Любовта и практическата православна теология

автор: о. Николай Лудовикос

Ако я няма любовта към Бога, не може да има никаква теология; може да има легализъм, може да има правосъдие, може да има…. но не може да има теология. Човек трябва да обича Бога за да може да богословства правилно, защото ако той не обича Бога, неговата теология ще бъде враждебна към човека и към Бога – независимо дали този човек  осъзнава това и независимо дали той е седнал върху “висок богословски трон”.

“Рече Господ на учениците Си: нова заповед Ви давам, да обичате един другиго”, се казва тук (в Евангелието на Йоан – бел. прев.) Единствена заповед, която ви давам е да се обичате един друг. Разбира се, всички знаем колко е трудна тази заповед, и това е в крайна сметка точката, където цялата същност на християнството се съсредоточава – цялата борба, всички аскетични трудове.

Целта на аскезата в Православната Църква не е придобиването на харизми; не е в придобиването на добродетели – не, не дори и добродетели – но да се постигне любов. Поемам тази битка, защото осъзнавам, че нямам любов. И щастливец е този, който е усетил, че не може да обича. Щастливец е този, който може да усети, че неговата истинска болест е във факта, че не може да обича – да обича искрено, по начина, по който се обича истински. Когато видите двойка съпрузи, които твърдят, че се обичат и са заедно в продължение на десетилетия, докато в същото време са изцяло отчуждени един от друг, тогава каква любов е това? Любовта е това, което авва Исаак описва като “Обичам да обичам”… Искам да обичам, обожавам да обичам… но, за нещастие, това не е лесно на дело!

Сега, това нещо, любовта: как човек се учи да обича? Каква е целта на това нещо, на този необятен урок? Големият урок е първо да обичаме, и след това, когато съм се научил да обичам, харизмите ще дойдат; иначе харизмите са катастрофални. Без значение каква харизма получа, ако не съм се научил да се придвижвам поне малко по посока на любовта (дори чрез падане и ставане), тази харизма – каквато и да е харизма – ще ме разруши. И тя също ще се използва от мен за разрушение на другите, по невнимание.

Така, придобивката на аскезата е придобиването на любовта; православният аскетизъм е социален аскетизъм. Аскетите и монасите не се втурват към планините, защото мразят ближните си. Ако някой прави така, той ще бъде монах в заблуждение. Аскетът отива да се учи – някакси да се отдели от бурното ежедневие, да се уедини в своята вътрешна килия, да остане безгрижен за малко, да стане безразличен, да си почине малко от грижите на света и да наблюдава своите собствени слабости, да потърси подходящите лекарства.

Това е целта на монашеството. То не е изява на автоматична святост; то все пак показва човека, който разбира какво трябва да прави. Защото докато ние, които също живеем в света, не станем по същия начин безгрижни, докато не станем по-малко ангажирани, докато също не изоставим грижите и не престанем да работим толкова, докато също не се съсредоточим върху нашите духовни проблеми и върху самите нас, ние няма да бъдем в състояние да разберем нещата за себе си.

И така, когато монахът осъзнае как стоят нещата, той незабавно предприема следващата голяма стъпка. Тази стъпка е есхатологична. Аз мога да възхвалявам монасите, защото самият аз не съм монах. Ако бях монах, щяхте да кажете, че възхвалявам себе си. Но аз не съм монах, така че мога да ги кажа тези неща.

Както и да е, това е начинът, по който човек се придвижва и там е мястото, където осъзнава своята огромна празнота; с други думи, човек разбира, че Бог – по някаква причина, която не знаем и не можем да си представим – е Любов… и всъщност това е неизказана любов – ужасно смирена… любов, която е невероятно благородна. По този начин аз започвам да осъзнавам собствената си болест. И разбирайки слабостта си, се залавям с аскезата за да се придвижа там, където Господ ме вика.

Ето защо монахът изоставя цялата си собственост… тук не става дума за това; по-скоро става дума за закона на нуждите, нали? С други думи, от какво се нуждаем? Това е, което трябва да търсим. Да придобием неща, които като че ли нямаме, нали? И така – защо монахът го прави (да се лиши от собственост)? Прави го за да фокусира съзнанието си постоянно върху този въпрос: да следва Този, Който ти показва вътрешната светлина и Който ти предлага Царството – пътят, който води към Царството.

превод от английски: Мартин Димитров, източник: http://oodegr.com

Advertisements

23 Comments on Любовта и практическата православна теология

  1. Стоян Костов // 26/05/2012 в 12:59 //

    Много яко!тая статия ме искефи отсекъде ,така е.Тука в Задругата ,трябва повече хора да се включват,демек фейсбукаджийската богословска дружина да се прехвърли насам да става мохабета.

  2. Ще ги поканим, пък да видим какво ще стане. 🙂

  3. Борислав Кръстев // 26/05/2012 в 15:34 //

    Отец, щом ти харесва тази статия, вероятно много харесваш арим. Софроний Сахаров. 🙂

  4. Юлия Николова // 26/05/2012 в 15:39 //

    Мартине, искрено ти благодаря, за превода!
    Словото на Лудовикос е простичко и ясно!! Преживяно…И затова: истинско!!!
    Усещам със сърцето си тези истини, но той ги изговаря!!!

  5. Благодаря, Юлия, ще има още преводи от същия автор.

  6. Стоян Костов. // 26/05/2012 в 22:31 //

    Боре трябва некой,ден да се съберем да посвириш малко на китара да си спретнем един Джулай така да се каже.

  7. Стоян Костов. // 26/05/2012 в 22:39 //

    Литургични Свети тайнства
    Литовски капелан разжалван заради подражание на фелдкурат Ото Кац
    Подполковник Юозас Гражулис бе уволнен от длъжността главен капелан на литовската армия заради системно пиянство и непристойно поведение, съобщи агенция Делфи.

    Чашата (с виното за причастие) преляла, когато духовният наставник на въоръжените сили се явил в състояние кьоркандил по време на тържествена литургия във вилнюска църква.

    След оставката разжалваният ксендз е назначен за помощник-ректор в Каунаската католическа семинария.

    –-

    На какво ще учи семинаристите Гражулис, можем да си представим по един спомен на каунаския архиепископ Сигитас Тамкявичюс за семинарската му (и после антисъветско-пандийзчиска) младост:

    „В затвора имах възможност да отслужвам меси тайно, даже в килиите на КГБ. ВИНОТО ПРАВЕХ ОТ СТАФИДИ, КАКТО НИ УЧЕХА ОЩЕ В СЕМИНАРИЯТА. За потир използвахме пластмасово шишенце от лекарство… Понякога – калъфче за очила… Трябва да кажа, че такава радост от Евхаристията никога дотогава не бях изпитвал!

  8. Росица // 28/05/2012 в 15:17 //

    Стояне,какъв Джулай се готвиш да отпразнуваш?Не е ли това езически обичай на поклон към слънцето?!За втори път ми се налага да чуя това от правосл. свещеник,първият път беше по телевизията.Второзаконие 4:19 „и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.“
    Относно публикацията-мъдро казано!

  9. Не искам да му адвокатствам на о. Стоян, но съм сигурен, че има впредвид „джулай“ като тип купон – на плажа, с китари, барбекю и т.н., а не че ще се кланят на слънцето.

  10. Стоян Костов. // 28/05/2012 в 17:10 //

    Това за Джулая е майтап,нема да се кланяме на слънцето ,нема страшно.

  11. Росица // 28/05/2012 в 20:32 //

    добре,не съм искала да ви обидя:) Надявам се да си прекарате супер яко!

  12. Чък Норис // 30/05/2012 в 17:54 //

    Росице, ти протестантка ли си бе душа?

  13. Стоян Костов. // 30/05/2012 в 19:11 //

    Росито е наш човек,опитва се да стане православна.

  14. Росица // 30/05/2012 в 20:33 //

    на първо място съм християнка!Много ме нерви това разделение и никак не ми харесва.

  15. Росица // 30/05/2012 в 20:47 //

    да,нещо против?

  16. Стоян Костов. // 30/05/2012 в 23:42 //

    Роси трябва да приемеш православната вяра.

  17. О. Стояне, няма трябва, брато. Така с „трябва“ нищо не става!

  18. Стоян Костов. // 31/05/2012 в 00:51 //

    Ооо,батка къде одиш?

  19. Стоян Костов. // 31/05/2012 в 00:55 //

    Ония пич, Алекс Рекс от фейсбука покръсти ли се?

  20. не се е кръстил май. няма много надежди да се кръсти, докато пребивава в национал-фашизъм. 🙂

  21. Росица // 31/05/2012 в 13:45 //

    Христос иска от нас да сме единомислени и единни във вярата-ефесяни 4:5;римляни 12:16;римляни 15:5;филипяни 2:2;1 коринтяни 1:10 и 1 кор. 12:4,5;и 2 коринт. 13:11 и римляни 2 гл. цялата.След като човек,който се е покаял и е приел Иисус за свой Бог и спасител,нарича Го татко,кои сме ние,че да го съдим?-Лука 6:37 .Марк 9:38″ Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
    39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
    40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.“

  22. Росица // 31/05/2012 в 14:17 //

    Стояне,казваш да приема православната вяра.Може и това да стане някой ден,Бог знае.И за да няма догадки ще кажа,че съм член на евангелска баптистка църква.Там се покаях и кръстих,там почувствах Божието присъствие.Радостта е голяма.Запознах се с хора,които винаги са до мен в труден момент и ми помогнаха много.Заедно сме,като едно голямо семейство.Събираме се на молитвено събрание и изучаване,ходим на излети.С парите,които събираме си плащаме сметките за сградата и данъците,купуваме книги-аз отговарям за библиотеката.Никой от нас не остава без храна или облекло,както и не оставяме човек без подслон,ако не може да си плаща наема на жилището и е безработен.Пастора помогна и на брат ми,който не е вярващ и когото не беше виждал преди.Развиваме и социална дейност,не само по празниците.Няма как да ви опиша в подробности,колко много обич получих от тези хора и наистина ги чувствам като родни братя и сестри.Имахме много безработни,но Бог се погрижи и вече не е така.Как мислите бих им казала,ами аз ви напускам-не,не бих го направила.Колкото до првославието и при вас идвам когато мога и те го знаят и не са против,а и от вашите хора имаме гости понякога.Ох,това вашите нашите не ми харесва.

  23. Стоян Костов. // 31/05/2012 в 17:10 //

    Ти си от нашите хора по-дух си православна.Бог да те благослови.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: