Нашата цивилизация е духовно фалирала

Автор: йеромонах Макарий Светогорец

Днес нашата цивилизация е фалирала духовно. Иска да прогони от живота ни мисълта за смъртта и да ни накара да избягваме болката, говорим главно за телесната болка.  Употребата и злоупотребата с лекарства днес е ужасяваща и колкото повече свикваме с лекарствата, толкова повече не ни действат и увеличаваме дозите и т.н. Всички свикнахме да живеем с хапчета. Хапчета за високо кръвно налягане, хапчета за холестерол, хапчета за диабет, хапчета, хапчета, хапчета… Повечето пъти – за да не се подложим на диета, въздържание, лишение. Живеем повече години днес. Живеем с помощта на лекарствата, които обаче вземаме или за нашето телесно здраве или заради нашите психологически проблеми. Депресията взема и дава.

Всичко знаем, че ще умрем и че в този свят със сигурност ще изпитаме болка, колкото и да искаме да изтласкаме в ума ни тези две реалности.

***

. . . Научихме се да живеем комфортно без да си даваме зор, а сега, когато се налага да си дадем  зор – тъй като не придобихме комфорта с нашия труд – недоволството, което идва от нашите несигурности, се е превърнало в епидемия. Единият завлича другия.

Идват някои посетители на Света Гора и питат:

– Влияе ли ви икономическата криза?

Отговарям им:

– Разбира се!

Те казват:

– Ама как, заплати не вземате, пенсии нямате, как ви засегна?

И им отговарям:

– Вашето недоволство ни влияе!

Добре че мнозина разбират и сменят темата на разговор.

***

Някои идват съзнателно покаяли се за предишния живот, който са водили, изповядват греховете си и полагат усилия да обикнат Христос и да почувстват Неговата любов. Тези хора падат и стават, отново падат и отново стават, но не съгрешават по същия начин (както преди). Лошите навици не изчезват лесно, изкушенията днес са по-силни,  тези хора може външно да правят това, което правят и по-преди, но тяхното сърце не е отдадено по същия начин на греха, и затова имат надежда. Могат да се зарадват, защото придобиват любяща връзка с Христос, Който понася всички грехове на света, стига да поискаме да Му ги дадем.

Други идват да кажат своите грехове като нравствен дълг и малцина от тях чувстват радост въпреки излагането на своите грехове – те много пъти се опитват  да ги изложат подробно, за да се очистят по-добре – но липсва радостта, защото не съществува любовта към Христос. Не ги интересува връзката с Христос, а тяхното религиозно, психологическо изглаждане. Това става и в други религии. В исляма например, ако се умиеш след един грях, се очистваш, но така не се създава връзка с Бога; това е просто спазване на закона. За съжаление, така става с много от нас, християните.

***

Не живеем. Живот съществува само в отношенията. Нашето индивидуално нравствено поправяне без любов към другите без най-малкото – търпимостта един към другиго – не води до никъде.

Липсата на реални човешки отношения изсушава душата, оставя я без смисъл и днес човекът се принуждава да търчи при психолози и психиатри. За съжаление станахме като Запада. В миналото нямахме нужда от психолози, защото единият говореше на другия и съществуваха отношения. Естествено нямахме и пари за такива  излишества.

И едно отклонение, от което боли. За съжаление днес ролята на психолози се опитват да играят някои духовници, без необходимото знание и подготовка, но  резултати са жалки.

***

Други идват на Света Гора да намерят пророци, предсказвачи на бъдещето – „иди ги разбери”. Нещастни хора, гледат по телевизията и интернет и идват, за да потвърдят видяното от първа ръка, и стават обекти на експлоатация, като допълнително ги ужасяват. Дори с думи и текстове на покойния (вече преподобни) старец Паисий се злоупотребява.

