Есеистика

Село Преструванкино и неговите обитатели

автор: Дария Захариева Казват, че християните са жители на вечен град. И не просто на град, а на вечния Йерусалим. Нашият свят обаче си е село. Думите ни – дрънкане без полза. Служението ни – театър без душа. Животът – клише и маска. Ние сме от долните. Населяваме село Преструванкино. От доста време го населяваме. Има едни хора, дето живеят вярата си. . Е, ние я говорим. Има едни хора, които истински служат и умират за Истината.

02/10/2015 // 0 Comments

„Антимодернисткият“ синдром или слова за един самозабравил се свещеник

Автор: Атанас Ваташки В пореден материал срещу един канонизиран светия бившият рокер - а сега свещеник в Сливенска митрополия, отец Божидар Главев излива своята ярост срещу един Божи угодник. В своите неколкократни атаки срещу светията и по един съвсем протестантски маниер отец Божидар недоволства от църковното признание на св. Силуан и иска реформи, иска Църквата да се променя.

29/09/2015 // 5 Comments

Размисли на един параноик (обновена)

автор: Димитър Петров Свободата без отговорност е като крила без глава (на български това звучи като муха без глава). Бих го описал с думите на един мъдър според мен човек. Той си имал син, имал си и куче. Синът му за някакъв проект в училище бил донесъл един хамстер в къщи. Един ден този татко гледал как хамстера неистово се опитва да си отвори вратата на клетката.

18/09/2015 // 6 Comments

Даже и аскетите се нуждаят от общност

автор: свещеник Ернесто Обрегон Разказаха ми наскоро за един старец, който постил седемдесет седмици, хранейки се само веднъж седмично. Молил Бог да му разкрие смисъла, вложен в конкретен откъс от Свещеното Писание, но Бог не му го открил...

17/09/2015 // 0 Comments