Не съм като този митар!

nikolaos-loudovikos

Автор: о. Николаос Лудовикос

Първа част от беседата на отец Лудовикос „Бога на митаря и бога на  фарисея“

Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Може да се каже, че фарисеят е от духовния  каймак на неговата епоха, той е този, който трябва да даде пример и от чието поведение и нрав очакваме да се поучим. Разбира се, че клетите фарисеи са единствените, които Христос укорява и това не е случайно, защото никой друг, дори римляните Христос не укорява. Защо ли?  Защото фарисеите знаят, а  който знае, носи отговорност не само за себе си, но и за този, който не знае. За знаещият на друго място Христос ще каже: А оня слуга, който е знаел волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаел и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко.  Този, който не знае и направи нещо, което не трябва, ще понесе бой, а другият, който не знае много, ще бъде наказан по-малко – нека го кажем така. Фарисеите знаят всичко, което би трябвало да знаят. Но какво е това, което фарисеят очевидно не знае въпреки всичко? Внимавайте – фарисеят „не знае нещо”, а „би трябвало” да го знае. Какво? Той не познава Самия Бог, не познава как е Бог, т.е. начинът, по който Бог действа, защото както гледаме на  Бога, по същия начин се отнасяме и към другите хора.

Или както казват мнозина днес, гледаш на Бога като на висша сила, реално безразлична към света, както и ти си безразличен към Него и към другите хора. Както гледаме на Бога, така се държим и с другите.

Как фарисеят се отнася към Бога? Това е реалният въпрос и в това е трудният момент, защото много пъти говорим за смирение и гордост, но  ги разглеждаме в психологически аспект. Някой е смирен. Защо да е смирен? Нека внимава и да посмее да не е смирен! Другият е горделив, но защо е горделив?  Ербап е!   Зло е да имаш гордост. Защо? Един баща – прагматик и утилитарист би казал на детето си: „Виж, ще бъдещ горд! Ще се защитаваш – в този дом бит  човек няма да стъпи, ти ще ги биеш и ти ще ги унижаваш!   Не казват ли така мнозина?  Така казват, и то на синовете си: внимавай, ти да надвиеш и  накрая да си тръгнеш като победител. Тоест защитаваш именно това, което си или си мислиш, че си. Във всеки случай гледаш никога да не загубиш мястото си във витрината на  надмощието и мрака, която задоволява ветхия човек. Задоволява го, защото в същността си има един култ, любов към аз-а и в общата метафизична несигурност, човекът намира утеха в себелюбието.

Нищо не е сигурно, но аз съм красив! Разбирате ли какво говоря? Всичко е опасно, но аз си прекарвам добре! Но това, че ти си прекарваш добре тук и сега, и то в ущърб на другия, реално не решава никакъв проблем. Напротив, води до подтискане на проблема, затова и виждате, че тези хора, след като упражнят гордостта си и се направят на велики, след като си прекарат добре, чувстват по-голяма несигурност. Така проблемът се връща отново и те се отдават на нощен живот, за да се разтоварят  до сутринта. Защо днес хората водят нощен живот, особено гърците? Гъркът е много емоционално същество, страда, измъчва се от любов,  от неосъществена любов и от завист – след като приключи с любовта, започва завистта, а след това пък започва да изпитва завист за автомобила, за магазина, за детето, за жената, за всичко. И се отдава на нощен живот,  за да му намери края. Докато европеецът никога не води нощен живот. Не е ли така? Вървете в един бар в Англия,  във Франция, в 23.00 ч. ще ви кажат  closing time. Време за затваряне. Ще ви кажат хайде, пътя! Ама, още не съм дошъл! Може още да не си дошъл, но отвън го пише! Затваряме! Защо затваря? Няма ли да решава проблеми? В Гърция гъркът ще остане до сутринта, а западнякът решава проблемите  по друг начин, решава ги сам, но не въздишайки с компания, а сам, защото се е научил да се оттегля – или пък ходи на психолог. Особено в Англия, където психолозите вземат много скъпо, но никой не ходи там. Ако отидеш на психиатър, ще ти даде само антидепресант и нищо друго – така казват the guidelines.  Ще ти даде само антидепресант и  може и  да те попита дали говориш с жена си. Ти междувременно от 30 години не си говорил с друг човек, но това не е важно за него, той няма да се занимава с тебе, няма да разговаря с теб. Във всеки случай, преди да стигнат до психиатър, хората са станали изключително интровертни – така се научават сами да решават проблемите си. Сами или с много малко помощ от близки, но във всеки случай преди 23.00 ч. След 23.00 ч. проблемите не са разрешени!

Човек чувства несигурност, когато гледа на себе си като на господар на играта. И другото решение, разбира се, са наркотиците – наркотиците на консумеризма[1], на еротизма и това са наркотици, които винаги произлизат от желанието аз да наложа условията на играта. Това е фарисеят. Освен, че е фарисей, той има и една друга черта: той е  и лицемер, защото знае, че нещата са някак по друг начин, но въпреки това  играе играта така, както си иска.

Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар.

Той веднага дава пример! Играта се играе на момента: „не съм като този митар”! Добре че митарят е бил там, нали? В противен случай фарисеят нямаше да бъде доволен – от кого щеше е по-добър, ако нямаше никой наоколо?  И примерът,  мярката за сравнение е широко разпространена, това е митарят, клетият, който е какъв? Събирач на данъци, който краде, за да си допълни доходите; той е човек на римляните, на господарите – човек, който играе играта на господарите, следователно митарят е квинтесенцията на социалния грях. За щастие не съм като този митар тук! постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

Давам десятък. Не знаем дали той наистина го е правил, във всеки случай изглежда, че го е правил. Давал е, и то по характерен начин, публично. Ела тук!!! В двора на храма. Ела тук, бедняко!  Кой съм аз, виждаш ли ме?  Виждам те. Как се казвам? Еди-как си.  Вземи това дарение! Така давал.

c3c69b422c1d0ce4953c3dfe91081f6c

Нещата, които казва, са характерни.  Христос има много хубава ирония. Фарисеят оставя същността, хваща се за формата и казва: постя два пъти, давам десятък и т.н. Така той стои пред Бога и страшното е, че стои пред Него като конкурент… Тоест зад всичко това е следната психологическа фраза: Велик, изключителен и добър си Ти, Господи, но велик, изключителен и добър съм и аз!

Това всъщност казва фарисеят на Бога.  Това е неизречената фраза, но вижте колко погрешна представа за Бога има в нея! Казах ви, че гордостта е светоглед така, както и смирението.  Те не са само психологични явления, а съдържат  цял светоглед в себе си, който има представа за един бог, прокурор, съдия, господар, който е далечен и не влиза в отношение с човека, но пък е перфектен, и отдалеч му казва: виж, както ти си затворен, така и аз съм затворен! И какъвто си ти – безразличен и горделив, такъв съм и аз! Разбирате ли?

Ако някой друг наблизо беше наблюдавал фарисея и го беше попитал:

– Чел ли си 50 псалом или другите псалми: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив; Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди”. (Пс. 102:8-9)?

Фарисеят би му отвърнал:

– Спри, спри! Стоп, стоп!

Бог не е такъв, Бог не иска да бъде такъв, защото и той самият (фарисеят) ще трябва да е такъв. Картината, която той има за Бога, е за такъв бог, който пости два пъти в седмицата, тоест в бог на външните форми. Но това ли иска Бог? Фарисеят смалява, умалява Бога, прави Го тиранин, сатрап, дребен и долен,  и Му казва: вземи, дадох ти всичко! Направих всичко, което трябва! Виж и мен сега! Какъв съм от само себе си! Разбирате ли?

Фарисеят има такава  представа за Бога, която е хулна за Него. И ако му кажете, че нещата не са точно такива,  веднага би се възпротивил. Той нямаше да издържи друга картина, за друг Бог, Който въпреки това е съществувал и в Стария Завет, не се е появил по-късно, а Христос Го явява ясно като любов, но и преди това тази любов и тази милостиня са съществували: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив; Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди”.

Бог не е  злопаметен. Да, но в кой случай не е злопаметен? Ако ти Му отвръщаш със  злопаметност, както фарисея? С цялата тази тирания? Знаете ли, че Бог не може  да се отнесе с нас по друг начин, освен по начина, по който ние гледаме на Него, защото Бог е изключително сериозен.  Представи си един човек, който стои пред теб с меч и ти казва:

– Не мърдай!

– Но аз нямам нищо срещу теб – му отговаряш ти.

– Да не си мръднал! Ако мръднеш, с теб е свършено!

– Ама нямам нищо срещу теб!

– Ще те ударя, да не си помръднал!

Накрая вадиш своя меч, започваш дуел и ако го победиш и опреш меча си до гърлото му, тогава казваш кой си –  виждали сте това по филмите.

Когато гледаме по този начин на Бога, ние не Го оставяме да действа по друг начин. Смятаме, че Той наказва, че е като прокурор: внимавай с Него, не се занимавай с Него, Той е тиранин,  ще те ревнува, ще ти вземе богатството, красотата и любовта, ще ти вземе всичко, не Го допускай! – така казваме. И хоп, случва се автомобилна катастрофа…  Не знам дали това ви напомня нещо. Такъв е Бог! Кой Го прави такъв? Така Ми е нужен. Дяволът такъв ме убеждава, че трябва да е, такъв иска да е и моят нарцисизъм. Такава е и моята страст. Огромна е страстта на дявола в стремежа си да те изолира от единственото нещо, което не понася да видиш – любовта на Бога. Дяволът не понася да видим любовта на Бога. Прави всичко възможно, за да я скрие от нас. Понякога използва и църковни хора, които не я познават, или такива като фарисея, който също не я знае.

Поради моята професия, през ръцете ми са минали стотици свещеници и кандидати за свещеници и съм виждал всякакви произволения. Знаете, че и свещеникът е  човек като всички хора. Започва се обикновено с един много добър помисъл, с някакво преживяване.  Ако се поинтересувате, ще видите, че повечето младежи, които приемат Свещенството, са почувствали Бога, нещо се е случило в живота им. Обикновено не са случайни такива младежи, но малцина са тези, които бидейки хладни, се решават на това – аз поне много рядко съм срещал такива. Започват с добър помисъл, но въпреки това са хора, които имат някаква семейна, душевна, социална история, проблеми зад себе си и с всичко това трябва да се борят. Един младеж, изключително добър, свещеник, ми казваше:

– Останах безбрачен – казва, а е млад човек.

Попитах го:

– Защо?

– Как да се задомя, след като вкъщи се изпотрепваха! Бой, от прозорците хвърчаха шкафове, обувки, а аз гледах да се избавя. Как след всичко това да създам брак?!

Разбирате ли? Този младеж прие Свещенството с добър помисъл, но нямаше правилно отношение към брака, защото бракът не е това, не е само това, и младежът реално не е решил проблема. Казвам ви, ако видите младеж, който идва от лошо семейство, да не остава безбрачен.  Трябва да е от много добро семейство, за да остане в безбрачие, защото в противен случай той е отхвърлил брака поради това, че родителите му са го представили  по изопачен начин. Естествено е и тук да има изключения.

Хората и клириците  се борят с много проблеми. Това, че носиш расо, не означава, че веднага ставаш свят. Велик дар е от Бога, разбира се, и благословение, но трябва да го задържиш на тази висота. Ако не го задържиш, отново съществува покаянието, но съществува и борба. Затова не съдете лесно клириците, защото и те водят голяма борба. Хора са. Разбира се, може  да бъдат и фарисеи, като днешния. С фарисеите никой не може да се разбере, дори Бог. Казах ви, че те имат погрешен светоглед, погрешно богословие, гледат погрешно Бога. Виждат един отчужден бог, затворен в себе си, горделив, съдия, прокурор, тиранин, не влизат в съприкосновение с този бог и не искат да влязат. Предпочитат да пазят външните форми. С външните форми съм ок, ти казва фарисеят – да не правя едно, да не правя друго – тоест гледат само негативно.

Ако Бог се явеше в един момент и кажеше на фарисея:

– Добре, детенцето Ми, не си грабител, не си крадец, но какво положително нещо направи? Все не съм такъв, не съм онакъв. . . Това предложение за живот, което ти отправих, къде е? – казва Бог. – Оползотвори ли го?

Нека погледнем притчата на талантите: Зная, че си странен, взех Твоя талант и го оставих в края, ето, вземи го! Вземи го, не го искам!  Помните притчата.  Да не се забъркам с тоя! – казва. С кого? С Бога! Не знам какво ще ми  поиска, не искам да се занимавам. Това е юридизмът, който виждаме много пъти и в църковни хора, т.е. едно страшно затваряне и негативизъм. Недей, да не си посмял, забранено е!

Вчера четох писмата на един свят старец – руснак,  който почина, след като оцелял по лагерите, където бил изтезаван. Почина на 96 год. възраст през  2006 г., – свят човек,  с големи благодатни дарове – прозорливост, чудотворство. Той пише на друг духовник, който му казал нещо (това,  което му е казал, не се вижда в писмото какво точно е), но от отговора на светеца личи, че духовникът e имал прекален юридизъм, вземал книгата и не на това!, не на онова!, само не, не, не!

И старецът се провиква:

– Аман! Тази душа върви към Бога и те вижда с нож пред себе си! Ще отговаряш за това, което правиш, за твоята прекалена строгост!

Милост искам, а не жертва.*

Превод: Константин Константинов


 

[1] Измислен в САЩ през 1915 г., терминът консумеризъм (consumerism) е използван за първи път във вестник Colman’s Rural World като средство за обясняване на простите икономически закони като търсене и предлагане: „В крайна сметка ще има кръстоносен поход в търсене на мляко по градовете, а високо ценената в обществото класа на производителите ще остане ангажирана със снабдяването с мляко“. През 20-те и 30-те години на 20 век, както е обяснено във вестник Evening Standard на град Масийон, Охайо, (в ревю на книга от професор Хенри Прат Феърчайлд), терминът се променя и означава система, в която консуматорите и техните нужди и желания са основен двигател в икономиката. Интересното е, че едва през 60-те и 70-те години на 20 век терминът придобива негативния нюанс, с който го свързваме днес (бел. ред.).

*Цитатите в текста са от (Лук. 18:10-14), (бел. ред.).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: