Трите изкушения на Христос в човешкото битие (втора част)

Автор: о. Николай Лудовикос

продължение от тук

Важно е какво ще направим с това, което Бог ми е дал, защото така се създава диалог, връзка. И аз ставам богообразен, богочовек и няма да умра во веки. Светците пребъдват во веки и се явяват на хората. Те са истинските чеда, истинските хора. Затова продължава:

И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Не Му показал само царствата, които съществували в онзи миг, а и бъдещите, и Му казва: искаш ли едно световно и диахронично царство? Да бъдеш вечен и световен диктатор. Казвали сме и преди, че ако след Възкресението не беше настъпило Възнесение Господне, представете си какво би било това – да имаме едно същество, което съществува в Йерусалим 2000 години, изглежда като бог, изобщо не умира. Веднага щом го убият, възкръсва отново. И знае всичко. И се меси навсякъде. Това би било абсолютна диктатура, абсолютната мечта на дявола. Дяволът за това мечтае, ще го постигне накрая. За три години и половина. Някой ще диша и ще издишва и дяволът ще го знае. Разбира се, днес дяволът е „електронен”, харесват му много чиповете, компютрите, тези неща, с тях работи. Няма друг начин да го направи. И ще го направим ние, с помощта, съвета  и ръководството на дявола. Натам вървим. Днес всички сме се „изповядали” (открито). Аз поне аз нямам (фейсбук)- но всички, които говорят за себе си в интернет, имат фейсбук и т.н, (си) казват всичко. Влезте малко в YouTube. При следващото влизане ще ви покаже това, което сте гледали предния път, защото ви  познава, знае кои сте много добре. И те гледа и през камерата, нали? Колко хубаво. „Прекрасно!”.

Но тази прозрачност подготвя нещо много тъмно и страшно. Ако не го надушваме в атмосферата, това е така, защото спим, прекарваме си добре. Защо да не си прекараме добре?!

и аз я давам, комуто искам;
ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

И веднага щом се ми се поклониш, всичко това ще стане Твое! Аз ще Ти помогна за хиляди години, да си абосолютен тиранин над това нещастно и страхливо същество – човека. Той основно иска да яде, две-три наслади, това иска. Какво си мислиш, че е човекът? Дяволът има много малка идея за човека, изключително малка идея. Бог има изключително голяма идея за човека. Дяволът има малка идея, защото мрази човека, завижда му, вижда, че Бог го покровителства и страшно му завижда.

И виждате, че  Христос не поставя под съмнение думите на дявола,  не му казва: да, да! твое било! Сякаш казва: Зная,че е твое. Но Аз няма да ти се поклоня,

защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.

Само на Бога ще се поклоня, не на теб. На властта на Бога, която е дякония и любов, не на твоята власт, която е основана върху превръщането на другия в жертва, а на Божията власт, която е себежертва. Нещо друго е това царство и тази власт. И това друго нещо Ме интересува. Дяволът губи играта, но въпреки това продължава.

И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.

Това е най-тънкото изкушение и най-трудното от всички. Изкушенията вървят стъпаловидно. Дяволът мисли, че Христос е обикновен човек, играе с немощта на човешката природа: Не можеш да си напълно сигурен, че си Син Божий! Е, аз ще Ти помогна да го научиш! Скочи долу! И ако си Син Божий, внимавай, „на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. Ангели ще Ти прати, след като си толкова избран. Колко страшно, колко трудно е това изкушение. Знаете ли колко трудно изкушение е това? То е свързано и с разбирането за магията. Какво е магията? Използваш името на Бога и правиш това, което искаш.

Това е върхът на изкушенията. Ако искаш да се увериш, че си Божият Избраник, опитай това! Разбира се,  дяволът има предвид, че „ако не Те хване Ангелът, когато скочиш, аз ще Те хвана!“ – не го казва тук, но го подразбира, не Му казва: „скочи да се пребиеш!„, а Му казва: „Не Те ли доведох аз тук? Аз ще Те хвана! Не се бой! Я да видим дали Бог ще Те хване? Или ще паднеш в моите обятия и аз съм този, който Те познава и Те обича и зная какво искаш – аз, аз!“ Разбирате ли колко страшно изкушение е това?

Няма да се пребиеш, аз ще те хвана. Ще паднеш в моите обятия и ще Ти покажа след това. Аз знам! –  дяволът постоянно Му казва това. Аз зная. Това е адът. Зная как е човекът, зная какво иска, хайде бре, не те ли е срам!

Христос отговаря с един израз, който не очакваме. Не му казва: „Аз зная, че съм Син Божий и нямам нужда да ми го показваш“ – това бихме очаквали, поне аз. Да каже: „Виж, приятелю, тук не позна“. Така естествено би открил Кой е, но Той не иска да яви Кой е. Защо? Ако беше открил Кой е, казват отците, дяволът отново никога нямаше да Го доближи. Нито щеше да Го разпне, а щеше да стои надалеч. Но Христос тук отново му „подлага крак” и му казва:

„няма да изкусиш Господа, Бога твоего“

и дава и на нас съвет сега, „не изкушавай Бога„. Едно е Бог да те спаси, когато си в опасност и друго ти да Го поставиш в изкушение. Както казват някои, аз ще върша едно, второ, трето и ще се покая след това! Ето изкушението, в което поставяш Бога. Бог е любов, нали? Аз съм слаб човек, ще направя всичко това, и накрая ще се покая! Ще направя и дарение за някой храм! – нито дарение ще свариш да направиш, нито да се покаеш, Бог в изкушение не влиза. Едно е човекът да падне, и то подвизавайки се. Има падения, които Бог смята за святост, защото е предшествала тази борба. И друго нещо е да кажеш: „Виж, ще причиня болка на другите и накрая Той ще ме спаси!“. Ще те спаси, но не Бог, а друг ще те „спаси” и това „спасение” ще е страшно. Дяволът няма доброта в себе си, всички, които работят за него, след това ги изтребва. Да го знаете. Всички, които се занимават с такива неща, с магии, всички имат много лош край. Всички, които работят със заповедите на дявола, защото и той има заповеди, но противоположни на Христовите. Вземете Проповедта на планината, обърнете я, и това са заповедите на дявола. Не бъдете милостиви, защото това е глупост, не бъдете миротворци, защото ще ви заличат, не бъдете смирени, защото ще ви стъпчат, не бъдете чисти по сърце, защото няма да разбирате мръсотията на другите. Не бъдете искрени, не се занимавайте с правдата, защото всички други несправедливи. И ти върши неправда, за да можеш да оцелееш. Тези изкушения са големите изкушения на човечеството. Тук, в това падение влизат много неща: „Остани си алкохолик, ще се спасиш накрая! Извърши 10-12 пъти прелюбодеяния – хора от нашата епоха сме! Бог ще те избави. Открадни, защото всички днес са такива и Бог ще те спаси от затвора. Клевети, разрушавай, направи си удоволствието, и Бог ще те избави!“ И, разбира се, никой не се избавя, да го знаете, Бог поругаван не бива, не можеш да осмееш Бога. Той има необятна любов, но не позволява тази любов да бъде унизена. Защото любовта бива унизявана, когато я осмиваме. Бог може да приеме човешкото немощ, затруднение, падение. Приема това, че човек не разбира, но никога не приема наглостта, че „аз ще върша грехове и Ти след мене ще поправяш“.

И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.

До време. Дяволът претърпял първото голямо поражение. Вече не може да Го изкуши вътрешно, а само външно. Ще настрои хора срещу Него. Както и станало. Дяволът иска първо вътрешно да ни изкуши. Когато не го постигне, тогава настройва хора срещу нас. Това обаче са по-лесни изкушения. Трудните изкушения са първите, където човек вътрешно се огъва и реално влиза в една игра, която много или малко е гибелна. Това е втората фаза на изкушението.

И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.

Това е първият, „щастлив” период на Христос – прославен от всички. Защо? Защото Светият Дух свидетелства и дяволът не воюва с Него. Дяволът в този момент събира своите „резерви”, за да започне войната, но Христос е победил и Светият Дух Го прославя – още от първия момент. Всички отиват при Христос – нещо, което буквално човечеството не е виждало. Защото, както казахме, Той говори като властимащ, не като учителите и книжниците. Той Самият е Истината и говори като Истината, Самата Истина говори. По този начин има голяма слава, но това няма да трае дълго поради втората голяма намеса на дявола, който ще настрои хората срещу Него.

Искам да подчертая, че тези изкушения засягат всеки човек. Всеки човек има изкушението на храната, не нуждата, а изкушението на храната. Нуждата е нещо естествено. Изкушението – не е. Биваме изпитвани по този начин. Като имаме прехрана, и това е достатъчно. Излишъкът е проблем. Да го знаете. След като има хора, които незаслужено страдат. Парите, които имаш в повече, особено във времена като днешната, ги дължиш. Сурово е това, което казвам. Но е истинно. Добре, не дължиш всички, една част от тях. Веднъж някой ми каза: „Да направим нещо духовно за младите“. И му казах: „Дайте милостиня“. Напълно съм сигурен, че милостинята дава голямо дръзновение пред Бога. Бог пази милостивия и неговите близки като зеница на окото. Да речем, че имаш 50 000 евро и казваш: „Държа ги за детето ми“. Това е едно естествено състояние, както правят и лисиците и невестулките и мечките, но Бог очаква нещо друго от тебе. Какво очаква? Да видиш детето на ближния, което се бори, труди се с неимоверни усилия и да му кажеш: „Ела тук, една малка помощ сега, когато се жениш! Вземи! От 50 000 евро ще ти дам 15-20 000 евро!“ Да видиш тогава Бог какво ще направи с твоето дете. Тези неща ги виждаме всекидневно, защото Бог е жив. И особено в трудни епохи като нашата. Но човек задържа всичко за себе си, след това се разболява и дава пари 10 000 евро за лекари. Ако беше дал тези 10 000 преди, нямаше да се разболее. Толкова просто, както го казвам. Бог би се погрижил. Това казваха всички велики духовници, които познавахме.

Един лекар отиде при о. Епифаний Теодоропулос и му каза, че краде от лекарствата. Старецът му каза:

– Да знаеш, че ако продължиш така, ще ги дадеш за лекарства, за децата си. Внимавай!

Не го послуша и наистина така стана.

Днес хората страдат, защото те самите се отклоняват. Някой ми каза за двама съпрузи от Солун. Отишли в Швейцария за Рождество Христово. Имат пари и пръснали 20 000 евро за пет дена. Как пръскаш 20 000 евро за пет дена? Трябва да ги хвърляш наляво и надясно и да казваш: „Вземи! Вземи!“ Върнали се обратно и отишли при този мой познат лекар-психиатър, обезумели от кавга, и готови да се разведат. Вече са в процес на развод.

Ако бяха отишли в Швейцария и вместо да пръснат 20 000 – бяха пръснали 10 000 и бяха дали другите 10 000 на своите служители, които работят за 400 евро на месец, Бог щеше да им прати особена благодат, да подкрепи брака им, живота ми. Разбирате ли?

Другото изкушение – изкушението на властта – днес като луди бързаме да надделеем на другите, нали? И защо да надделееш над другия? Нима човекът е създаден за власт и пари? Или за славата на Бога, за радостта на Светия Дух и покоя, който има този живот? Защо да искаш да си пръв? И ако не си пръв, постоянно да искаш да отстреляш другите, да имаш една картечница и да стреляш по този, който се приближи. Разбира се, и другите стрелят по теб. Колко хубав начин да живее някой живота си, стреляйки и бидейки отстрелван! Затова отците казват – не сравнявай себе си с другите. Имаш Бога пред себе си, това е достатъчно, не търси другите какво са постигнали и какво не. Виждате, изкушението на властта, докато всъщност властта е болка, както и голяма отговорност. Нали? Властта е дълг, не е само вземам, наслаждавам се. Днес хората са затънали до гушата в изкушението на властта.

Помня един случай – има много такива. Дъщерята на една жена създаде нормална връзка, влюби се, в един младеж 10 години по-голям от нея. Тя е на 20, той на 30. Майката се възпротиви да не стане този брак, защото, видиш ли, зетят бил много голям. И аз бях замесен там някак си. Казах им: „Моля ви, млад човек е, какво говорите сега? За Бога, много е хубава тази разлика.“ Направиха всичко възможно и ги разделиха. Резултатът – в този момент тази жена е 40-годишна и живее с един 20-годишен – как Бог прави понякога нещата! – който има големи здравословни проблеми, не е възможно да продължат, въпреки това са заедно. Въпросът е, че поставяш Бога в изкушение, с твоята воля. Затова говорим за послушание, велико нещо е послушанието, избавя ни от много неща. Определени пъти не го виждаме сега, а по-късно. И се дивим на благодатта, която послушанието има. Отиваш при духовника и казваш: „Какво да правя по този въпрос?“ Не защото непременно духовникът има прозорливост, а защото това, което правиш, е богоугодно, угодно на Христос, Който проявил послушание цял живот. Бог просветлява духовника, който ти казва няколко неща, изпълняваш ги и може след години да кажеш: „Как се избавих от тази беда!“ Така е. Защото правиш това движение, в противен случай изкушаваш Бога и казваш: „Аз знам! И Ти помогни!“ – е как хем знаеш, хем искаш помощ?!

Нужно е да огранича моите нарцистични и себелюбиви желания. Всяко желание е себелюбиво в неговата дълбочина. В послушанието се доверявам на един друг човек – на изповедника. Не понеже другият на всяка цена е свят, това е много тънък момент, не е необходимо, а това е мое движение. На едно място в Добротолюбието се казва, че изповядващият се получава отговор в Светия Дух съгласно вярата му, а не съгласно това, което духовникът непременно знае. Всички, които имат контакт с такива хора, знаят, че това е истина. Важно е да не поставяме Бога в изкушение, не ни е от полза. Ако не е било от полза за Христос, нима за нас ще бъде?..

Край на беседата

превод: Константин Константинов