Теистичната еволюция, науката и богословието (1-ва част)
Автор: Валентин Велчев
Дебат с Артем Григорян[1]
Наскоро в Интернет попаднах на множество статии и лекции на Артем Григорян, който понастоящем изпълнява длъжността „Координатор на апологетичното направление на Мисионерския отдел на Санктпетербургската епархия“. В тях авторът се опитва да докаже, че еволюционната парадигма на Чарлс Дарвин е в пълен унисон с разказа на Мойсей за сътворението и грехопадението. Ето как звучи анонсът на неговата статия „Как се съотнася научната картина на света с библейската история за грехопадението“:
„Възможно ли е да съчетаем теорията за еволюцията и библейския разказ за сътворението на света и човека в единна стройна картина? На какви научни аргументи се налага да отговори Църквата? И какво не е наред със съвременните теории за произхода на Вселената? На тези въпроси последователно, ясно и аргументирано отговаря експерта (Артем Григорян) специално за портала «Исус»“[2].
Аз ще си позволя да не се съглася с тезите на Артем Григорян и да покажа, че доктрината за теистична еволюция изобщо не се подкрепя от науката, а се явява и в антагонистично противоречие с християнското вероучение! При това, ще се постарая да бъда максимално кратък, т.е. няма да се впускам в подробности относно нейната поява, както и развитието ѝ до настоящия момент и пр.
В първата част на тази статия ще се спра на въпроса възможно ли е доктрината за теистична еволюция да бъде съгласувана с науката?
Определение
За читателите, които не се занимават с апологетика, в началото ще кажа, че теистичната еволюция е концепция, според която Бог създава материята с иманентно вложена в нея способност за възход от по-прости към по-сложни форми на организация на системите както във физичния, така и в биологичния свят. Затова Бог просто използва, направлява и контролира процесите на естествената еволюция, за да създаде Вселената, Земята, живите същества и човека (а директната Му намеса се налага извънредно рядко).
Този възглед има множество вариации, но най-общо радетелите му са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени причини, т.е. протича по същите (или твърде близки) механизми, които са застъпени и в Дарвиновото учение. От друга страна, Божията десница трябва да се е намесвала поне на няколко етапа в еволюционната история – като започнем от създаването на материята, преминем през подреждането на генетичния код, а по-нататък и за да се осъществи скока при по-висшите растителни и животински таксони. Но най-вече Бог е слязъл специално, за да запали искрата на човешкото съзнание в някои индивиди от маймуноподобните ни предци!
Как Дарвин определя своята теория
Според т. нар. методически материализъм, приет като философска основа на съвременното академично познание, науката е длъжна да борави единствено с естествени причини, т.е. с такива, които се дължат на природните закони. Смята се, че само така може да се изпълни изискването за повторяемост (възпроизводимост) на експериментите. Тоест един и същ експеримент, изпълнен при точно зададени начални условия, трябва винаги да води до един и същ резултат, независимо къде е проведен. По този начин учените могат да контролират взаимно резултатите си. Ако имаме някакво чудо, което нарушава природните закони, ясно е, че то няма как да бъде възпроизведено. Например, в никоя лаборатория водата, налята в каменни делви, не се превръща във вино, поради което чудесата не са предмет на науката[3].
Известният философ на науката Нанси Пиърси пише: „До края на живота си Дарвин се бори с остатъчна вяра в теизма, така че има известно съмнение по въпроса дали той се е придържал стриктно към метафизичния натурализъм.
Но няма никакво съмнение, че Дарвин се е придържал към методологическия натурализъм в науката. Той не твърди, че (креационисткият) дизайн е слаба теория, нито дори погрешна теория; той твърди, че това изобщо не е научна теория (к.м. – В.В.). През 1856 г. той пише на Аса Грей: „Според мен да се каже, че видовете са създадени така и така, не е научно обяснение, а само благоговеен начин да се каже, че е така и така.“ Както споделя философът на биологията Дейвид Хъл, Дарвин отхвърли специалното сътворение „не защото беше неправдоподобно научно обяснение, а защото изобщо не беше научно обяснение“ [4].
В запазена кореспонденция с наставника му Чарлс Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема идеята за Божествена намеса в еволюцията: „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено) чудо в който и да е етап от развитието“[5].
А в писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка протоплазма, подобна на желе) би могла да възникне и посредством абиогенеза. Ето частта от текста, в която той обяснява, как би могло да се получи самозараждането на първия жив организъм: “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и за по-сложни промени”[6]. Тоест Дарвин последователно и стриктно се придържа към материалистичния критерий за научност също и когато се опитва да формулира хипотези за произхода на живота.
Необходимо е да направим едно важно уточнение за онези, които смятат, че Дарвин все пак е споменал Бог в най-значимия си труд „Произход на видовете“. В самия му край стоят думите: „Има величие в този възглед за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати (от Твореца) в малко форми или дори в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни“. „От Твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е добавка към второто и всички останали нейни издания, появили се по-късно. В свое писмо от 1863 г., Дарвин заявява, че е направил тази добавка заради общественото мнение[7].
Сто години след публикуването на „Произход на видовете“, биологът и член на Кралското общество сър Джулиън Хъксли[8] казва: „Дарвинизмът изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната дискусия”[9]. Той е категоричен, че това е напълно натуралистична концепция (за каквато я смята и самият Дарвин): “Да се постулира божествена намеса в тези взаимодействия между материя и енергия е както ненужно, така и нелогично”[10].
Дарвин и теистичната еволюция
За нас е по-интересно какво е било отношението на Дарвин към идеята, че Бог се е намесвал в процесите, довели до появата на нови видове, и по-точно към т. нар. възглед за теистична еволюция[11]. В тази връзка Пиърси пише: „Необходимо ли е обаче да се забие толкова остър клин между дизайна и естествените причини? Много, ако не и повечето от учените в епохата на Дарвин, а и след нея, са търсили някакъв вид средно положение. Те са давали на Бог ръководна роля в еволюцията и са утвърждавали, че Той постоянно наблюдава процеса. Тези учени локализират дизайна не в „приспособленията“ на живите същества (да използвам думата на Пейли), а в законите, които създават тези приспособления.
Гилеспи нарича тази позиция номотетично създаване (създаване по закон) или провиденциална еволюция, в зависимост от това колко свобода на действие е позволена на божествената инициатива. Тази категория учени включва мъже като Аса Грей, Чарлз Кингсли, херцогът на Аргайл, св. Джордж Джаксън Миварт, Баден Пауъл, Робърт Чембърс, Ричард Оуен. Въпреки важните различия между тези хора, те са съгласни, че природните закони са израз на божествената цел и че Бог или разумът насочва или предопределя хода на еволюцията. Джон Хершел ясно заявява позицията: „Разумът, ръководен от цел, трябва непрекъснато да действа, за да променя посоките на стъпките на измененията – да регулира количеството им, да ограничава тяхното разминаване и да ги продължи в определен курс. Ние не вярваме, че г-н Дарвин иска да отрече необходимостта от такова интелигентно ръководство“.
Но г-н Дарвин е искал именно да отрече необходимостта от такова интелигентно ръководство. … Затова той категорично отхвърля всеки опит да се промъкне телеологията през задната врата, така да се каже. Помислете за отговора му на Аса Грей, който свърза теорията на Дарвин с доста консервативната християнска теология. Грей отрича, че вариацията, като суровината на естествения подбор, е случайна; вместо това той избира телеологичен възглед за еволюцията. Всъщност Грей си въобразява, че разбира изводите от теорията на Дарвин по-добре от самия Дарвин. В писмо, написано през 1863 г., той признава, че е употребил и малко хитрост: „Под моите сърдечни поздравления на Дарвин за неговия поразителен принос към телеологията има жилка на дребна злоба, тъй като добре знам, че той отхвърля идеята за дизайн, докато през цялото време изважда най-изрядните илюстрации за него“.
Но отговорът на Дарвин на представата на Грей за божествено ръководство е недвусмислен: В писмо до Лайъл той пише: „Ако бях убеден, че имам нужда от подобни допълнения към теорията за естествения отбор, бих я отхвърлил като боклук.“ Две години по-късно той отново пише на Лайъл: „Гледната точка, че всяка вариация е подредена от провидението, ми се струва, че прави естествения подбор напълно излишен и наистина изважда целия случай на появата на нови видове извън обхвата на науката. Да се каже, че вариациите са божествено предопределени, не добавя нищо от научна гледна точка“. Дарвин продължава: „Струва ми се, че това е просто словоблудие“. Той обобщава мнението си, като заявява, че „представата на Грей (за управлявани вариации) ми се струва, че разбива цялата работа“.
Забележете, че възраженията на Дарвин срещу провиденциалната еволюция са двойни. Първо, тя прави естествения подбор „излишен“, „боклук“, „словоблудие“. … Усилието да се наслагва божественото ръководство върху един напълно натуралистичен процес, Йънг нарича „теистичен натурализъм“, оксиморон, който се появи отново в последните дебати.
Второ, Дарвин възразява, че добавянето на божествена цел към еволюцията извежда дискусията „извън обхвата на науката“. Изводът е, че науката не може да приеме интелигентна причинно-следствена връзка под никаква форма. В съзнанието на Дарвин божествено предопределената еволюция не се различава по принцип от прякото сътворение. И двете са недопустими в науката. Както Хъл отбелязва, „Дарвин настоява да се разкаже напълно последователна натуралистична история или изобщо да не се разказва“.[12]
Дарвинизмът – универсална натуралистична парадигма
Към средата на месец октомври излезе статията „On the roles of function and selection in evolving systems“[13] („За ролята на функцията и одбора в еволюиращите системи“). В нея се твърди, че през 2023 г. група учени са открили нов закон, според който Дарвиновата теория може да бъде отнесена и към неживата природа. Статията се оказа твърде любопитна и интригуваща и в научно-популярен вариант беше отразена от огромен брой медии по света, включително от редица руски електронни издания[14].
Аз, обаче, бях стигнал до въпросната идея, още в първото издание на книгата си „Великият дизайн. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, публикувана в България през есента на 2018 година[15]. Малко по-късно написах и кратка статия, в която разсъждавах върху този проблем, макар и в контекста на въпроса: „Може ли да се формулира научен аргумент за съществуването на Бога?“[16].
Споменавам това тук не толкова понеже пръв развих посочената идея, но най-вече защото стигнах до диаметрално противоположни заключения от учените в списание PNAS, а именно: светът трябва да е създаден от Бога, а еволюцията е невъзможна (вж. бел. [16]). В тази връзка бих се радвал, ако руската академична общност получи възможността да се запознае с една твърде различна гледна точка относно тривиалния диалектико-материалистически възглед за самоорганизация на материята.
Ето как съм обобщил въпросната теза:
Чарлс Дарвин смята, че факторите на биологичната еволюция се свеждат до изменчивост, наследственост и естествен отбор. Ако обаче разглеждаме нещата строго натуралистично, бихме могли да отнесем неговото учение и към развитието на неживата природа. Руският космолог Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. „хаотична инфлация“. Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив (фиг. 1).
а) 
б)
Фиг. 1 Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се „мехурчета“ (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се „пъпкува“, образувайки нови дъщерни мини-вселени. (Промяната в цвета представя „мутации“ във физичните закони спрямо родителските вселени.)[17]
Казано накратко, според теорията за Мултивселена, при всяка поява на нов свят се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да заченат нови бебета-вселени. По-нататък, на планети с подходящи условия еволюцията закономерно поражда живи, а някъде – и съзнателни същества.
Полският теоретичен физик Войчех Зурек разработва т. нар. теория на „квантовия дарвинизъм“, за да отчете появата на обективната класическа реалност. Една от най-забележителните идеи тук е, че детерминираните свойства на обектите, които свързваме с класическата физика – координати, импулс и пр. – са избрани от менюто на квантовите възможности в процес, който е аналогичен на естествения отбор в еволюцията.
В посочената теоретична рамка свойствата, които се запазват са най-устойчивите (един вид най-приспособените). И както при естествения отбор, тук също в процеса на селекция оцеляват именно тези, които правят най-много копия на себе си. Това означава, че състоянията, които най-добре създават реплики в околната среда, са единствените, достъпни за измерване. Взаимодействието със средата ги декохерира в локализирано положение (т.е. изчезва суперпозицията), така че да се наблюдава само едно единствено състояние. По такъв начин множество независими наблюдатели могат да правят измервания на квантовата система и да се споразумеят за резултата – а това е класическо поведение.[18]
По отношение на абиогенезата немският физикохимик Манфред Айген предлага възможен биохимичен път за получаване на протоклетка, която не само е отворена система (т.е. през нея протича поток от енергия, както и обмяна на вещества с околната среда), но съдържа и информативна молекула РНК, осигуряваща ѝ възможност за самовъзпроизводство. По-нататък М. Айген и П. Шустер дефинират синтеза като процес от хиперцикли, всеки един от които може да се опише със система нелинейни диференциални уравнения. Те смятат, че по аналогия с Дарвиновата еволюция при хиперциклите има химически отбор, водещ до конкурентна борба помежду им за мономерни молекули, т.е. за „храна“.[19] (Разбира се, в неживия свят дарвинистката концепция се различава от нейната интерпретация в биологията.)
Но щом като е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална натуралистична парадигма, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.
Известният лекар-генетик Франсис Колинс, ръководител на „Проект човешки геном“[20], определено смята, че повсеместната еволюция на всемира е действителен факт, но тя е била задвижена и ръководена от Бог. С други думи, съвременната концепция за теистична еволюция трябва да бъде отнесена не само към развитието на живите същества и човека, но и към космогенезата и абиогенезата.[21] Обществото „Био-Логос“, основаното от Ф. Колинс, предлага значителни ресурси по различни теми относно симбиозата между християнството и науката[22].
Както стана ясно, поддръжниците на теистичната еволюция се опитват да хармонизират еволюционната мисъл с вярата в Бога, за да отхвърлят конфликта, който се появява, според тях, между Библията и науката. Тези богослови обикновено заявяват, че теистичният еволюционизъм не е теория в научния смисъл на думата, а концептуален възглед как теорията на еволюцията може да бъде свързана с тяхната интерпретация на разказа за сътворението.
Тук се появяват два проблема. Първо, въпросните теолози придават (почти) изцяло фигуративно и метафорично значение на библейския текст, за да го нагласят към своите концепции. Но нека да обърнем внимание, че така бихме могли да тълкуваме събитията, описани от Мойсей напълно произволно, във всякакви смисли и значения. По такъв начин обаче (т.е. без конкретика) верификацията им става абсолютно немислима. При използването на подобен подход и езическите сказания, митове и легенди също без проблеми могат да се приспособят към всеки научен модел![23]
Второ, наистина при тълкуването на Светото Писание би трябвало да се съобразяваме с научните постановки, но само ако те са доказани. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, учението за клетката като основна структурна и функционална единица на организмите и пр. Еволюционната парадигма на дарвинизма, обаче, и досега си остава на равнище „непотвърдена хипотеза“, поради което ние не сме длъжни да съгласуваме православното богословие с нея![24]
Проблем
Сътворението, описано в първите глави на Битие, е изцяло свръхестествен процес, докато еволюцията според Чарлс Дарвин (а и съвременните учени-натуралисти) протича в пълно съгласие с природните закони. Затова, мнозинството християнски богослови са съгласни, че „теистичният еволюционист се опитва да язди едновременно два коня, които препускат в противоположни посоки”.
Според християнството Бог е сътворил материята от абсолютно нищо, като в такъв случай се нарушава един от най-фундаменталните природни закони, а именно законът за запазване на енергията.[25] Но позоваването на свръхестествена намеса дори на един-единствен етап (а, като споменахме в началото, Божията намеса тук се предполага поне на няколко етапа!), изхвърля автоматично подобна концепция от орбитата на науката.
При условие, че теистичните еволюционисти смятат Бога и материята за съвечни, те започват да гравитират около гръцките и индийските религиозно-философски системи. Първите християнски апологети изключително добре са познавали египетските, халдейските, гръцките и пр. митологии и светогледи на своето време. Представите, че космосът е вечносъществуващ или че материята се самоорганизира и еволюира, че Демиургът (бог-оформител) е внесъл ред в хаоса на предсъществуващата субстанция и т.н., са били актуални още в древността. Светите отци обаче са смятали, че библейският разказ за Сътворението е уникален и трябва да се тълкува изключително в духа на монотеизма и креационизма.
Към средата на ХХ век в науката е господствала хипотезата на Херман Бонди, Томас Голд и Фред Хойл за Стационарната вселена. Модерните богослови по онова време, в съгласие с нея, са се надпреварвали да „доказват“, че, алегорически погледнато, разказът на Моисей потвърждава, че Земята и Вселената са съществували вечно (т.е. без да са били създавани), наравно с Твореца.
Американският професор по химия Хенри Шефър пише следното: „Не останаха много космолози, които да вярват в стационарната хипотеза. Забавно е да се върнем назад във времето около 1960 г., да намерим коментари на книга Битие и да видим начина, по който едно злочесто малцинство обяснява как хипотезата за Стационарната вселена може да бъде помирена с първата глава на Битие. Всеки разумен човек може да види, че разказът в Битие описва сътворение от нищото (ex nihilo), така че е нужно живо въображение, за да се помири началото в пространството, времето и историята с вече дискредитираната хипотеза за стационарната Вселена“[26].
По такъв начин излиза, че християнството няма собствена позиция, а е принудено да се нагажда към всяка модерна научна парадигма, което го обрича постоянно да повтаря историята с Галилей.
Г-н Грегорян, ако твърдите, че доктрината за теистична еволюция може да се съгласува с науката, е необходимо да премахнете от нея не само всякакви чудеса, но дори и най-малкия намек за направляваща божествена намеса. Защото, ако оставите в нея дори едно-единствено чудо изгубвате всякакъв шанс да убедите академичната общност в достоверността на християнския догмат за сътворението на света и човека. Затова първият ми въпрос към Вас е: как сте разрешили тази дилема по отношение, например, на възникването на материята? Както вече стана ясно, ако Бог я създава ex nihilo, тогава се нарушава законът за запазването на енергията и доктрината е извън рамките на науката. Но ако материята е съвечна на Бога – доктрината не е християнска?
Бележки:
[1]. Статията е по извадки от книгата „Вышний замысел – заочная дискуссия со Стивеном Хокингом“
[2]. Соотнесение научной картины мира и библейской истории грехопадения.
А тук може да чуете лекцията на А. Григорян на тема: „Теория эволюции и современное богословие“
https://www.youtube.com/watch?v=BQjd-Nd39rA
[3]. Първото чудо, което извършва Иисус е на сватбата в Кана Галилейска, където превръща водата в шест каменни делви във вино. (Йоан 2: 1-11)
[4]. “You Guys Lost!” Is Design a Closed Issue? – Part 2
https://www.morethancake.org/archives/33027
[5]. R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86.
[6]. Charles Darwin, in Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.
[7]. Ср. J. D. Hooker, 29 March 1863.
https://www.darwinproject.ac.uk
[8]. През 1942 г. Джулиън Хъксли (внук на „булдога на Дарвин“ Томас Хъксли) публикува своя труд „Еволюцията: Съвременен синтез“, в който се стреми да постигне по-добро органично свързване между теорията на Дарвин и генетиката. В тази връзка, Хъксли е един от първите, които предлагат т. нар. „синтетична теория на еволюцията„, повсеместно възприета впоследствие от биолозите. Едно по-точно определение гласи, че това е строго математическа теория, която е базирана върху популационната генетика. При нея водещи еволюционни сили са естественият отбор, мутациите, генетичният дрифт (т.е. стохастичните флуктуации в честотата на алелите) и миграциите.
[9]. Cited in Sol Tax and Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University of Chicago Press, 1960), p. 45.
[10]. Evolution in Action. New York: New American Library, 1964, p. 20.
[11]. Терминът теистична еволюция е използван за първи път през 1876 г. от американския ботаник Аса Грей в книгата му „Есета и рецензии, отнасящи се до дарвинизма“. Но и преди да бъде формулиран въпросният термин, възможността за теистична еволюция е широко коментирана от учените и естествениците по времето на Дарвин. Например, херцогът на Аргайл Джордж Кембъл (1867) и Дж. Дж. Миварт (1871) развиват идеята, че Бог според своето предзнание определя целта и посоката на еволюцията (ортогенезис). Според други учени от тази епоха, Бог специално е избрал законите, които управляват еволюцията (номогенезис) и е оставил видовете да се изменят във времето, като се приспособяват към различните условия на средата. Дарвин отлично е познавал големия брой разнородни възгледи за теистична еволюция (дори такива, по-скоро, деистични идеи, известни като трансмутация на видовете и трансформизъм), но категорично е отхвърлял подобна концепция във всичките ѝ разновидности (виж текста).
[12]. “You Guys Lost!” Is Design a Closed Issue? – Part 3
https://www.morethancake.org/archives/33028
[13]. On the roles of function and selection in evolving systems
https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.2310223120
[14]. Ученые открыли новый закон природы: Естественный отбор работает даже для атомов, камней и звезд
https://www.kp.ru/daily/27570/4839753/?from=st
[15]. Велчев, В., „Великият дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018.
В България, книгата е предвидена да се използва в училищата, като допълнително пособие по предмета „Религия – Християнство – Православие“ за 12 клас. Нейното 5-о допълнено и преработено издание вече е преведено и на руски език (виж бел. [1])
[16]. Първите две части от статията са достъпни на линковете по-долу, а останалите две части ще излязат в следващите броеве на списанието.
Можно ли сформулировать научный аргумент о существовании Бога?
Часть I
https://journals.sdamp.ru/index.php/slovo/article/view/slovo_6_Velchev/slovo_6_Velchev
Часть II
https://journals.sdamp.ru/index.php/slovo/article/view/slovo_7_01_Velchev/slovo_7_Velchev
[17]. The Self-Reproducing Inflationary Universe
https://web.stanford.edu/~alinde/1032226.pdf
[18]. Quantum Darwinism, an Idea to Explain Objective Reality, Passes First Tests
[19]. Hypercycles
http://pespmc1.vub.ac.be/HYPERC.html
[20]. Human Genome Project
https://en.wikipedia.org/wiki/Human_Genome_Project
[21]. The language of God: a scientist presents evidence for belief
https://archive.org/details/languageofgod00fran/page/200/mode/2up
[22]. BioLogos
[23]. Езотеричните и магически сайтове днес твърде често използват „научни обяснения“ за разни явления, които свързват с окултното (тайното) знание на древните религии, за да звучат напълно убедително за съвременния човек.
https://ezoterikabg.net/2019/11/29/kvantova-genetika-bezsmurtie-i-vechna-mladost/
[24]. Ще посоча само няколко примера буквално от последните две-три години, в които водещи учени признават, че всичките им опити да обяснят света като закономерно следствие от природните закони всякога драстично са се проваляли. Например в статията „Escaping cosmology’s failing paradigm“ (https://iai.tv/articles/escaping-cosmologys-failing-paradigm-auid-1964?_auid=2020) вече не се отрича, че нито един космологичен модел не е в състояние да обясни появата на Вселената, поради което водещият астроном на Харвард Ави Льоб е принуден съвсем сериозно (а не само като екзотика!) да разгледа възможността за интелигентен създател „Was Our Universe Created in a Laboratory?“ (https://www.scientificamerican.com/article/was-our-universe-created-in-a-laboratory/) разбира се, това трябва да е извънземна цивилизация, защото за западната наука темата „Бог“ е табу!.
С. Джошуа Свамидас, доцент във Вашингтонския университет, в последната си книга „The Genealogical Adam and Eve: The Surprising Science of Universal Ancestry“ (https://iai.tv/articles/escaping-cosmologys-failing-paradigm-auid-1964?_auid=2020), признава че генетиката не противоречи на съществуването на Адам и Ева като универсални прародители на всички хора (според неговите думи „при това Бог е могъл да създаде Адам от пръстта, а Ева от неговото ребро, така че първата човешка двойка всъщност не е имала родители“). В действителност Свамидас предлага хибриден модел, според който някаква част от хората произхождат от маймуноподобни предци. Но приложеното доказателство, че съвсем независимо от тях е възможно да произлизаме от една чисто човешка двойка, вече е сериозен пробив. С други думи, както признава самият Свамидас, учените не могат да опровергаят библейската версия за Адам и Ева, от която в недалечното минало (да речем, десетина хиляди години) са произлезли всички съвременни хора.
Christians point to genetics breakthroughs to show Adam and Eve are not incompatible with evolution
- Joshua Swamidass // https://en.wikipedia.org/wiki/S._Joshua_Swamidass
[25]. Законът за запазване на енергията е фундаментален природен закон, изведен емпирично във физиката. Специалната теория на относителността ни казва, че масата е свързана с енергията и обратно според формулата на Айнщайн E=m.c2. С други думи, масата и енергията са еквивалентни, поради което в науката е прието да се говори само за „закон за запазване на енергията“. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е константа, която се запазва във времето, т.е. енергията/масата не може да бъде създадена от нищото, нито да бъде унищожена (превърната в нищо)!
[26]. Хенри „Фриц“ Шефър е директор на Центъра по изчислителна и квантова химия към University of Georgia. Бил е номиниран няколко пъти за Нобелова награда и е третият най-цитиран химик в света.
Учените и техните богове
Задругата 
Вашият коментар