Трите изкушения на Христос в човешкото битие (първа част)

Автор: о. Николай Лудовикос

Трите изкушения на Христос всъщност са трите изкушения на човешкото битие. Големи изкушения, от които никой не се избавя. И ако се отървеш от едното, обикновено падаш в другото, но във всеки случай ще паднеш, няма да се отървеш. Светците не падат в тях, а излизат от тях. Да паднеш особено днес е много лесно, предвид нашата голяма самоувереност. Днешният лайф-стайл, който нарекохме дет-стайл (игра на думи от англ. – lifestyle – начин на живот; deathstyle – начин на умиране – бел. ред.), е изграден върху тези изкушения, които ръководят съвремения начин, по който човек разбира себе си.

Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята; там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.

Христос отишъл в пустинята и веднага привлякъл вниманието на дявола. Когато човек отиде в пустинята, веднага привлича вниманието на дявола. Много хора нямат изкушения. Дяволът не изкушава мнозина, защото знае, че те сами ще извършат греха. Когато дяволът те вижда сам да рушиш себе си, не се намесва, това е догма на дявола. Ако те види да вършиш с наслада злото, на себе си и на другите, не се намесва. Затова виждате хора, които вършат ужасни неща и имат напълно спокойна съвест. Не се смущават от нищо. Повечето хора днес спадат към тази категория, дяволът не се занимава с тях. Звучи странно това, което казвам. Най-много, ако дяволът види някой, който да иска да направи голямо зло, да му помогне да го направи. Като цяло ни оставя в нашите беди и безизходиците, които сме натрупали в себе си. Това, което наричаме мъки, не са изкушения, едно е кръстът, друго са мъките. Мъките са това, което причиняваме на други и на себе си. Това не е кръст, кръст е ако решиш да понесеш тази мъка така, както Бог иска, тогава става кръст и има благодат. Разбирате ли?

Това да имаш един мъж или жена, която те терзае, не е кръст, а мъка. Ако искаш да го понесеш по Бога, става кръст и приемаш благодат от Христовия Кръст, защото става с послушание към Христос.

Да кажа отново, че този, който отива в пустинята, привлича внезапно вниманието на дявола, не отива просто в пустинята, а прави и други неща:

„Нищо не яде през тия дни”.

40 дни не ял нищо. Защо ли? Защото е имал някакъв проблем с храненето? Не, разбира се. Постът, който пазим, макар и малък, ни съсредоточава в същественото. Затова дяволът иска и него да ни вземе. Човекът е биологично същество, казах го на една моя лекция, че той мисли с тялото, тела сме, без тялото не можем да разберем нищо, нито математиката, нито теорията за идеите на Платон, нито теорията за относителността. Всичко това предполага телесността. Без телесността няма смисъл нито вечният живот – няма да има личност без тяло. Това, което ни прави различни между нас, е тялото. Ако нямаше възкресение на мъртви, след смъртта всички бихме ставали едно, едно огромна река, където няма аз и ти. За видиш, чуеш, кажеш нещо, е нужно тялото. Затова възкресението на мъртвите е величествено. Само така човекът има надежда. Вечност без тяло би било една несъществуваща вечност. Една вечност, в която не би имало никакъв разграничителен елемент между нас.

Затова „Чакам възкресение на мъртвите” е изключително важно за Християнството и за антропологията. Постът и другите телесни подвизи имат голямо значение, защото ни приковават в същественото. Научават тялото да живее есхатологично, да живее по такъв начин, че да възприема аскетически реалността. И това, което ви казвам, не е изнамерено от Християнството. Открих го във философите. Писал съм за това. Да видите как античните философи имат склонност към невероятно въздържание. Платон в 7-мо писмо казва, че ако ако някой не яде един път на ден и спи през нощта, не може да твори философия. Платон, който никога не докоснал човешко тяло.  Епикур, който се смята за баща на теорията за насладите, също казва, че сексуалността не е полезна и може дори да ти навреди.

За съжаление днес някои смятат, че Християнството се отнася с омразата към тялото. Християнството реабилитира тялото като Божие дело, докато античната философия има голям проблем с тялото и се бои от него.

Аскезата има значение, не е нещо, което просто са ни наложили някои, които имали душевен или телесен проблем. Когато виждаш Христос 40 дни да не яде, това какво означава? Че подготвя човешката природа за нещо много значимо. И не с медитация или с йога. Човешката природа се нуждае от определени неща. Затова пеем в тропара за отците-подвижници: с пост бдение, молитва, небесни дарове си приел (от тропара „Пустинен жител и в тяло ангел“ – бел. ред.) . Ако отнемеш тези неща – и да знаете, че дяволът приема човек всичко да направи, освен тези неща – ако тръгнеш да постиш, ще ти каже: е-е сега! Ще се опита да те изкара от поста. Молитва? Молитвата е забранена. Нали? Веднага щом вземеш броеницата, веднага ще ти внуши всички неща, които имат да правиш. Бре, остави ме да се помоля малко! Тогава разбираш колко си уморен, колко неща имаш да правиш. Бдението така или иначе го правим днес по много начини, но не и по правилните.

Пост, бдение, молитва – важно е човешката природа да се подготви за пустинята. В пустиня дяволът те забелязва, когато хванеш броеницата, дяволът те забелязва, когато я хванеш втори и трети път, започва да се дразни. Знаете ли, че една дълбока молитва променя участта на цял свят, на цял един народ, на едно село, на един  град? Един обикновен човек, който съумява да улови честотата на Бога – той я улавя, когато е в състояние, което Бог знае. Говорихме в миналото за езика на Бога. Бог разбира някои неща, други не. Фарисеят застанал и казал – „Аз съм!“. Бог не разбирал какво Му казвал и фарисеят си тръгва празен, а митарят говорил на езика на Бога, който е езикът на смирението. Бог е смирен, изключително смирен. Когато човек застане по такъв начин в молитвата, променя бъдещето, цялото човечество. В това състояние светците получават откровения – за теб, за мен, за бъдещето, за това какво ще стане след 50 години. И това не е привилегия само за светците. Всеки може да го направи. Този, който в тази зала реши да се отдаде на молитва, постепенно ще разбере какво е молитвата. Няма да го разбереш веднага, но ще започнеш да разбираш много неща, Бог започва да говори на човека след това. И човекът разбира, че Бог му говори. Нужно е внимание, не говорим за свръхестествени състояния, а за естествени – душата му получава вътрешни известия, за живота, вижда, че дадено нещо е грях, сякаш прекарваш всичко през духовен филтър. Това е молитвата. Преди да вземе броеницата човек се чувства безгрешен, нищо не е направил. Веднага щом я вземе в ръка, благодатта започва да му показва – „виж какво направи“. Ама допреди не го виждах. И бдението, което има характер на посвещение. Ставаш сутрин малко по-рано или вечерта жертваш малко време. Дори да спиш с броеница в ръка и този сън е различен, защото в противен случай спиш с твоите нарцистичните мечти=сънища.

Ако загубим тези неща, ще стигнем дотам да казваме, че Евангелието не важи, както казват някои богослови и клирици. Както един, който ми е приятел, чух го да казва, че когато св. ап. Павел казва, че „нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници . .  няма да наследят царството Божие“, го казал за неговата епоха! Кой? Ап. Павел. Тоест днес важи обратното (според този богослов)!

Ако човек живее Евангелието, вижда, че то е истинно. Ако го отхвърли и се крепи на своята преценка и на дет-стайла, оттам нататък всичко е просто. Евангелието не е вярно – според него. И това означава, че Христос трябвало да каже едно голямо „Да“ на дявола. Три пъти „Да“. И ако го беше казал, щеше да бъде съвършеният Сталин на вековете. Това именно иска дяволът. Предлага Му: „Месия си, нали? Така Те наричат, Спасител, не зная какъв Спасител си, нито Кой си„. Внимавайте, дяволът не знае Кой е Христос, ще го научи с Възкресението. Знае, че е една удивителна Личност, че Такъв като Него не се е появявал, знае раждането от Девица, но не знае Кой е. И Го изпробва. Не Го изпробва тайно, а явно в пустинята. Казах ви, когато отидем в пустинята, привличаме вниманието на дявола, когато вземем броеница, също. Това не означава, че дяволът ще ти нанесе побой! Не се бой! Няма да те набие, нито ще те докосне. За да стигнеш дотам, трябва да извървиш изключително огромно духовно разстояние, което никога няма да извървим.

Но дяволът започва да се безпокои и вижда Христос като Човек и влиза в капан. Човешката плът на Христос била като примамка за дявола, като стръв на кукичка. И дяволът казва: „Чакай, чакай! каквото и да е, Човек е! я да Го изпробвам!“И Го изпробва по един страшно непосредствен начин.

И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.

Вижте как работи дяволът. Той винаги защитава човека. Това ви се струва странно. Дяволът мисли като човека и човекът като дявола, ако иска. Не мисли като Бог. Мисли винаги въз основа на човешката слабост, нужда, падение. Върху това гради. „Той е защитник на човека, днес всичко е естествено“, така казват. „Няма да оставим естественото да се случи?“ Нарцистичната агресивност е естествена, нали? Всички психиатри и психолози знаят, че агресивността е естествена в човека. Коя е границата? Кой ще постави границата? По какъв начин ще я постави? Дяволът идва и Му казва: „Първо, огладня„. 40 дни без да яде човек ще огладнее. „Виж, не гладувай повече! Кажи на Бога да превърне камъните в хляб, за да ядеш!“

Ако Христос се беше съгласил, следващото предложение щеше да бъде тази планина да стане хляб и да извикаме хората да се нахранят! – защото дяволът знаел, че тогава Христос би създал една погрешна връзка с човека. Погрешна връзка. Защо е погрешна? Христос го казва:

А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие

Ако човек търси само хляба, никога няма да потърси Бога. Това е много важно. Ще стане едно висше животно, много нещастно животно, което ще убива, за да изяде малко повече от другия. Човекът добива хляба си, трудейки се и трудът е диалог с Бога и творението. Ядеш, понеже правиш нещо значимо. Алберт Швайцер казва: „Защо да убиваме животните и да ги ядем? Това е престъпление. Защо да откъсвам крушата и да я ям? Това е престъпление, защо да режа  динята, за да я ям? Това е престъпление.“ Не е престъпление само в случая, в който аз съм посветил живота си на Божията воля. Само тогава не е престъпление. Защо? Защото тогава цялото творение чрез мен се принася отново на Бога. Храната за човека е духовно събитие. Царството се оприличава на трапеза, където седящите се гледат в лицата, нали?

Човекът не живее само с хляб. Ще ти дам хляба след това. Това е голяма подробност, но важна. Когато си станал Божи човек, тогава Бог те храни, защото заслужаваш да съществуваш като такъв. В противен случай животът е кражба. Да, крадем живота от Някой, Който е  Животът и ни го дава, но с някаква цел. Днес си жив. Продължаваш да си съществуваш. С каква цел? Да явиш тази истина, красота и мъдрост в света. Да явиш Бога в света. Всички сме това, особено ние, кръстените, какви сме? Всички сме апостоли. Всички сме пророци. Призвани да явим Бога в света. „Да си прекарате добре!„- казваме. Това е един обир, една кражба. Да си прекараш добре, но как ще си прекараш добре? С Бога. Не знам дали го разбирате, загубили сме тези неща, затова и животът ни е станал ад, малък, ад, голям ад, много голям ад. Намираш една жена да се ожениш за нея. Защо? За да прославиш Бога. Ще участваш в тайната на съ-творението, където ще живееш човешката връзка. Ако не разбираме това, какъв смисъл да говориш на другия за въздържание и подобни неща? Идват млади хора и ме питат за предбрачни връзки. Какво ще им кажеш, откъде да започнеш? Ако това е просто един консуматорски продукт, както всички други, няма да кажеш на другия: „не яж!“ – защото той яде, пие и нима ще спре? Какъв смисъл има да говорим така? Аз поне отказвам да дискутирам…

Следва

превод: Константин Константинов