Старецът, както го познавахме, беше човек, пълен с мир, любов и благост.  Отиваше при него и душата ти се умиротворяваше, даваше ти надежда, радост и живот. Днес (беседата е изнесена през 2012 г.) раздават стотици копия от един негов ръкопис за антихриста и 666, като че ли това е главното послание на стареца.

Той изпитваше тревога за това, което се подготвя в света. Някой му преведе една брошура от многото протестантски, които имаше на английски език (преведена и на български- бел. прев.) в Америка, и се вдъхнови. Всичко това тогава вече беше отслабнало в Америка и му го казахме, защото ги бяхме чели доста години преди да се разпространи неговата брошурка. Но той настояваше. . . И  старецът Порфирий го беше известил да не продължава да се занимава с тези неща.

Безразсъдното говорене за бъдещето е едно религиозно бръщолевене, което внася смут и води до безразличие за спасението на душата.

***

На Света Гора идват и други смачкани души, пълни с вини, отчаяни за своето спасение. За съжаление нашият егоизъм, който винаги търси оправдание, не позволява да развалим представата, която имаме за нашето Аз с нравствените нарушения, които правим. Нямайки покаяние, т.е. разположение да се възстанови връзката ни с Бога, където съществува смирение и надежда, т.е. Бог, Който спасява, се опитваме сами да успокоим съвестта си без да издигаме ръце нагоре, защото смятаме себе си недостойни поради нашата греховност. Затъваме постоянно в едно състояние на вини, където накрая мнозина искаме да прогоним Бога от нашия живот, защото, както казва Достоевски, ако махнеш Бога, всичко е позволено.

Има и други хора, които (на Света Гора) търсят велики имена, светци, за да се облегнат на тях и това става не само на Света Гора. Повечето пъти обаче тези велики имена биват превръщани в идоли, но Христос и идолите не могат да съществуват заедно.

Мисля, че Западът има оправдание в своя опит да се дехристиянизира. Там се наложи ереста и се отъждестви с жестокия морализъм, който векове наред измори хората и те искат да се избавят от този товар на религията, която не животвори.

Подражават им и мнозина наши управници, най-вече поради собствени комплекси, както и защото не са вкусили Православието.

По време на турското владичество в Църквата бе въведена голяма заблуда. Бяха преведени западни текстове уж за духовното просвещение на народа, съдържащи учението за удовлетворяването на (накърнената) Божията справедливост. Направил си един грях, ще направиш една добродетелна постъпка, за да се удовлетвори накърнената Божията справедливост. Тежко и горко, ако Бог беше бакалин!  И (така) човекът се намира в постоянна тревога, за да уреди сметките си с Бога!

Вършим грях, осъзнаваме го, искаме прошка от Бога, Който знае всичко и ако е нещо значимо, чрез Изповедта търсим прошката на Църквата. Не защото сме извършили един личен грях, а защото, съгрешавайки, нараняваме тялото Христово, Църквата. Ако седнем да чоплим нещата, които всекидневно вършим, тогава в усилието за тяхното изглаждане „изпускаме влака”, а животът продължава. Църквата на всяка служба и най-вече на Светата Литургия се моли за опрощение и оставление на греховете на всички благочестиви и православни християни и ние получаваме оставлението, когато се чувстваме членове на нашата Църква и не се подвизаваме само за нашето индивидуално заглаждане. Имаме неподправената истина, но не я преживяваме. Жилището на християнина е на небесата.

Ние се опитваме и претендираме от другите да построим един „ангелски” свят. Това не може да стане. Евангелието казва: „.В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света”.

. . .Когато се освободим от вините, тогава можем, като балсам, да приемем в душата Божието слово, което ни храни. Човекът не само с хляб се храни, но и с животворните слова на Бога „не само с хляб ще живее човек”.

Откъси от беседата на стареца Макарий от хилендарската килия „Рождество Богородично”, Маруда, Света Гора, източник: Личен блог на о. Харалампос Пападопулос

превод: Константин Константинов