Спасение чрез вярата и любовта към Господа Иисуса Христа

автори: Лъчезар Величков и Павел Николов

„Който ПОВЯРВА и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден”(Марк 16:16).

 

На мнозина Спасителят казвал: „Твоята вяра те спаси” (Лука 7:50; 8:48; 17:19; 18:42.). Те получили от Него и изцеление от телесните болести – свои или на свои близки и приятели. Вярата в Иисуса Христа като Син Божий спасява човечеството. Тази вяра е дар от Светия Дух и не е по човешки заслуги! Любовта към Света Троица също е дар на благодатта: „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий” (Рим. 5:5).

Според учението на монаха-еретик Пелагий, всеки човек,  се ражда невинен  като Адам преди грехопадението, но става грешник впоследствие, поради нравствената си свобода. Това учение противоречи на истината разкрита ни в Свещеното Писание за грехопадението: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми” (Пс.50:7); „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ (Рим. 3:23);  „Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото ВСИЧКИ СЪГРЕШИХА” (Рим. 5:12)! Начевайки от тази напълно погрешна постановка, Пелагий проповядва за спасение само чрез добри дела по човешката свободна воля, отричайки необходимостта от Божията благодат. Така Пелагий стига до пълно отрицание на Христовите изкупителни страдания на кръста!!! Пелагианската ерес е напълно разобличена от свети Аврелий Августин (354 – 430)  и е осъдена на 3 Вселенски събор през 431 година в Ефес.

За съжаление и днес мнозина православни християни без да искат и без да подозират, споделят огромната заблуда на Пелагий, когато разчитат на добрите си дела за своето спасение не осъзнавайки, че със свои собствени сили и напъни (пост, милостиня, молитви, труд) без вярата, кръщението и Божията благодатна намеса тяхното спасение е невъзможно (Срв. Лука 18:27). Да си спомним пришълеца на вярата – стотника Корнилий, който вършеше добрини пред очите на Бога, но по Божие откровение разбра, че макар това да е приятно Богу е недостатъчно за спасението. Корнилий и целия му дом трябваше да чуе от апостол Петър думи на спасение, след което да приеме Дух Светий и да се кръсти (Виж Деян. 10 глава)! Апостол Павел възкликва: „Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?“ (1 Кор. 4:7). Добрите дела са дар на благодатта: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17); „Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля” (Фил. 2:13). За спасението на човека апостол Павел казва: „Когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот“ (Тит. 3:4-6). Когато човек си повярва на добрите си дела, той отрича благодатта на Светия Дух, чрез която той ги е извършил! За нашето спасение от нас се иска да повярваме и да се кръстим (Срв. Марк 16.16), иска се да вярваме в Сина Божи за да не погинем (Срв. Йоан 3:16). Ако истински сме повярвали в Христа и истински сме го обикнали, то Божията благодат ще ни помага да вършим и дела на любов към ближните за слава на Бога и в името Божие: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”(Мат. 25:40). Спасителна е само тази вяра, която действа с любов (Срв. Гал. 5:6). Любовта Божия предпазва човека от грехове. Ако кажем, че вярваме, но живеем потопени в тежки грехове, то вярата ни не е истинска и спасителна, тя е вяра без любов към Господа защото: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21). Вярата без любов с нищо не ни ползва (Срв. Кор.13 глава), тя е мъртва и без дела (Срв.Иак. 2:14-26), които са плод на Божията благодат.

Покаянието също е дар на Светия Дух. Истинското покаяние е да намразим греховете си и да спрем да ги извършваме. Този дар имат светиите. Според апостола на езичниците, Божията благодат ни води към покаяние. Светците са приели пълнотата на благодатта и тя ги е пазела от греха. Благодатта им е давала съвършена любов към Бога и човеците, дори към враговете им. Свети Архидякон Стефан е прекрасен пример за светец приел Светия Дух и обикнал враговете си. Преди да издъхне той се помолил за убийците си така: „Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина (Деян. 7: 59-60).

Нека винаги помним, че всяко добро дело не е лично наше и, че лично наши са само греховете ни! Христос ни призовава да вярваме в Него и хлопа на дверите на нашите сърца: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр.3:20). Нека винаги благодарим Богу за това, че ни изкупи с безценната си кръв, която ни умива от всеки грях (Срв.1 Йоан 1:8). Нека благодарим на Бога в тайнството на благодарността – светата Евхаристия, в което да участваме винаги с чиста съвест, според критерия на свети Йоан Златоуст и осъзнавайки своето недостойнство пред Бога! Нека помним, че спасението не е наше лично дело по думите на апостола: „По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Еф. 2:8-9). Нека Бог ни опази от горделивата ерес на Пелагий и никога да не вярваме на добрите си дела, а когато извършваме такива само да благодарим, че сме християни и да молим Бога да ни запази в благодатта си докрай, защото: Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22)!