчувстваме в него, трябва да започнем да живеем според него; но освен това трябва да помним, че Евангелието е дадено на всички и че всеки от нас, като се вслушва, като се замисля, като се задълбочава, като заживее с Евангелието, може да го разбира с все по-нова и нова дълбочина. Затова е много важно, където има такава възможност, хората да се събират на малки групи, чели заедно Евангелието и да споделят своя опит.

Аз вече казах, че трябва предварително поединично да се прочете и почувства един или друг откъс; но заедно с това е необходимо и да се сподели този опит. Да се сподели този опит не с цел да се обогати ума, а за това, че когато ти споделяш с другите онова, което се явява за теб най-драгоценното, най-святото, най-живототворящото, ти осъществяваш дело на любовта; а цялото Евангелие от начало до край говори за любовта, това как Бог ни обича и как сме длъжни да се обичаме едни другиго и Него. Затова трябва да се събират неголеми групи, от четири до осем човека, които вече са чели дадения откъс, да се помолят заедно, да помълчат, както биха се вмълчали в собствената си тишина или в тази тишина, която съставлява съвместното мълчание, да мълчат достатъчно дълго, докато мълчанието проникне в нас дълбоко и след това да се прочете този откъс- невисоко, внимателно, без драматичност, трезво, като се знае, че никога не можем да произнасяме Христовите думи така, както Той ги е произнесъл и затова те трябва да се произнасят сдържано, благоговейно. След това, като се помълчи немного, да се изчака, докато някой има да каже нещо. Трябва да се даде време на всеки да се изкаже. Този, който ръководи събранието е длъжен да бъде готов, ако никой не се отзове, да постави някакъв въпрос. Именно – да не отговаря на тези въпроси, които хората не знаят, които са се зародили в душите на другите, а да постави въпрос, който се е зародил в неговата душа. Ето, аз прочетох този откъс; аз недоумявам, как е възможно, Христос да ни заповядва да обичаме нашите врагове и при това да говори, че сме длъжни да бъдем готови да оставим най-скъпите си хора, за да Го последваме?… Има много такива места, които ще предизвикат недоумение. И затова следва да се очаква някой, който има опит или който е помислил или който е прочел нещо на тази тема, да може да се изкаже и да рече:”Знаеш ли, аз може и да не разбирам всичко, но ето как аз разбирам този откъс, ето как са ми го обяснили, ето как го обяснява този или онзи духовен писател…” И така е възможно да се задълбочим заедно в Евангелието, като си помагаме един на друг да го разбираме, но също така, в крайна сметка, и да поддържаме един в друг решимост и готовност не само да го разбираме с ума си, не само да се отзоваваме със сърцето си, но и да укрепим цялата си воля в решимостта да живеем съгласно Евангелието във всичко, което лично и съвместно ни е станало понятно.

Ако така пристъпим към четене на Евангелието съвместно, тогава, както се говори в Писанието, братът,  укрепяван от брат си – като гората Сион, не ще се поклати во-веки. Подкрепата от единомислещите, подкрепата от приятелите, подкрепата от хората, които заедно с теб са на път към Царството Божие, може да се окаже огромна помощ и от нея не бива да се отказваме. Следователно си струва да се задълбочаваме в Евангелието по отделно и с любов да споделяме с всички своите разбирания и от това да черпим сили за живот.

Следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: