Дали молитвата наистина действа?

srvassacofee

Автор: монахиня Васа Ларина

Един млад човек от Америка е задал следния въпрос:

„Наистина ли Бог се намесва в нашия живот, когато Му се молим, за да ни даде сили и мир, например? Понякога си мисля, че ако се моля за това, никога не получавам поисканото и за съжаление, вече съм изгубил надежда, страхувам се, че преставам да вярвам в силата на молитвата“.

Това е много важен въпрос, който си задават много хора, дори и въцърковени. И това е свързано с културата на потребителското общество. Ние пренасяме нашите потребителски търсения върху нашите отношения с Бога, като Му даваме списък с нашите прошения в молитвата. Къде е проблемът в един подобен подход към молитвата?

Първо, една такава молитва в крайна сметка няма да донесе на човека нито щастие, нито задоволство от получаването на поисканото.

Второ, нашата представа за щастие и удовлетворение често не съвпада с представата на Бог за това. Защото нашата представа може да бъде егоистична и потребителска. Ето защо ние, хората, не винаги знаем какво искаме и не винаги можем да обхванем всички детайли от онова, което искаме в този момент. Не можем да предвидим всички последици от получаването на поисканото. Само Бог вижда и предвижда всички, понеже има съвършено знание за всички неща. Той гледа цялата картина и така Той знае най-добре какво е полезно за мен.

Мога да стана съпричастен на Божията воля за мен чрез молитвата. Защото Бог е Този, Който съществува. Той не е някаква конструкция в мозъка ми, която си измислям, изследвам или изграждам в главата си, за да мога след това дори да ѝ се помоля. Не. Бог е Този, Който е. Ние можем да разговаряме с Него и чрез тази връзка да се променяме. Това е първият дар на молитвата – да общуваме с живия Бог и да Му станем съпричастни. Аз се откривам на Бог и Той не се крие от мен. Той винаги се стреми да ми даде Своите дарове – сили, мир, смирение, благодарност, самореализация, стабилност и равновесие, които намирам в Него.

Така, един от начините да станем отворени за Божията сила и Божия мир е молитвата.

Бог не се променя от това дали аз се моля или не. Но кой се променя чрез моята молитва? Аз. Особено ако се моля, както ни учи Бог. В молитвата ние се откриваме на Бог, молитвата не е преодоляване на бариери, които Бог е поставил пред нас, но ние се отваряме, за да бъде Неговата воля.

Преди да ни научи да се молим, Иисус Христос ни казва в Евангелието от Матей (6:7-8): „А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.“

Налице са два отговора на въпроса как да се молим:

  1. Започни да се молиш;
  2. Продължи да се молиш.

Така ние започваме да се откриваме за Божия мир и Божията сила и за всички други дарове на Светия Дух, които Той иска да ни подари. Всички бариери в нашите отношения с Бога идват от наша страна, а не от Негова.

Затова не трябва да губим надежда, изпадайки в самонадеяност или егоизъм в отношенията си с Бога. Ние винаги можем да се връщаме към истинската молитва, да се молим така, както Той ни научи и да бъдем отворени за Него. Действието на молитвата не зависи от нашата представа за това, как това действа. Тя винаги действа, трябва само да се молим.

http://www.pppe.mk/2016/dali-molitvata-navistina-deluva/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: