Рождество Христово

Автор: св. Григорий Богослов

Христос се ражда – славете Го; Христос слиза от небето – излезте да Го посрещнем; Христос е на земята – духовно да се възнесем! Нека цялата земя възпее Господа – да се веселят небесата, да тържествува родът на Адама! Христос е в плът – с трепет и радост да се развеселим: с трепет – по причина на греха, с радост – по причина на надеждата. Христос се роди от девица – жени, запазете девството си, за да станете и вие майки Христови. Кой не ще се поклони на Съществуващия от начало?

Кой не ще прослави Явилия се напоследък? Отново се разсейва тъмнината – пак се явява светлина; отново Египет е наказан с тъмнина – пак Израил е озарен от стълб. Людете, които седяха в мрака на незнанието, нека видят великата светлина на знанието (Мат. 4:16). „Древното премина – ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17). Буквата отстъпи – духът преобладава, сянката премина – настъпи истината! Идва Мелхиседек: роденият без майка, се ражда без баща – в първия случай без майка, във втория без баща. Нарушават се законите на природата – горният свят трябва да се запълни: Христос заповядва – нека не Му се противим.

Нека иудеите се съблазняват, нека елините се смеят, нека еретиците си хабят езика. Тогава те ще се уверят, когато видят Христа, възнасящ се на небето; ако и не тогава – то непременно когато Го видят да слиза от небето седящ на престол да съди. Това, обаче, ще стане после – а сега е празник Богоявление или Рождество, защото така и иначе се нарича този празник, и двете наименования се дават на едно тържество, защото Бог се явил на човеците чрез рождение. Христос е Бог, Който е бил и ще бъде; Той се е явил за нас, които сме се родили впоследствие, които сме добили живот и блаженство, които сме изпаднали в грях, за да ни възвърне чрез въплъщението отново благодатно битие. От думата явление е наименованието Богоявление, от рождение – Рождество.

Такова е нашето тържество – това празнуваме ние сега: пришествието на Бога към човеците, за да ни пресели, или по-точно да кажа, за да ни възвърне към Бога; та като отхвърлим вехтия човек, да се облечем в новия и както се умряли в Адама, така да живеем в Христа, защото с Христа се раждаме, с Него се разпъваме, с Него се погребваме и с Него трябва да съвъзкръснем.

Нека не празнуваме плътски, а божествено; не по мирски, а духовно; празникът не е наш, а на Онзи, Който го е създал. Как да изпълним това? Нека не слагаме венци на къщите си, да не съставяме весели компании, да не красим улиците, да не пресищаме очите, да не затъпяваме слуха с музика, да не изнежваме обонянието, да не оскверняваме вкуса, да не развличаме чувствата си – това са късите пътища на порока, това са вратите на греха! Бог става човек, Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става син човешки – нека приготвим пътя Господен в душите и живота си!