Как заличаваха българските следи в руската история

Автор: Николай Цеков, dw.com

Открай време руските управници умеят да пренаписват и фалшифицират историята. Делото на Кирил и Методий и мисията на Св. Киприян са само два примера за опитите да бъдат заличени българските следи в руската история.

5 декември 1931 година е черен ден: по заповед на Сталин е взривен катедралният храм Христос Спасител в Москва, а в Казан е разрушен величественият Паметник на българите. Редом с тези унищожения върви и трескаво пренаписване на историята на Руската империя, върху чиито развалини е изграден Съветският съюз. Стремежът на болшевишката пропаганда е да бъде преиначена не само руската история, но и историята на света, като целта е да се докаже на народите в новата империя, че духовното и историческото наследство на царска Русия е дело само и единствено на руснаци от „подходящи” социални слоеве. Всичко, което не подкрепя тази измишльотина, е обречено на забрава. Не е пощадена и българската следа в руската история.

Русия и делото на Кирил и Методий

Делото на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост в Русия е сред най-трайните табута в съветската и отчасти в руската историография, твърди проф. Христо Матанов от Софийския университет. Мисълта, че толкова важната за духовността азбука е „пренесена” от една малка и незначителна държава като България, е непоносима за Кремъл. Затова като заместител на историческата истина е претоплена една стара псевдонаучна теория, свързана с мисията на Кирил и Методий при кримските хазари през 860 година. Летописец от онези времена свидетелства, че на Кирил му е било показано евангелие, написано с „рожки“ букви. Този детайл е сърцевината на разпространената по съветско време легенда, че славянската азбука е била създадена в руска среда. „Всъщност Кирил е видял някоя от скандинавските руни“, подозира проф. Матанов. Което е твърде вероятно, като се има предвид, че викингите (варягите) са изиграли важна роля за изграждането на руската държавност. Това, впрочем, е още една историческа истина, която никак не се харесва на Москва.

Дори бегъл прочит на статиите в Голямата съветска енциклопедия, свързани с делото на Кирил и Методий, показва съвсем недвусмислено, че тяхната роля е силно омаловажена. Вместо за тях се говори за някакво смътно „славянско влияние“.

И още един красноречив факт: колеги на известния български историк Емил Михайлов си спомнят, че по времето, когато е преподавал история на Русия в Софийския университет, професорът си е имал много неприятности с Държавна сигурност – по всяка вероятност заради многобройните факти, които проф. Михайлов е цитирал в подкрепа на тезата си за ключовата роля на българите при разпространението на азбуката и православието в Русия. Преподавателят често е припомнял знаковите думи на големия българист Юрий Венелин: „Те ни научиха да пишем!“. Венелин, който е живял през 19 век, винаги е твърдял, че Русия дължи на българите и писмеността, и покръстването. Впрочем, съветската власт също си спомня за неговите убеждения – гробът и паметната му плоча в Даниловския манастир в Москва са взривени през 30-те години на миналия век.

Из битието на Свети Киприян

Друга жертва на опитите за преиначаване на историята е Свети Киприян Български. Московският митрополит от края на 14 и началото на 15 век – търновецът Киприян, е сред най-ярките личности, оставили дълбока диря в историята на Русия и Руската православна църква. Както в случая с мисиите на Кирил и Методий, посредник в отношенията между българи и руси отново е Константинопол. Киприян, който е съратник на патриарх Евтимий, е изпратен в Русия, за да помогне за утвърждаването на православието в една страна, разкъсвана от вътрешни междуособици и нашествия на азиатски племена. Изключителната дарба на българския книжовник да помирява враждуващи управници и да мобилизира църквата и миряните срещу татарската заплаха от изток среща широко одобрение в размирната страна. Киприян се превръща в обединител и до смъртта си през 1406 година управлява огромната Московска и Всеруска патриаршия.

Столетия след неговото канонизиране обаче произходът и ролята му за обединяването на Русия и на руската църква са подлагани на съмнения. Обявяван е за грък, а заслугите му като водач и реформатор на руското православие са приписвани на руски отшелник. След дълги преговори между България и Руската патриаршия преди 16 години мощите на Свети Киприян са препогребани в Успенския събор в Кремъл. Неговите посетители вече могат да видят каменния саркофаг на светеца с изписаното върху него признание на Руската православна църква за големите заслуги на Свети Киприян Български.

Съдбата на волжките българи

И още един епизод от историята на двустранните отношения: Болшевишката революция през 1917 година поражда илюзии сред потомците на волжките българи по поречието на Волга и Кама за възраждане на националната им идентичност. Те не желаят да им бъде приписвана идентичността на завладелите Волжка България татари и наивно вярват, че ще бъдат подкрепени от съветската власт. Но болшевиките бързо се справят с тази опасност, като избиват или репресират активистите за българска автономия.

Преброяване на населението на СССР, проведено в самия край на Горбачовата перестройка, дава възможност за волеизявление на потискания от столетия народ. В книгата си „В голямата политика“ бившият президент Желю Желев свидетелства, че след решението на България да подкрепи исканията на волжките българи, от Москва идва остра нота заради намеса на София във вътрешните работи на Руската федерация. И по стар рефлекс България се снишава. Няколко години по-късно петиция за признаване на българска нация в Русия, подписана от 150 хиляди волжки българи, е препратена чрез посолството в Москва до правителството на Иван Костов и президента Петър Стоянов. Но в смутните времена по време и след втората руска операция срещу Чечения никой от българските управници не смее да застане зад каузата на потомците на прабългарите.

Съветското национално инженерство

Историкът Пламен Павлов напомня и за „съзидателния“ принос на Кремъл в измислянето на нови нации. Според проф. Павлов, съветското „национално инженерство“ има особен пиетет към българските земи. Освен че с помощта на български марионетки създава македонска, мизийска, тракийска и добруджанска нация, Москва изгражда и стройна теория по отношение на раждането и утвърждаването на „гагаузка“ нация в компактно заселените с българи степи на север от Черно море. „Нямате представа какви смехотворни спорове се водят и до днес на научни форуми по този въпрос. Съвсем отговорно се твърди, че признак за национално отграничаване на бесарабските българи от „гагаузите“ бил фактът, че име като „Николай“ сред българите се трансформирало в „Кольо“ сред „гагаузите“. Всъщност още от войните с Османската империя в началото на 19 век Русия използва България и българите като източник на човешки ресурси за заселване на южните си степи. И обратно – депортира неудобни народи от Крим и Кавказ към районите на изселниците от Източна България“, посочва проф. Павлов.

Фалшифицирането на историята е стар занаят в Кремъл. Като всяка професия той се предава от майстор на чирак. И затова няма нищо учудващо в обстоятелството, че измислените нации започват да си съчиняват свои собствени истории. „Вижте как бе съчинена “античната” история на бившата югославска република Македония“, казва в тази връзка Пламен Павлов. А колегата му Христо Матанов добавя в по-общ контекст: „Комплексите на един народ винаги избиват в неговата история“.

източник: http://www.dw.com

Advertisements

11 Comments on Как заличаваха българските следи в руската история

  1. Иван Базан // 30/04/2017 в 16:07 //

    …С една забележка, че по времето на Киприян Московията не е била Ру
    сия и патриаршия, само Митрополия…, патриаршеското й достойнство е признато едва през 17 век и то от Созополец-Вселенски патриарх….

  2. Да бяхте споменали няколко думи за майката на свети княз Владимир покръстителя на русия..Мисля , че е българка!

  3. Боже каква чалга!
    Алооу, поддържащите задругата, стига сте пускали такива жълти чалги!!
    На обърканото момче Николай Цеков, който и да е той, ще му кажем неколко факта.
    1. св. Кирил и Методий са гърци, мисионерствали в Чехия.
    2. Азбуката която са измислили (глаголицата) НИКОГА не се е ползвала в Русия и не се ползва никъде между другото.
    3. Руснаците немат нищо общо със св. Кирил и Методий, българите тоже
    4. Тая идолатрия спрямо „буквите“ е национал-комплексарщина. На хората им е през една определена работа за некви си „букви“. Буквите са тривиално нещо и спрете веднъж с тая комплексарщина.
    5. св. Киприян може да е имал некаква роля, може и да е немал. Ама чак пък руснаците да са пълни боклуци и ние сме им дали видиш ли св. Киприян, това е …… комплексарско. Ако земем да броим колко светии са ти дали на тебе руснаците, не може да се побере в коментара.
    6. Волжките „българи“ са ТЮРКСКО племе, и немат нищо общо с нас. Говорат на турски език, и от 9 век насам са мюсюлмани. Спрете се вече с тия глупости за такава България, инаква България, Памир, Хиндукуш, танграта, шатрата и други такива глупости. Православните славяни в Казан (руснаците) са гадове, а пък мюслитата говорещи турски са наши хора. Да ви имам национализъма мизерен. (между другото паметника в Казан е на рязаните турски карабини, не на нас)
    Призовавам Марто да махне тоя боклук веднага от сайта за да не заприлича задругата на кенеф от типа вестник Атака, БНС, и прочее недоразумения.

  4. Горката ни история! Ползват я като слугиня руснаци, гърци, сърби, „македонци“…, но е факт, че не я научиха и българите… Последният коментар е точно свидетелство за това.

  5. Един по-здрав за всички пра-българи, а кана багатура да ме фане за…….. шнура!

  6. Димитър Цонков // 01/05/2017 в 17:14 //

    И сега какво излиза? Кирил и Методий не са били българи, Свети Киприян Български не е бил българин. Остава и на мен да ми кажат, че не съм българин, и че всъщност българи въобще няма. Единствения и най-велик българин е desideriuserasmussofia. Този филм вече сме го гледали. Много са жалки.

  7. Киприян // 01/05/2017 в 19:24 //

    Много тиня има в мозъците на българите. Няколко неща обаче трябва да са ясни
    – Кирил и Методи СА БЪЛГАРИ. Те може и да са били ромеи – жители на Империята. Но не са гърци. 90% от населението на Източната римска империя не е било гръцко. Огромна част е било българско.
    – Волжски българи НЯМА. Никога не е имало и няма да има. Там е живяло племето пулхар. Непонятните руски транскипционни правила са го изкелиферчили на „булгар“
    Но освен това, нямаме нищо общо с тези хора, които за тюрки и едно време и сега
    Няма руска политика за „изличаването им“ Има точно обратната – да свържат тях с нас, за да изкарат нас татари

  8. Кирил и Методий са византийци, разбира се, което е исторически факт. А опитите да бъдат изкарани българи са национал-комплексарщина, подобна на македонистката такава – което още веднъж насочва към това, че сме един народ.

  9. Димитър Цонков // 01/05/2017 в 22:48 //

    Ами, като сме били част от османската империя, сигурно сме престанали да бъдем българи?

  10. Антоанета Вунчева // 07/05/2017 в 00:09 //

    Г-н Ваташки, Вие май сте нов и не сте чели почти нищо за истинската история. Като Ви гледам коментара май единствено сте чели фалшивата история, коята сме учили и все още нашите деца и внуци учат. Цивилните имена на Кирил и Методи са Църхо и Страхота – да Ви приличат на гръцки? А Киприян и патриарх Евтимий са били „състуденти“ в Цариградската школа. Патриарх Евтимий е изпратен в България, а Киприян в „Киевска България“ – днешна Украйна, Литва, Русия. Май не сте чували и за Киевска България, която по-късно наричат Киевска Рус, която е днешна Украйна. По-късно Московията след като завоюва Киевска Рус открадва не само територията и населението й, но и историята й, и приема името Русия, защото великата Русия има толкова години история колкото и САЩ, а тя е имала нужда да има много по-стара история.

  11. Койо // 27/05/2017 в 16:54 //

    До desideriuserasmussofia.
    Павка, друже най-любими! Имаш ли обяснение що се самонаказваш и мъчиш клетата си душица с това цинично богословие, дето практикуваш? Бичувай недъзите на църковното общество (дето някои го наричат Църква или Тяло Господне) по един благ, като греяна ракия, да речем, начин.
    Обичам те!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: