Защо не можахме ние да изгоним демона?

Автор: о. Николай Лудовикос

продължение от тук

И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? (Мат. 17:18-20)

Защо не можахме ние да го изгоним? – това е сериозен въпрос точно в този смисъл, че не е достатъчно да призоваваш името на Христос, а трябва и да живееш по Христос, за да бъде чута  молитвата ти. Въпросът е сериозен. Тоест трябва да си в състояние най-малкото на покаяние, ако не в състояние на освещение – за да може това „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ да бъде чуто. В противен случай прилича на безочие. Не е ли така? Някой отива да открадне през нощта и казва: „Господи Иисусе Христе мой, помогни ми да открадна!“ Разбирате ли?  Как Бог да му помогне? Това правим ние. „Господи Иисусе Христе, помогни ми да открадна, помогни да направя нещо криво!“ Там не може да дойде благодат, защото Светият Дух е Дух на истина, призоваваме Светия Дух, но Той е Дух на истината, не на измамата, нито на кражбата, нито на глупостта. Как да дойде? Ти казваш „Господи Иисусе Христе. . . Господи Иисусе Христе. . – мен не ме чува!“ Е как да те чуе Бог, ти чуваш ли Го? Затова отците казват: „Чуй Го ти, за да те чуе и Той.“ Ти проявяваш послушание към Него и Той към тебе. Затова досега не се получава нищо. Тогава ще бъдеш чут и ще видиш чудо. Но Бог осмиван не бива – хората можем да осмеем, но Бога не. Защото Той вижда ясно какво представляваш.

И тъй – защо ние не можахме да изгоним демона?

Тук се вижда благородството на Христос. Голямо благородство. Той не им казва това, което би трябвало да им каже. Знаете, че Евангелието е пълно с моменти, в които Христос не казва на учениците Си това, което трябва да им каже, както онзи момент, в който се събрали и се питали: „Кой е първи, аз искам да съм пръв!“ Той не им казва: „Бре, не ви ли е срам? Никой няма да е пръв!“, а им отговаря иронично: „който иска да е пръв, нека стане последен!“ Сякаш ти казва да не искаш да бъдеш пръв. Човекът има този проблем, не знае кое е и как да се промени.

Вчера празнувахме Преображение Господне. Този празник е нереалистичен празник. Някой казва: „Какво ми говориш да променя дрехи и да блести като слънце, аз искам две прости нещица, да ми кажеш да се променя малко. Как да се променя малко?“ Ама не може да се промениш малко, или ще се промениш напълно, или изобщо няма да се промениш. Бог знае, че човекът създава свои идоли, не само на своето Аз, а и на Бога. В паримиите, които се четат вечерта срещу Преображение Господне, третата говори за пророк Илия, който, когото Изавел го гони – той гори от ревност, убил е езическите жреци, отива в пещерата и иска да види Бога. И Бог започва отново „иронията”. Колко превъзходна ирония! Но ирония. Истинска, реална закачка. Става земетръс, мястото се тресе и пророк Илия казва: „Ето, Бог е! Той е.“ Бог е Този, Който прилича на него. Затова казваме, че човек трудно се променя. И тъй, земетръс, но Бог не бил там. Пророкът казва: „Нима е възможно? Става трус и Бог да не е там? Какъв е този Бог?“ След земетръса – огън. Бог със сигурност е тук! Но дори сред огъня (т.е. светкавиците) Бог Го нямало. След това какво станало? След огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ). „Боже, не си това, което мислех!“ Повод за покаяние. Защото не познаваме Бога, не познаваме промяната, която трябва да направя. Това е сериозно. Не знаем как да се променим. Защото  промяната, която имаме в ума си, е погрешна. Разбира се, нека да кажа и следното, за да не бъда разбран погрешно: ако св. пророк Илия беше някакъв мекушав и сладникав човек, първо щеше да се появи тихият вятър и Бог нямаше да бъде там, а в огъня и земетръса. Не мислете, че Бог е ветрец. Не. Той е и светкавица и голям трус. Аналогично. Той е обратното на това, което ти си мислиш. Той е нещо друго, напълно друго. Той е напълно друго, защото аз съм във вселената на моя нарцисизъм и там вътре правя всичко по мой образ. Дори Самия Бог. Служа на себе си и за да го има тоя култ, са нужни страстите, а там помагат и демоните.

Христос не им отговаря, че сте такива, такива и такива, за което говорим сега, защото, ако ги беше ужасил, те щяха да си тръгнат, а им казва нещо напълно различно, което има важен смисъл, но не е цялата истина.

А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

Какво означава, че имаш неверие? Означава, че не знаеш Бога така, както е. Бог е по друг начин. Това означава неверието. Неверният не е атеист, просто вярва в погрешен бог. Понеже те се ужасили – „Ние да имаме неверие?! Ние, които оставихме всичко и Те последвахме?“ Сега идва реалната ирония и Христос казва:

Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.

Не се безпокойте, в онзи момент трябваше да се помолите, за да може Бог да ви отговори. Истината е, че не познавате Бог както Си е.. Но Христос смекчава малко това, като казва думите за поста.

Дали вярата поражда поста или постът вярата? В действителност вярата ражда поста и молитвата, но вярата означава, че излизам от моята нарцистична вселена, това е целият проблем, че не мога да изляза оттам, в противен случай ще сложа и Бога вътре, ще принудя и Него да повярва в мене. Това е драмата на човека, който не може да види Бога така, както е, затова и вярата е голямо изпитание за всички нас. Ние държим за себе си всичко това, което имаме и поставяме условия на Бога, за да ни доближи, толкова много, че накрая вместо ние да Го доближим, Той доближава нас. Но тук има и една опасност. В даден момент Бог ни оставя и ние казваме Бог ме остави. Всъщност аз самият постоянно Го изоставям, аз постоянно изоставям Бога. Но изглежда, че  сякаш Той ме изоставя, защото снизхожда, снизхожда, но в даден момент спира и ти казваш: „Напусна ме!“ Не, ти си в етап, където не отдаваш много значение на Бога и по тази причина Го водиш в тази вселена на твоя нарцисизъм.

Молитвата и постът се раждат от вярата, не може някой неверен да се моли и да пости, по коя причина? Да отслабне? Добре, това е една причина, но не е духовна причина. И молитвата не започва да отправя някой, ако няма вяра. Разбира се, молитвата също ражда вярата, но началото е вярата  от някакво преживяване, интуиция, първо откровение.

А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Да не забравяме, че всичко това, което Христос казва, постоянно е актуално, защото говори един Човек, Който ще претърпи най-лошото заради това, което говори. Защото това, което казва, е непонятно. В една по-развита юдейска среда тези думи звучат като бич, като удари. На кого говориш тези неща? Кой си Ти, Който говориш такива неща? И Бога знаем, и вярващи сме, и сме си добре, нямаме никакъв проблем, както казват днес:  Ти имаш проблем! Така казва дяволът на Бога. Ти имаш проблем! Ти си виновен за всичко!. . . Нека бягаме от това.

превод: Константин Константинов