Ако се наложи, пак ще ти се скарам, за да вървим всички заедно в рая
Автор: св. Паисий Светогорец
– Отче, спомням си как веднъж много ми се скарахте.
– Ако се наложи, пак ще ти се скарам, за да вървим всички заедно в рая. Сега ще взема много строги мерки!… Виж сега, имам правило първо да дам на другия да разбере, че се нуждае от гълчене и след това да му се скарам. Не е ли правилно? Когато виждам някого, че е извършил някаква сериозна простъпка, аз му се карам и поради това излизам лош. Но какво да правя? Да оправдавам страстите на всеки, за да съм уж добър с него и след това да идем заедно в ада, така ли? Никога съвестта ми не ме изобличава, когато се карам на някого или му правя забележка, а той се огорчава, защото правя това от любов за негово добро. Виждам, че не разбира колко е огорчил Христа с простъпката си, затова му се карам. В този момент и аз страдам, изнемогвам, но съвестта ми е спокойна, въпреки че съм се скарал. Мога да отида и да се причастя спокойно, без да чувствам нужда от изповед. Чувствам в себе си утеха и радост. Защото за мен утеха и радост е спасението на душата.
– Отче, имам помисъл, че ми говорите така утешително или защото не бих могла да понеса строгостта Ви, или защото много пъти сте ми казали нещо и понеже не го правя, вече сте вдигнали ръце от мене.
– Благословена душо, нима ще си играя със спасението на душата ти? Младият може често да експериментира, но възрастният вече има преценка и върви стабилно[1]. Чувствай сигурност. Ако видя у тебе нещо криво, било отдалече, било отблизо, ще ти го кажа. А ти имай доверие и бъди мирна. Още не сте ме разбрали! Нима така лесно ще успокоявам помисли? Когато виждам, че душата е чувствителна или изцяло е разтърсена от чувството за греха си, какво да кажа? Тогава я утешавам, за да не изпадне в отчаяние. Обаче, когато виждам каменно сърце, тогава говоря строго, за да го раздвижа. Ако някой върви към пропастта и му кажа: „Продължавай, в правилна посока вървиш“, не върша ли престъпление? Лошото при някои е, че не вярват, когато им казваш да не се безпокоят и поради това се измъчват. Ако видя нещо лошо, как няма да го кажа? Как да оставиш човека да отиде в ада? Когато носиш отговорност, тогава и ще се развикаш, ако трябва. За мене е по-добре да не говоря, но не мога да мълча, когато нося отговорност.
Освен това трябва да се има предвид и следното. Например причиняваш ми някакво зло, а аз ти прощавам. Причиняваш ми отново някакво друго зло и пак ти прощавам. Аз съм добре, но ако ти не се поправяш, понеже ти прощавам, това е много сериозно. Да речем, че не можеш да се поправиш изцяло. Обаче трябва да се стремиш да се поправиш, колкото можеш. А не да се самоуспокояваш и да си казваш: „След като ми прощава, значи всичко е наред, не е нужно притеснение“. Човек може да сгреши, но ако се кае, плаче, моли със свито сърце за прошка, бори се да се поправи, тогава е налице осъзнаване на греха и трябва и духовникът да прощава. Но ако човек не се кае и продължава по същия начин, тогава онзи, който носи отговорност за душата му, не може да се смее. Добротата вреди на неразкаялия се.
Из „Старецът Паисий Светогорец. Слова. Том 3. Духовна борба“, стр. 249-251. Заглавието е на редакцията
[1] Старецът има предвид себе си, че вече може да преценява истински състоянието на сестрите – б. пр.
Задругата 
Вашият коментар