Защо празнуваме смъртта на Божията майка?

Автор: прот. Андрей Николаиди

Много хора могат да кажат: „Как може да се празнува смърт, още повече смъртта на Божията Майка?” Но точно това е сърцевината на християнството. Смъртта престава да бъде трагедия. Смъртта става преход от едно състояние в друго, момент на среща на човека лице в лице с духовния свят.

По думите на богослужебните песнопения, смъртта на Пресвета Богородица станала стълба към Небето. Ето защо смъртта на Богородица ние наричаме не смърт, а успение, сън, защото ужасът, страхът и трагедията от смъртта са нарушени и преодолени от Христовата смърт. И от момента на възкресението, смъртта вече престава да властва над природата. Тя е победена от възкресението и затова за всеки вярващ в Христос тя става път към възкресение. Разбира се, това, което е вярно по отношение на всеки последовател на Христос Спасителя, е вярно и по отношение на Неговата Пречиста Майка, на Пресвета Богородица. Тя, станала новозаветен ковчег и вместилище на Божия Син, била повече от всеки друг осветена и очистена с Божествената благодат, и за Нея смъртта станала среща с Нейния Син и Бог, Комуто Тя и сега се моли за нас.

За съжаление, в много християнски конфесии, възникнали в резултат на Реформацията и затова откъснали се от древната традиция и църковно учение, съществува меко казано, пренебрежително отношение към Божията Майка. Много хора, наричащи себе си християни и Христови последователи, питат: „Защо трябва да прославяме Мария, когато в Свещ. Писание нищо не е казано за нея?”. Такива думи още веднъж свидетелстват за незнанието и недобросъвестното цитиране на Библията. В самото начало на Евангелието от Лука ние намираме свидетелства за почитането на Богородица. 42-ри стих от първа глава ни предава думите на праведната Елисавета, майката на Йоан Предтеча, която изпълнена с Дух Свети, нарича Пресвета Богородица „Благословена между жените” и „Майка на Господа”. И Сама Всемилостивата казва: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове”. Тези думи не са горделива претенция за някакво незаслужено почитане, защото от Свещ. Писание ние виждаме, че в кроткия характер на Богородица няма дори намек за някаква гордост или превъзнасяне. В тези думи има смирено осъзнаване на величието на това служение, което й е приготвено от Бога – да участва във великата Тайна на Боговъплъщението, да стане Майка на Своя Господ, да роди Този, Който със Своята власт й дарувал живота – Спасителя на света. Всемилостивата Владичица била Майка на Христос Спасителя, Който несъмнено, почитал Своята Майка, изпълнявайки петата заповед на Божия закон. А ако Сам Христос е почитал Всемилостивата, то и ние по Неговия пример, който трябва да следваме, прославяме Пресвета Богородица.

Източник: pravlife.org