Капаните на индивидуализма и рационализма (втора последна част)

Браничевски епископ Игнатий Мидич

Браничевски епископ Игнатий Мидич

автор: епископ Игнатий Мидич

продължение от тук

Църквата и училището

Такова схващане не е било само периферно мислене на единични хора. То е станало система на живот, която се разпространила навсякъде и обхванала всички сфери на битието. Като доказателство за това е развитието на схоластиката през Средновековието, която е имала за цел да спомогне на човешкия ум да функционира правилно, а след това чрез появата на енциклопедистите и създаването на училища за широките народни маси  и обучаването на хората, да се разпознава кое е истина въз основа на своя ум, както и кое е добро и зло. Този начин на живот станал единствено възможен и единствено истинен. Още повече, че въз основа на него се определяло дали съществува Бог или не. Създаденият свят е провъзгласен за единствено съществуващ и по този начин е отделен от Бога. Още повече в това разделение е неговото истинско съществуване.

Въз основа на тези предпоставки, малко по малко, целият живот започнал да се разслоява на съставни части и като такъв да се измерва с логиката. Светът е станал обект на умствено изследване. Истината и съществуването на света са сбор от много индивиди, които не са свързани органично помежду си и затова трагедията на един не представлява трагедия за другия и обратно: съществуването на един не предполага нуждата от съществуването на другия. Светът е логическа система. В нея трябва само да влезеш и да се напаснеш. Когато направим това целокупният свят започва да ни служи и ние можем да го променяме с оглед на своите логични търсения и нужди. Ако не можем логично да разберем нещо, това не означава, че същото надминава логиката, а че ще го разберем, когато постигнем по-висока степен на разбиране на логиката. Именно онова, което с логиката не може да се обхване и контролира, каквото е Бог и човешката свобода, се провъзгласява за ненужно и несъществуващо, т.е. ирационално. Така всичко, което не можело да се обясни и обхване с ума станало съмнително и, ако не било опасно за живота, тогава със сигурност се оказвало непотребно. Ако върху това се добави, че човекът схващайки себе си като индивид всъщност се стреми да подсигури себе си в отношенията с другите и да се защити в отношенията с другите, което сега е крайна цел на всеки индивид и на неговото щастие, от това следва, че той именно използва своя ум търсейки логични обяснения за всичко, което го обкръжава, за да го използва по-адекватно за постигане на тази цел. Затова в съвременния свят науката и техниката са синоними на една и съща реалност и не могат една без друга. Всичко, което не може да се измери с логиката и с човешкия ум и с инструменти, които също така са конструирани въз основа на логиката, не е наука, докато техниката единствено се фаворизира… Знанието се измерва единствено с потребителската му стойност. Ако нашето знание не може да се употреби за някаква цел, т.е. ако не може да се използва, е равно на незнание. В една такава цивилизация училището е станало всичко. Станало е църква, в която се е обоготворил човешкият ум. Църквата, ако не искала да изчезне, е трябвало самата тя да се превърне в училище.

Щастие за сметка на другия

Като резултат от всичко това човекът става самодостатъчен, и самият той, въз основа на своя ум, изгражда щастието си. Другият човек, както и всичко, което го обкръжава, е тук за да се осъществи това щастие чрез него. Ако той би отказал да направи това, въз основа на своя ум и схващания (защото в крайна сметка и той е завършил някое училище!), като не желае да бъде средство за осъществяване на чуждото щастие, а иска именно другите да бъдат средство за осъществяване на неговото щастие, другият неминуемо става неприятел. С цел задоволяване търсенията на индивидите се създават групи от съмишленици около търсенето на това, какво е щастие, и колкото по-многобройни са те по отношение на другите партии, тяхната визия за живота преобладава и става модел, върху чиято основа се регулира светът. Партиите се появяват на изборите за власт със своите модели за щастлив живот като обещават щастие на индивидите. Колкото и на пръв поглед това да е хубаво и съблазнително, (защото привидно предлага щастие и свобода за всекиго и възможност за всекиго поотделно да урежда света по свой замисъл и един ден, ако има щастие, което да уреди целия свят въз основа на своята схема, така светът ще стане абсолютно щастлив) това показва стремеж на всички и навсякъде по Земята, независимо от своята географска и културна област, да постигнат този начин на живот. И всичко това би било хубаво, ако всички ресурси и извори на богатство, които неминуемо съпътстват понятието щастие за съвременния индивид, не бяха общи и, за нещастие, ограничени. Затова този вид щастие за един човек или една държава неминуемо се подразбира като нещастие или с други думи – по-малко щастие за другия. Национализмът също така е продукт на века на Просвещението и индивидуализма, и не е никак случайно, че се появява през 19-ти век, за да послужи като тласък за повечето конфликти, които се случиха в най-ново време в Европа и останалия свят.

Един такъв начин на живот неизбежно води до вражда между хората и държавите, като от време на време предизвиква ескалация на враждата с по-големи размери, каквито са световните войни, а в последно време и до големи екологични проблеми, които заплашват да се превърнат в световна катастрофа. Това положение води някои хора да размисъл и съмнение за съвършенството на съвременната цивилизация, както и за причините за войните през 20-ти век и за всичко, което се е случило и се случва в този век. (20-ти век е провъзгласен от рационалистите и енциклопедистите за век на земния рай, в който всички ще бъдат образовани, и с това ще изчезне и всяко зло и поради тази причина е още по-необяснимо за света защо най-кървавите войни се случиха именно през този век.) Но все още не са малко онези, които обвиняват за тези конфликти народите, които според тях са на по-ниска степен на образованост и развитие, и ако това не звучи убедително, то виновни са неподходящите лидери, които водят тези народи, което ни показва, че те ни най-малко не се съмняват в съвършенството на житейския модел в съвременния свят.

източник: http://crkvaveles.wordpress.com, превод: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: