Има ли всъщност необходимост от сексуално образование?

Автор: проф. протопр. Георги Металинос

Необходимостта от „сексуално образование“ за нашите деца се пропагандира упорито днес, дори в рамките на училищното образование. Както в много други сфери на живота си, така и в този случай сме се научили сляпо да следваме „просветения“ Запад.

Нашият страх ни винаги е да не изостанем по-назад от него. Затова с готовност копираме неговата проблематика и методи. Нормално е след това да смятаме за  необходимо „просвещението“ да пристъпи и към проблематиката, свързана със „сексуалния инстинкт“.

Разбира се, това, което Западът учи по този въпрос, не изглежда да е от първостепенно значение. Защото не бива да забравяме, че Западът – а заедно с него и ние, тъй като сме част от него – се клати от вихъра на пансексуализма.

„Фройдизмът“ се е превърнал в доминираща идеология на нашето време. Приоритет имат сексуалният инстинкт и животинският нагон. Човешкото тяло се е превърнало в принизена ценност и обект-инструмент за наслада. Именно в тази атмосфера се формира съдържанието на „сексуалното“ просвещение на европейския човек. Но днес, от дълбините на вековете, се чува гласът на небесния и боговидец ап. Павел, за да ни представи „сексуалното образование“, както то (трябва да) се преподава в Тялото Христово, в „училището“ на Църквата.

Тялото, храм на Светия Дух (1 Кор. 6:12-20)

„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“.

Коренът на проблема

Отговорът на ап. Павел на нашия проблем започва – любопитно, но не и необяснимо – с чревоугодието. Защото основната причина за „плътските надигания“ е чревоугодието. От него се ражда страстта на блудството. А под „блудство“ апостолът, а заедно с него и светите отци, разбира не само плътската връзка с блудница, но и всяко използване на сексуалния инстинкт за цели извън Божията воля, която е създаването на семейство.

„Тялото на християнина не е сътворено, за да се наслаждава и от насладата да изпада в  блудство, а е сътворено, за да се съедини с Господа, Който е негова глава“ (св. Никодим Светогорец). Постът и обуздаването на тялото, основни елементи на православната аскеза, имат точно тази цел: да се избегне „обожествяването“ на корема (Филип. 3:19), за да не се подхранват плътските страсти, чиято основна причина е   комфортът и чревоугодието.

Учението на ап. Павел е структурирано по следния начин:

а) Колко хора възприемат тялото си като инструмент за наслада? Не – казва ап.  Павел. Тялото е Божие творение и не е създадено за блудство, а за да се обожи  заедно с душата, която е неразривно свързана с него. То ще възкръсне заедно с душата, за да живее вечно или в славата на Бога, или във вечното лишение от нея, което е адът.

Затова нашето тяло приема Божията благодат, за да се превърне в „храм на Светия Дух, Който живее в нас“, естествено след като човек първо се очисти от страстите си. Животът на вярващия в тялото на Христос е път към славата. Ето защо (всяко) блудство е падение и  разруха. То отклонява тялото ни и целия човек от вечната му  предназначение.

б) Нашите тела стават членове на Христос чрез Кръщението. Когато използваме членовете на телата си, за да извършим някакво зло, ние използваме членове на Христос, за да извършим своя грях. По този начин караме „членовете на Христос“ да вършат грях. Има ли нещо по-лошо и по-ужасно от това? Например, ако убия някого, аз го убивам с ръката на Христос. Когато хуля някого, аз го хуля с устата на Христос. Когато онеправдавам хората около мен, чрез ръката на Христос ги онеправдавам. И когато блудствам, блудствам с членовете на Христос. Това е трагичността и безумието на „блудството“! Откъсвам членовете си от тялото на Христос и ги осъждам на смърт, като ги превръщам в оръдия на моя грях.

В православния брак, чрез Тайнството, вярата и целомъдрието си двойката включва в Божията благодат своята телесна връзка, която по този начин „чрез детераждането“ става  средство за спасение. Извън Тайнството и Божията благодат (а такъв е случаят с всеки друг вид „брак“) телесната връзка престава да бъде общение в Христос и се превръща в плътска връзка, т.е. в блудство, откъсване от Тялото Христово, смърт.

в) Същността на „блудството“ е представена от апостола и от  една друга гледна точка.

„Тялото е мое и правя с него каквото си искам“! Това е нашата прибързана  аргументация.

Не – отговаря ап. Павел. Нищо не е ваше, следователно нито вашето тяло. Вие не принадлежите на себе си. Както като Божии създания, така и по една също толкова важна причина. Христос ви е изкупил на безценна цена – със Своята пречиста Кръв. Ние сме „изкупени роби“, както казва свети Никодим Светогорец. Така че членовете на нашето тяло не са наши, а Христови. И повече от всеки друг грях блудството осквернява цялото ни тяло, плътски и духовно, и е равносилно на самоубийство.

Тогава разбираме защо ап. Павел се провиква с такава тревога:

Избягвайте (= бягайте, за да се спасите) от блудството! Той вижда как то заплашително преследва човека: никой грях не ни преследва толкова, колкото плътският, защото той е вкоренен в нас.

Необходимо условие

Става ясно, че „сексуалното образование“ в пространството на Православието не е нищо друго освен богословие на човешкото тяло, част от православната антропология.

Следователно не се касае за един „научен“ анализ и описание на телесните функции или морално-социално ръководство, а за разглеждане на човека през призмата на Божието откровение.

Затова едно такова разбиране за човека и неговото тяло не се „преподава“ теоретично, а още по-малко се налага!

То се вдъхновява единствено в рамките на живота в Христос и духовната борба на Православието.

Християнският младеж се учи близо до своя старец – духовник да живее в Христос, с молитва и упражнения, борба и въздържание, знаейки, че целта му е прославянето на тялото и душата му в Христос. Ако това условие не е изпълнено, не е чудно, че учението на Павел се отхвърля като мит.

превод: Константин Константинов