Иконописецът без ръце и крака

Григорий с брат си Атанасий, снимка от края на 19 в.

Григорий със своя брат Атанасий, снимка от края на 19 век

Автор: Наталия Волкова

Иконописецът Григорий Журавльов осъществил своята мечта – научил се да рисува, въпреки че по рождение бил без ръце и крака. Една от неговите икони дори се пазела от царското семейство.

Внимателният поглед и умните очи, традиционна за руските селяни брада, устни, готови да се усмихнат – такъв изглежда иконописецът Журавльов на своя рядък портрет редом с брат си Атанасий. Достига едва до пояса на брат си – Григорий се родил с ръце до лактите и с крака до коленете и „имало опасност да бъде бреме за своето бедно семейство”. Така цветисто са описали Журавльов в „Самарски губернски лист” през януари 1889 г.

Григорий Журавльов се появил на бял свят през 1860 г. в семейство на селяни-християни от село Утьовка, Самарска губерния. Неговото раждане станало голяма грижа за майка му. Това си спомня един от роднините на иконописеца: „В това време, когато  се роди злочестият Гриша, майка му много плака и искаше от голяма скръб да убие и със себе си, и Гриша”. На това попречил дядото на новородения, Пьотр Василиевич Трайкин. Той обещал да се грижи за момчето и да го обезпечи.

„Започнал да рисува…задоволително”

Именно благодарение на своя дядо Григорий, момчето започнало да посещава селското училище и за две години се научило да чете. Но когато дядото починал, се наложило да  учи в къщи – помагал му учителят Троицки. „След като разбра за какво служи моливът, започна да учи писане и рисуване, като го наместваше между зъбите си” – отново съобщава „Самарски епархиален лист”. Когато Григорий навършил 15 години, заедно с брат си Атанасий се отправили за губернския град Самара. Григорий имал мечта – каквото и да стане, да се научи да рисува икони. С молба да го научат на техниките на живописта, момчето се обръща към местния живописец Травкин. Бил така поразен от необикновения си ученик, че дори го настанил в квартирата си и го обучил в основите на иконописта. След това Григорий Журавльов се запасил с бои, четки, стол със специално приспособление, а също и с търпение, и се върнал в родното село Утьовка, като започнал да рисува… не с ръце, разбира се.

Рисунка на Григорий Журавльов от Людмила Калугина

Рисунка на Григорий Журанльов от Людмила Калугина

Започнал да си измисля начини за рисуване с четките и моливите, напреднал в майсторството си и започнал да рисува удивителни икони с четка и молив, които захващал с устата си. Помагала му  неговата баба, която почиствала четките, приготвяла му боите, а брат му Атанасий правел дъските за иконите. „След пет години непрекъснат труд този самоук живописец започнал да рисува „образа” толкова добре, че решил да подари няколко свои икони на високопоставени лица в град Самара”- пише самарската преса.

„Царят милостиво приел иконата”

Христос и св. Богородица, рисунки от нач. на 20 в.

Христос и Св. Богороица – рисунки на Журавльов от началото на 20 век

Високопоставените лица на град Самара така харесали иконите на Журавльов, че той започнал да получава поръчки. Губернското Земско събрание дори му гласувало ежегодна пенсия в размер на 60 рубли, „вземайки под внимание бедственото положение на семейството на Журавльов и неговите лични трудове във връзка със самоусъвършенстването в изкуството на живописта.” Така иконописецът без ръце и крака започнал да изкарва прехраната на семейството си, тъй като получавал и поръчки. Например, плащали му 50 рубли за икона, което никак не било малко, като се има предвид, че земските учители и лекари получавали в края на 19 в. 10-15 рубли заплата. Григорий се запознал и с губернатора на град Самара Александър Дмитриевич Свербеев и дори си пишел с него. През 1884 г. Журавльов се обърнал към своя покровител с молба да предаде на престолонаследника Николай и бъдещ император Николай II, специално нарисувана за него икона на св. Николай Чудотворец. Иконописецът приложил към иконата писмо, чиято чернова, писана с молив, се е съхранила и до днес: „Ваше Императорско Височество! Най-покорно Ви моля да позволите да приемете тази икона, която предавам на Вашето Височайше Име, тъй като аз нямам ръце и крака. Нарисувах тази икона заради снизхождението на Всемогъщия Бог, който ме допусна до Божията Светлина и ми даде дар. След което аз започнах да движа устата си така, че да направлявам своето майсторство по Божията воля.”

„Престолонаследникът милостиво приел иконата, нарисувана от Журавльов и благоволил да му отпусне еднократна сума в размер на сто рубли от собствените си средства” – писали самарските журналисти през 1885 година за успеха на своя земляк.

Казват, че самоукият иконописец дори е рисувал семеен портрет на царското семейство, заради което специално е пътувал до Санкт-Петербург. Но никакви документи не потвърждават този факт – може би на разказвачите на тази легенда много би им е искало да вярват, че простият селски син, без ръце и без крака, е могъл да стигне до самия цар.

Григорий бил приветлив, весел и умеел да се шегува

В с. Утьовка има музей на Григорий Журавльов, в който идват хора от цялата страна, за да разберат повече за този удивителен човек. А какъв е бил?

„Беше лекичък, мъничък. Ще го занесат мъжете в църквата, а той седи и внимателно ги наблюдава” – разказва за Григорий неговият земляк Николай Фьодорович Корньов, който бил роден през 1901 г. и го помнел. По спомените на Корньов, Журавльов пишел „всякакви писма по прошения на селяните. В къщичката му все имало някой. Приветлив човек!” … „Беше весел, умееше да се шегува. Мъжете, особено певците, се радваха да го вземат със себе си. Често го носеха и на ръце…Вземаше като че с ръце овчарския камшик, замахваше и го пляскаше с оглушително свистене. Умееше красиво и майсторски да  пише” – това са думи не за инвалида, а за човека, който живеел радостно и открито.

Иконата в Ермитажа

Спомените на съвременниците и другите документално потвърдени данни за Григорий Журавльов вече няколко десетки години се събират от самарски краевед, писател и доктор на техническите науки, Александър Малиновски. През 2013 г. той издаде за пети път документалната повест за утьовския иконописец „Радостна среща”. Книгата е допълнена с глави за нови находки на Малиновски – икони на Журавьов. Точното число икони, нарисувани от него засега е неизвестно. Днес Александър Станиславович, който неуморно събира информация за иконописеца от 60-те години на миналия век, изясни местонахождението на сто произведения на Григорий Николаевич Журавльов.

Икона на св. Николай Чудотворец, рисувана от Г. Журавльов и поднесена в дар на престолонаследника. Съхранява се в Ермитажа

Иконата на св. Николай, която Журавльов подарява на престолоноследника

Например иконата на св. Николай Чудотворец, подарена от Григорий Журавльов на бъдещия цар Николай II, се съхранява в Ермитажа. На обратната й страна има надпис: „От архива на престолонаследника”. Също така  била намерена иконата на св. Алексий, митрополит Московски, нарисувана от Журавльов по молба на самарския губернатор Свербеев за иконостаса на Самарския катедрален храм „Христос Спасител”(разрушен през 30-те години на миналия век). Св. Алексий се счита за покровител на гр. Самара (светецът оставал в скита, когато отивал на среща с татарския хан), затова за иконописеца било голяма чест да нарисува неговата икона. Оказва се, че още една от иконите на Журавльов – на св. Лъв, папа Римски, се съхранява в Църковно-археологическия кабинет на Московската духовна академия. Пет икони се съхраняват в Самарския епархиален музей – иконите на Божията Майка „Търсеща погиналите“, „Млеопитателница”, „Скоропослушница”, а също икони на светите братя Кирил и Методий и на светите равноапостолни жени-мироносици. Някои от тях са взети за временна експозиция в областния краеведчески музей.

Св. Лъв папа Римски

Св. Лъв, папа Римски

Всъщност, ще отнеме доста време, за да се установи местоположението на всички икони на Григорий Журавльов. Например, един от нарисуваните от него образи бил открит през 1963 г. в Сърбия, тогава влизаща в състава на Югославия. На нея имало подпис: „Тази икона е рисувана със зъби в Самарска губерния, Бузулски окръг, Утьовска енория, от селянина Григорий Журавльов, безрък и без крака, 1885 г. 2 юли. Почти всички свои работи иконописецът подписвал по един и същи начин.

Загадката на „Утьовската мадона”

Утьовската мадона

Утьовската мадона

Григорий Журавльов нарисувал още една необичайна картина, наречена от Александър Малиновски „Утьовската мадона”. „На иконата с неголям размер е изобразена жена с бяла забрадка и с дете на ръце. Лицето е обикновено, типично за този край. Големи тъмни очи. На устните играе едва забележима усмивка. Няма и сянка от църковност. Но все пак се възприема като икона.”

Малиновски вижда в този портрет „сливането на канонизирания и обикновения човек” и според него  това е „позиция на изострено чувстващата живота душа”.

Последната известна собственичка на „Утьовската мадона” е била жителката на село Утьовка Александра Подусова. Тя разказвала, че много обича тази картината-икона и я цени като семейна реликва. Алексндра помнела, как нейните роднини поръчали „Мадоната” на Григорий Журавльов – тогава тя била 6-годишна и запомнила разговора на възрастните. Помнела също, че иконописецът „забавно пиел от стъклената чаша, вземайки я само със зъби”. Къде и кой съхранява днес „Утьовската мадона” не е известно.

„Велик житейски пример пример”

Св. Кирил и Методий, икона на Г. Журавльов

Икона на св. братя Кирил и Методий, рисувана от Журавльов

В село Утьовка има храм в чест на Света Троица. Той бил построен през 1892 г. и бил издигнат за седем години от „ревностни енориаши”. Но голяма роля в неговото строителство изиграл Григорий Журавльов, тъй като църквата била изписана по неговите ескизи. Кореняците разказват, че той се повдигал сам на специална люлка, закрепена с кожени ремъци под купола, за да може лежейки в нея, да рисува стенописите. И казват, че Григорий така силно стискал четката със зъби, че скулите му се схващали и се налагало да се правят компреси с мокри топли кърпи.

Гробът на Григорий до олтарната част на храма

Гробът на Григорий Журавльов  до олтарната част на храма

Журавльов умира на 15 февруари 1916 г., на 15 февруари. Самарският архиерей благословил иконописецът да бъде погребан в двора на храма, който бил построен благодарение на неговото усърдие.

В съветско време, през 1934 г., Троицкият храм бил затворен и превърнат в хамбар. Зданието било върнато на църквата през 1989 година. Днес тук се намират 9 икони на Журавльов. По думите на настоятеля, протойерей Анатолий Копач, много от тях са донесени от роднините на хората, които са ги пазили цял живот и така са ги спасили от унищожение след разоряването на църквата. Оцелели са само няколко фрески и храмът търси средства за тяхното съхраняване. Утьовският свещеник получава писма от различни градове и страни – хората искат да знаят повече за живота на Григорий Журавльов. Отец Анатолий казва: „Хората черпят от него надежда. Въпреки своя недъг, Гриша показал велик житейски пример: че не трябва да падаме духом, и че в във всяко състояние човек може да твори”.

Превод: Ренета Трифонова

Източник:https://www.miloserdie.ru/article/siyu-ikonu-pisal-zubami-krestyanin-grigorij-zhuravlev-bezrukij-i-beznogij/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: