Оглашени, загасете телевизорите или мерзостта на запустението

автор: Борислав Кръстев

(публикувано за пръв път на 14 май 2012 г.)

Обновяване: (Борислав Кръстев, 2015 г.): В крайна сметка, се оказва че във високото си самомнение си съм написал глупост. Телевизионните предавания са все пак някакво утешение за много възрастни и болни хора, които са възпрепятствани да отидат на литургия.

Напоследък преди да напиша нещо в нета се опитвам първо да преброя до 20 и ако не ми мине ентусиазма, чак тогава да го публикувам. В случая преброих поне до 200 и продължавам да съм учудено възмутен или възмутено огорчен – не знам как да определя емоцията. Изпаднах в това странно състояние научавайки, че започва пряко предаване на неделните литургии по БНТ 2. Това на пръв поглед изглежда съвсем безобидно, даже и благочестиво начинание. „Браво, ще се проповядва православие в ефир!” – казваме си вярващите. Дотук добре, но хайде да помислим какъв е смисъла от гледане на литургия по телевизията? Невцърковеният човек така или иначе ще смени канала, защото каквото и да ми говорите, той нищо няма да разбере освен, че „некви попове пеят нещо си там”.  От тук следва, че литургията ще се излъчва за улеснение на вярващите – да не бият път до храма. Пасомите на БПЦ така или иначе не се причастяват, освен при крайна необходимост/да речем, като заумират или са се прежалили да постят на хляб и вода една седмица веднъж в годината със специална благословия на Пловдивския владика или някой свещеник – ревнител от богохранимата Сливенска епархия/, така че нямат нужда да присъстват на св Литургия тялом. Нафората, която обикновено увиват в салфетки и носят да съхне в някой таен шкаф, а след време я горят на манастирско гробище по тъмно след нарочни молитви и благословии, могат да я получават с DHL, пак с нарочното благословление на някой архипастир. Явява се само една трудност, а именно свещеника в края на литургията на оглашените трябва да казва не „оглашени, излезте!”, а „оглашени, сменете канала!”. Не, че има някакъв смисъл да не гледат – така или иначе няма опасност да се причастят заедно с верните /казахме, че и за тях няма такава опасност/, но някак си, по-тайнствено и трепетно-мистично е да остане този възглас.

Изобщо предаването на литургия по телевизията е поредната крачка към прекратяване на служението, на общението с Христос и към разцърковяване. Не знам в чия глава е дошла тази „благочестива” идея, но би било добре да преброи до 20 преди да я предложи. Убеден съм, че всеки, който си каже 20-30 пъти Иисусовата молитва и след това помислι малко, ще се сети, че Литургията е живо общение с Христос, и прякото й предаване по телевизията или интернет няма никакъв смисъл! Ако някой е болен и не може да присъства – свещеникът може да го причасти в дома му, а това че ще изгледа литургията едва ли би го ползвало особено. Има хиляди литургии записани в Ютюб, всеки може да ги гледа, ако му се гледа литургия информативно! Може да гледа архиерейски литургии, литургии от Божигроб, от Света Гора, от Москва/третия Рим/, от Албания, от Аляска, от Бразилия, от Конго, от където си ще! За какво му е, кажете ми на вярващия да гледа литургия на живо докато, да речем закусва, пие кафе и се кара с жена си? Всъщност, може бира да си отвори и да люпи семки, като при пряко предаване на мача „Берое – Левски” със специалното участие на дядо Галактион. Ако не може да присъства в храма, тази виртуална литургия ще го приобщи с Христос, колкото ще го нахрани снимка на хляб! Литургията предполага, даже не предполага, а изисква съучастието на народа, чиито предстоятел е свещеника. По телевизията не само не можем да се причастим, но не можем и да отговорим с „амин!”. Христос се въплъти в тяло,/вж Никеоцариградския Символ/ даде ни Тялото и Кръвта си да ги ядем, за да имаме в Него живот вечен./вж. Иоан гл.6/ Затова ние не можем да присъстваме на литургия без телата си. Гледането на литургията отстрани, без участие, е нещо ново, това е секуларна тенденция, която за съжаление се наблюдава напоследък, като богослужението се свежда до театър. Сега искаме да го сведем до футболен мач!

А най-много ме изуми факта, че явно богомолният народ одобрява виртуалното присъсъствие на Литургията! Ние сме забравили за какво се събираме, забравили сме, че Църквата е Тяло Христово, че ние сме членове на това тяло и едно такова профанизиране на Тайните не ни прави впечатление! Ето това, вече е печално и знак, че идва „мерзостта на запустението”! Църковното събрание от общение с Христос се превръща в зрелище! Моля се да не съм прав! Убедете ме, че греша и преекспонирам проблема, моля ви!