Марксизмът и религията

Автор: Милен Илиев

Марксизмът-ленинизмът е претендиращ за научност мироглед. Заражда се през 19. век, изживява своя апогей през 20. век, продължава да съществува и днес като ръководна теория и практика на леви политически групировки. На негова основа възникват и се развиват и други философски теории и политически практики, като „маоизъм“, „кимирсенизъм“ и други.

През 19. век Карл Маркс и Фридрих Енгелс разработват система от възгледи, която се оформя като „марксизъм“, а след това Ленин въз основа на своята политическа практика развива марксизма и така се оформя „марксизма-ленинизма“. Този нов мироглед има три главни дяла: марксистка философия, политическа икономия и научен комунизъм. В работата си ще се опитам накратко да представя какво представлява религията според марксистката философия, като същевременно ще се опитам да поразсъждавам и да коментирам описаните факти и възгледи.

Марксистката философия според самите марксисти вплита в себе си философията на Фойербах и тази на Хегел, идеите на тези двама учени се считат за главни източници на марксистката философия. В учебно помагало от времето на социализма четем: „Но за разлика от Фойербах, Маркс и Енгелс не отхвърлиха ценната страна от философията на Хегел – диалектиката, учението за развитието, а я преработиха в материалистически дух. По такъв начин немската класическа философия, особено диалектиката на Хегел и материализмът на Фойербах, бе един от най-важните теоретически източници на формирането на марксизма, на марксистката философия.“ [1]

Диалектическият и историческият материализъм са двете съставни части на марксистката философия, в тях се разглеждат съответно въпросите и законите в природата и човешкото общество. Имайки предвид източниците на марксизма и средата, в която възниква и се развива, той не може да ни учуди с отношението си към религията, а влиянието на Фойербах може ясно да се усети, като се чете учебника, който вече цитирах по-горе. „Религията не е форма на познаване на действителността. Тя заменя знанието със сляпа вяра, отклонява хората от познанието, отвеждайки ги в областта на фантастичните измислици и дава превратно обяснение на действителността.“ [2]

През 19. век се появяват множество материалистически учения, теории и хипотези, претендиращи за научност, разкрепостеност, новаторство и модерност, появяват се също така и революционни движения, поставящи си за цел преобразуването на обществения ред. Новите движения и новите учения формират и биват формирани от обществено-политическите сътресения на онова време. Марксистите също са част от описаната среда, те изграждат философски и политически мироглед и политическа организация, черпейки вдъхновение от съществуващите и определящи се като модерни възгледи и течения. Вече видяхме, че в марксистката философия са вплетени възгледите на Хегел и Фойербах, именно на влиянието на последния може да отдадем и отношението на марксизма към религията, но не само.

Марксистите изграждат и партия, която да води икономическа, политическа и идеологическа борба. Целта е ликвидиране на господството на елита в икономическия, политическия и духовния живот на обществото и замяната му с господство на трудовия народ. За революционерите религията и нейните институции олицетворяват господството на врага в духовния живот на обществото, което трябва да бъде заменено с монопола на комунистическата идеология. Ето това е главната причина за антирелигиозността на комунистическите партии, приемащи за своя идеология марксизма-ленинизма. По късно, през 20. век с победата на революцията в Русия и особено в първите години на тежък сблъсък между привържениците на царизма и социализма, антирелигиозността и атеизмът се проявяват в краен и фанатичен вариант.

Според привържениците на марксистко-ленинската школа, която както стана ясно по-горе, черпи сериозно вдъхновение от атеистичните възгледи на Фойербах, вярата в Бога възниква в резултат на слабостта и безпомощността на човека пред господстващите над него природни стихии и социални бедствия, пораждащи страх и отчаяние. В своя труд проф. Велико Карачивиев, бивш преподавател по научен атеизъм, пише: „Безсилието на първобитния човек пред страшните стихии, неговата постоянна зависимост от капризите и случайностите в природата, неспособността му да си осигури постоянен минимум на прехрана, е било резултат от ниското равнище на развитие на производителните сили, или казано с думите на Енгелс – е било резултат на отрицателно-икономическата основа.“ [3]

И още: „Страхът е създал боговете. Страхът пред сляпата сила на капитала, която е сляпа, защото не може да бъде предвидена от народните маси, която на всяка стъпка в живота на пролетариата и дребния собственик го заплашва да му донесе и му донася внезапно, неочаквано, случайно разоряване, гибел, превръщане в просяк, в паупер, проститутка, гладна смърт – ето коренът на съвременната религия, който преди всичко и най-много от всичко трябва да се има предвид от материалиста, ако той не иска да остане материалист от подготвителния клас.“ [4]

От написаното личи, че според професора и неговите съидейници не Бог е създал човека, а обратното, човекът е изобретил вярата и Бога, защото е угнетяван от природата и обществения ред. Марксистката „вяра“ обаче превръща материята в свръхестествена сила, характеризираща се с безкрайност и на която е присъщо вечно движение и вечно съществуване без начало и край. Според тях съществуват саморегулиращи се закони в природата и обществото. По този начин марксистите-ленинисти приписват божественост на материята, а същевременно отричат съществуването на Бога. Поради това и поради факта, че анализират творението, без да признават твореца и че виждат закони, без да търсят законодател, те изпадат в противоречие и несъстоятелност. Марксизмът, а не религията, подменя Истината и познанието със сляпа вяра в абсолютността и всемогъществото на материята. Марксистите изпадат в състоянието на човек, който, изследвайки някаква малка частица от дадено явление или предмет, прави генерални изводи за цялото. Или пък гледайки пътя откъм средата, без да виждат неговото начало и край отвъд хоризонта, го обявяват за безкраен. Всички тези заблуди и противоречия са следствие на едностранния подход и погрешната изходна постановка на диалектическия и историческия материализъм, подценяващи и дори игнориращи и отричащи съществуването на духовния свят. За марксиста съзнанието е само свойство на високоорганизираната материя, оформящо се и формиращо се автоматично под влияние на околната природна и социална среда. Без да съзнават, марксистите сами превръщат човека в роб на обстоятелствата и на силата на самоорганизиращата се материя.

И така, поставяйки си за цел да освободи човешкия дух от оковите на предразсъдъците и мракобесието, марксистката философия превръща човека в зависимо и полубезволево същество, подчинено на природната и обществена псевдозакономерност.

Също така, ако коренът на религията беше в гнета на капитала или в безсилието пред природната стихия, то как бихме си обяснили, че по времето на социализма, когато гнетът на капитала беше премахнат, а природата беше надвита чрез планомерно изменяне на течението на реки, отводняване на морета и редица други съображения, същият този корен не изсъхна или поне малко не залиня? Или как днес дори и редица богати хора, неугнетени от капитала и ползващи се от всички достижения на науката и производството, продължават да са искрено и дълбоко религиозни? Отговорът е, че религията не е сляпа вяра, фантазия или измислица, а е вложена у човека като естествена, необходима връзка с Бога, Чиито образ е вложен у всеки един от нас.

По време на социализма религията не изчезна, както предвиждаха марксистките философи, нещо повече – в дни на изпитания църквата и вярата се утвърдиха и доказаха своята сила. Още през тридесетте години на 20. век положението на вярващите и на църквата в СССР се подобрява спрямо предходното десетилетие, по времето, когато страната е нападната от невиждано зло в лицето на хитлеристката чума, патриаршията вече е възстановена, а спирането на вражеското настъпление е едно от чудесата, свързани с иконата на Света Богородица.

По времето на социализма в България се възстановява и родната патриаршия след многовековно прекъсване. В крайна сметка рухна и изчезна социализмът.

Когато четем Свещеното Писание, също не можем да се съгласим с твърдението на марксистите-ленинисти, че религията и нейните институции са инструмент за потисничество и класово господство в ръцете на народните угнетители. На много места старозаветните пророци разобличават нечестивостта на властниците, за недъзите на обществото говори и Господ Иисус Христос. От историята знаем и за социалната дейност на светите отци като св. Василий Велики. Не на последно място посочвам и ролята на Православната вяра и църквата за съхранението и спасението на нашия род във времена на тирания и зле прикрит сатанизъм, какъвто се явява човеконенавистническият ислям. Също така, когато угнетяващите класи бяха свалени от върха на обществената пирамида, с тях съвсем не си отидоха и човешките пороци и обществени недъзи, така остро критикувани още от най-древни времена. Марксистите, водени от своите погрешни възгледи за битието и съзнанието, смятаха, че пороците ще си отидат заедно с материалните причини, които според тях ги пораждат. Това, разбира се, не се случи, защото причина за утвърждаването на злото в света не са обществено-историческите и социални условия, а грехопадението и спасението не е в новия обществен строй, а в Иисус Христос и духовното пробуждане на човечеството чрез вярата в Него. Вниманието трябва да бъде насочено към вътрешното преобразяване на човека, към събуждане на стремеж у хората за извършване на милосърдни дела от любов и съпричастност към ближния. Разбира се, никой не може да отрече самоотвержеността и жертвоготовността на мнозина марксисти отдали младост, сили и живот за общото благо, никой не може да отрече трудовия ентусиазъм, бодрост и увереност в утрешния ден, съществуващи у нас в първите години на народната власт. Всичко това обаче се заменя от рутина, застой, безхаберие и ниски страсти, още едно доказателство, че човек колкото и благородни стремежи да има, когато се превъзнесе и възгордее, помисли си, че е всесилен и еманципиран от своя Създател, е обречен на неуспех. Това би могло да е и възпитателният извод от съществуването на социализма, който именно и заради богоборството си се сгромоляса.

И така, от написаното по-горе става ясно, че възгледът на марксистко-ленинската школа за религията е несъстоятелен, не защото така твърдят неговите противници, а защото беше развенчан от действителността. На базата на марксизма-ленинизма се създаде могъщ военно-политически и икономически лагер, постигна се невиждан напредък в науката, технологиите и социалната сфера, изчезна зависимостта на човека от природните стихии и гнета на капитала и въпреки всичко религията не се превърна в отживелица, напротив, просияха мнозина нови светци и мъченици, поместните църкви устояха на изпитанията и още по-ясно демонстрираха силата на вярата в Господ Иисус Христос. В крайна сметка социализмът рухна поради своето богоборство, защото пороците и недостатъците взеха връх над положителните достижения, а тези пороци и недостатъци се преборват чрез вяра в Бога и живот в църквата. Ето това е генералният извод, който непредубеденият и добронамерен читател би направил от скромния ми опит да опиша и коментирам марксистко-ленинската теория и практика по отношение на религията.

Бележки:

1. Основи на марксистката философия, София, 1962, с. 65

2. Пак там, с. 65

3. Карачивиев, В. Религията: Нейните корени, София, 2005, с. 209

4. Пак там, с. 197

източник: Милен Илиев, Духовни размисли, С., 2021,