Детето и пристрастяването към новите технологии

Автори:

София Вгенопулу, детски психиатър

Алики Флору, психолог,

Варвара Ксиду, семеен консултант

Много често чуваме родители да се тревожат за прекомерната ангажираност на децата им с компютъра и интернет.

Въпросът за обсебването на децата от компютрите е сложен. Първо трябва да проучим и да разберем причините, поради които детето или тинейджърът злоупотребява с интернет – следователно реално търси прибежище в интернет – за да намери изход от нещо, което го тревожи. Само тогава можем да помогнем реално. Демонизирането на цифровите медии (средства) не помага с нищо.

Възможное е дългите часове, прекарани пред компютъра, да показват, че нещо не е наред с настроението на детето. Склонността към отдръпване, избягването на междуличностни контакти, търсенето на смисъл чрез контакт с изкуствената реалност на компютъра може да е свързано със скрита тревожност или депресия, или с нарушаване на отношенията в семейството.

Кога трябва да се притесняваме? Кога трябва да помислим, че става въпрос за пристрастяване? Не можем да отречем, че интернет е важно и ценно средство. Използването му включва поддържане на връзка с приятели чрез съобщения или мрежи като Facebook и Instagram, участие в блогове, но и достъп до музика, видеоклипове, новини и информация като цяло. Проблемът започва, когато изгубим контрол и интернет-връзката вече е наложителна, а не просто желана.

Някои показателни симптоми, които трябва да ни предупреждават, са, когато детето или тинейджърът:

• се изолира часове наред в интернет и губи представа за времето и контрол,
• лишава се от сън и започва да се отклонява от нормалния си дневен график,
• губи интерес към дейности или контакти, които преди са го интересували, към излизане с приятели и компании,
• не изпълнява задълженията си в училище,
• проявява симптоми на абстиненция, като раздразнителност и тревожност, когато няма достъп до тях, и предизвиква силни или жестоки караници, когато достъпът му е отказан,
• нарушава границите и правилата, които могат да се прилагат за използването на интернет, и може да лъже, за да използва интернет.

Колкото по-бързо разберем за прекомерната употреба на детето и обърнем внимание на основните причини, колкото по-бързо помогнем и на него да разпознае този проблем, толкова по-добре ще бъде за всички в семейството.

Децата, които са най-уязвими към пристрастяването към интернет, са тези, които преживяват трудни ситуации и взаимоотношения в семейството и стигат до изолация и самота в собствения си дом. Реалните отношения ги разочароват, но интернет ги компенсира, като ги свързва с други хора, които им дават вниманието и приемането, което търсят… или поне така си мислят!

Освен това проучванията показват, че децата с ниско самочувствие са изложени на по-висок риск от развитие на пристрастяване. Често тези деца изпитват трудности в компанията на своите връстници и не оценяват себе си като силно търсени за приятелство. Интернет им дава възможност да се чувстват по-добре, да променят социалния си образ и личността си. Или когато играят игри, могат да се изправят пред различни все по-големи предизвикателства, последвани от награди, победи, статус, признание и приемане в онлайн „компания“.

По-конкретно, юношите изглежда са високорискова група за пристрастяване към интернет. Интернет задоволява важните им потребности за развитие, като например да се чувстват свободни и далеч от родителския контрол, да имат пълен контрол върху това каква част от своята идентичност и личност показват, да общуват лесно и директно с връстници, да са „в течение“, с много приятели. Ако родителите прекалено контролират и се месят в живота на подрастващите, ако ги ограничават задушаващо, ако не им позволяват да проявяват инициатива, те автоматично ги правят особено уязвими да търсят свобода, приключения и самостоятелен избор в интернет. Нещо, за което родителите не се замислят често, е, че страхът и свръхпротективността, към които понякога прибягваме заради тях, вместо да защити децата ни, ги отблъсква от нас.

В повечето домове, в които има пристрастен към интернет тинейджър, обикновено има голямо напрежение между него и родителите, които реагират крайно, като например го заплашват, че ще му вземат компютъра, повреждат компютъра, а тинейджърът, от друга страна, се ядосва, тъй като чувства, че никой не го разбира. Всички тези крайни поведения и от двете страни изглежда поддържат или дори влошават ситуацията, без в крайна сметка пристрастеният тинейджър и неговото семейство да получат необходимата помощ.

Важно е родителите да се обърнат към детето си и да го изслушат внимателно, за да разговарят за причините, които са го довели до това. Родителите трябва да мислят какво означава поведението на децата им и да обсъдят с тях своите опасения. Да бъдат „открити“ в общуването си с децата. Да увеличат усилията си за намиране на време за децата, за да могат да предлагат привлекателни алтернативни дейности. Да поставят строги граници на времето, което прекарват с тях. Да насърчават свободната, творческа игра с връстници и да предприемат активни действия за организиране на социалния живот на децата с приятели. Да бъдат „близо“ до децата си, когато те играят на компютърни игри, да действат като филтър и да обсъждат с тях съдържанието на игрите.

Когато родителите почувстват, че „войната“ около темата за електронните средства за съжаление е станала интензивна и ежедневна и че отношенията им с децата им се свеждат до постоянно полицейско преследване, бихме ги посъветвали да насочат усилията си към възстановяване на здравите отношения с децата си, към възстановяване на комуникацията, дори ако това означава да споделят с тях интереса си към тези игри…! Този на пръв поглед парадоксален начин на обръщане към детето ще сближи родителите, ще промени качеството на връзката и ще улесни прилагането на гореспоменатите неща и поставянето на някои граници.

В заключение ще подчертаем, че критиката и допълнителното принизяване на детето, което вече се намира в затруднение, са разрушителни. Напротив, уважението, разбирането и искрената загриженост ще разтърсят детето и е по-вероятно то да разпознае проблема си като проблем и да бъде мотивирано да промени нещата. Строгите мерки след тежък епизод вкъщи може да имат временен ефект, но детето, което продължава да страда, ще намери или начини за възстановяване на зависимостта, или нова зависимост, която ще му донесе облекчение. А има и по-лоши пристрастявания, да не забравяме!

Всичко това изисква време и търпение. Не можем да очакваме, че сериозната зависимост, която със сигурност се изгражда върху основата на хронични проблеми, ще изчезне за един ден. Не е нито възможно, нито справедливо да се очаква това от едно дете. Помощта от специалисти може да бъде ценна под формата на консултации за проблеми със зависимостта. Може да се окаже, че една кратка, целенасочена интервенция в сътрудничество с детето и родителите може да има значителен ефект само чрез идентифициране на основните причини, облекчаване на ситуацията и правилно насочване на родителите. Във всеки случай това е добро начало.

превод: Константин Константинов