Любовта, моралът и ролята на църквата

FrLoudovikosавтор: протопр. Николай Лудовикос

продължение от тук

Но въпросът е, че нещата не вървят изобщо към добро, както знаете. Не ме интересува моралът… моралът може да се изгуби, не ме е грижа. Самото  съществуване е това, за което ме е грижа, което ме безпокои, онтологически, доколкото хората няма да бъдат в състояние да живеят прилично след няколко години, и те ще бягат от реалността с наркотици… и както една американска рок звезда отбеляза, когато те повече не могат да търпят наркотиците, ще се върнат отново към реалността… Но не това е смисълът, ако тази мъдрост не бъде извадена на светло, какво тогава ще сложим на нейното място? Хайде да го потърся… търся… търся… е, ако така или иначе не можеш да го намериш, ще отбележиш ли просто, че „има изход”? Погледнете наоколо … всеки е травмиран… всеки е наранен… и когато се обърнеш към някого – всички те образуват една голяма рана… и ги чуваш да казват „никой не ме разбира… той ми направи това и това… тя ми причини това” и така нататък, и така нататък… всичко това е просто едно голямо оплакване – като монотонен звук – ридание…

Дори тези, които са нечувствителни, в по-късен етап – когато са достигнали напреднала възраст или ги е налегнала болест – са склонни да дадат назад, те стават измъчени и се оплакват повече от другите, както знаете… От начало се преструват на издръжливи, но след като станат на 40, 45 и 50, започва такова мъчение и такова страдание и оплакване, че започваш да се чудиш къде този човек, за който се предполага, че е издръжлив, е криел в себе си всичкият този плач… Разбрахте ли? Човек не може да живее различно и той става дори по-самотен и изоставен и изолира себе си дори повече…

Това е най-голямото откритие на нашето време – трябва да знаете, че нещата ще бъдат такива в годините, които ни остават … През следващите години тези, които останат живи и нормални (защото не може да знаем това – толкова много неща ще се случват) –  тук ще откриват тази истина; това ще бъде тяхното голямо откритие. Но хората, които ще я откриват (Откровението на св. Йоан го споменава някъде, ако си спомняте) ще бъдат тези, които идват от голяма скръб. Чели ли сте го? Казано е, че те идват с прослава. Когато се появява последната картина на небесното царство, спомняте ли си как се говори за хилядите, които „идат от голямата скръб”? Какво е значението на този израз? Това са хората, които са преживели големи скърби по пътя си. И както ви казах, мисля, че това е една от привилегиите на нашата ера и времената, които предстои да дойдат: няма начин да убедиш дете, че неговата майка с основание не го е обичала. Можете ли да го разберете? Това дете е болно и наранено. Или ще стане светец, или убиец… по-вероятно второто… Няма начин да кажеш на човек, че съпругата му с основание му се подиграва и му изневерява, ден и нощ. Не можете да го кажете. Другият човек вече се чувства смазан…. Разбирате ли? Няма начин и тъкмо защото няма начин, единственият начин е: Евангелието. Няма друг начин човек да живее, освен ако някой не открие този начин и не ни каже навреме… но дори и така, ще има начин, който ще включва думата „саможертва” в себе си – саможертва. Трябва винаги да има един Форест Гъмп, който ще остави съзнанието си отворено, така че да можем да се приютим в незаетите места на съзнанието му – в глупостта на неговата наивност, в глупостта на неговата любов. Ако такъв човек не съществува, ние ще се разкъсаме помежду си, докато последният от нас не извърши самоубийство, защото какво ще прави той съвсем сам в крайна сметка?

Гледайте внимателно, защото всички тези неща са очевидни в наши дни, техните следи са видими… могат да бъдат наблюдавани дори в Гърция. В миналото говорехме за това явление, което се случва в чужбина, но сега е явно и тук. Повече от очевидно е, ако гледате телевизия. Там може да видите – точно в момента – как днешните семейства сякаш са се запътили в тази посока. И ако ние не се справим с това по духовен начин, е, това ще бъде нещо, в чиято черна дупка от нещастия цялото ни общество в крайна сметка ще потъне. Църквата има тази роля: тя е лечебница, в която всички тези неща се лекуват и човек поема в друга посока. Тогава той започва да „храни другия”, да взима тази дълга лъжица, след това втора, първата няма да е достатъчна, така че ще продължи да „храни” всеки. И което е дори по-страхотно – че след това той на свой ред ще бъде хранен от всички – което е причината светците да са личности, наситени с любов и смисъл, докато останалите от нас умират сами и самотни, след като сами сме се насладили на  каквото сме си мислили, че трябва да се наслаждаваме.

Така че има нужда да се замислите над всички тези неща…

превод от английски: Йоана Пенова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: