Християните, „активизмът“ и нравствените проблеми

Взимам повод от събития като насрочените за днес (09.06.2018 г.) гей-парад и поход за семейството, за да кажа някои общи неща по въпросите, които те повдигат, които пък касаят личната и обществена позиция на християнина в съвременния свят.

Преди всичко, очевидно е, че в съвременните общества християнските ценности имат все по-малко място. Това е закономерен и постепенен процес. Човекът се е превърнал във върховния критерий за добро и зло. Смъртта на Бога, провъзгласена от „пророка“ на неверието – Ницше, не е обективно, а субективно явление. Наистина за съвременния човек Бог е мъртъв и Неговото място е заел човекобогът. Последният се е превърнал в онзи, който е дарител на живота и смъртта, в определящия кое е правилно и кое е грешно. Той е отхвърлил свободата в Бога, възприемайки свободата без Бога, която по същество е робство на греха.

И дори някои от съвременните хора да претендират, че вярват в Бога, че са християни, и дори православни, мнозина от тях не са склонни да Го приемат като част от живота си. Те разглеждат Бога като Някой, Който обитава небето и няма интерес от случващото се в света. За тях е достатъчно да знаят, че Той ги обича, но не са склонни да Го виждат като Някой, пред Когото ще трябва да дават отговор за живота си на земята.

В съвременна България християните сме малцинство, заради което в обществото господстват идеи и практики, които са несъвместими с християнството. Това е валидно като цяло за света, особено за т. нар. „християнска Европа“. Позицията на Църквата по нраствено-обществените проблеми (като тази за гей-парада) би могла да има влияние преди всичко спрямо онези нейни членове, които се колебаят в своята позиция. Но е неоправдано да се смята, очаква и изисква нецърковният човек да се чувства задължен от позицията ѝ и тя да доведе до промяна в неговото мислене.

Популярна е мисълта на Едмънт Бърк: „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“. Оставам с впечатлението, че подобна мотивация е основна за предстоящия поход в защита на семейството. Но отговаря ли този поход наистина на нея? По какъв начин участващите в него се борят със злото и ефективен ли е този метод? Единственото, което се прави е, че се демонстрира, че има хора, които не са съгласни с провеждания гей-парад. Това не е лошо, но е недостатъчно. Какви резултати могат да се постигнат? Нека хипотетично да се допусне, че в най-добрия случай, биха се събрали много хора и би се отменила за много години напред възможността за провеждането на гей-паради. И дори би се отхвърлило евентуално бъдещо либерализиране на законодателството, което да направи хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки легални. Това безспорно би било добре. Но какво следва от това? Нима от такъв резултат обществото ще стане по-християнско? Все пак и мнозина светски хора също са против тези неща. Светският човек би могъл да бъде удовлетворен, че не би виждал по улиците неща, които ще се правят само в личната сфера. Но за християнина не е достатъчно държавата да следва определени принципи, а това да е следствие от променения в Иисус Христос човек. Нужна е не външна, а вътрешна промяна.

Православните християни не бива прекалено да се фиксират върху нравствените въпроси в техния обществено-политически аспект. Подобно съсредоточаване е типично повече за протестантите в САЩ, за които е и характерно свеждане на християнството до някакви норми, които трябва да бъдат наложени на обществото. Напротив, би трябвало да се интересуваме преди всичко от нравствените въпроси в техния личен аспект. Хомосексуалните бракове или абортите са проблем, но като всеки проблем той си има основа, а тя е отсъствието на Христос от живота на човека, в Когото личността се реализира истински. Без Бога всяко общество и всяка личност е обречено на непълноценен, в някои случаи, силно греховен начин на живот.

Грехът в православието често се определя като болест. Но е важно да се разбере какво се има предвид под това. Ако за природата на човека в нейното непаднало състояние е присъща благодатта, след нейното падение това е грехът. Ако целта пред хората е достигането до Бога, грехът е това, което води встрани от Него. Грехът може да се нарече болест, защото отделя от Бога. Такова разбиране е напълно чуждо на онези хора, които са склонни да определят хомосексуализма като болест. За тях грехът на хомосексуализма е не духовен проблем, а болестно състояние в смисъл на обида, признак, че водещите такъв начин на живот са „луди“, „ненормални хора“. Това разбиране е възможно да бъде придружено и с чувство за превъзходство, вследствие на собствената „нормалност“. Това е един поглед „отвисоко“, с пренебрежително „съчувствие“ (което не е никакво съчувствие) към онези, които са в „низините“. Такова поведение е обяснимо за един светски човек, но не може да бъде поведение на един християнин. Той трябва да демонстрира не превъзходство, а смирение. Не отхвърляне, а приемане. Не пренебрежение, а искрено съчувствие за душата на съгрешилия. За християнина да бъдеш болен е не обида, а наличие на някакъв духовен проблем, който трябва да бъде решен.

„Поход за семейството“ звучи добре. Наистина семейството е основна клетка в обществото и то има значимо място и в Църквата. Вярно е, че Свещеното Писание казва, че „сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27), и това може да се използва като аргумент от християнска гледна точка против еднополовите бракове. Но приемането на брака като съюз между мъжа и жената далеч не е единственият елемент от разбирането за „традиционно семейство“ – понятие, чиито корени, поне в нашето културно пространство, трябва да се търсят в християнството. Нека да спомена за три основни християнски принципа, отнасящи се до семейството, които остават някак си засенчени на фона на половия аспект на брака, а тяхното следване е особено важно.

Първо, бракът не е „просто една формалност“, юридическо обвързване между мъж и жена, камо ли пък някаква „отживелица“, а духовна институция, благословена от Бога, чиято цел е преди всичко спасението на съпрузите.

Второ, брачната институция е свята. В нея е предназначено да се осъществяват сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената. Бракът е единство на мъжа и жената, заради което изневярата е грях, престъпление срещу любовта между двамата, и срещу Бога. Затова и в Писанието се казва, че „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4). Този принцип е много по-пренебрегван в съвременния свят. Хомосексуалните връзки са много малка част от всички такива, докато извънбрачните връзки са повече от тези, които се осъществяват в брака.

Трето, в брака мъжа и жената са равноценни, взаимодопълващи се партньори. Мъжът, бидейки глава на семейството, е недопустимо да се отнася лошо и тиранично със своята жена. Това е злоупотреба с неговата природна даденост, силата, и е погрешно от нравствена гледна точка. Неслучайно тази любов, която той трябва да има към жена си, св. ап. Павел оприличава на любовта на Иисус Христос към Църквата (срв. Еф. 5:23) – тоест истинска, саможертвена любов. Мъжът, който употребява насилие срещу жена си, не е никакъв мъж, камо ли християнин.

За да се промени обществото, трябва да има промяна първо в отделния човек, а не обратно. Именно така може да се осъществи истинска нравствена промяна, което не може да стане чрез шествия, протести, „публичен натиск“. Неслучайно св. Серафим Саровски е казал: „Радост моя, придобий мирен дух и тогава и тогава хиляди около теб ще се спасят“.

Автор: Атанас Ваташки

Advertisements

6 Comments on Християните, „активизмът“ и нравствените проблеми

  1. Кум Витан // 10/06/2018 в 14:04 //

    Не че няма и такива, за които пише в статията (като че ли да си нормален е някакси осъдително), но какво правим с хората, които протестират, виждайки хомосексуализма преди всичко като духовен проблем? Не само на отделния чоеек, а като зараза, насилваща нормалността, за да я предефинира?
    И завършека в стил ,,Картаген трябва да бъде разрушен“ – тя конвенцията все пак трябва да бъде приета. Защо иначе ще се изкипрят на прайда посланиците на „прогресивната част на човечеството“?

  2. Тези, които го виждат като духовен проблем, значи са на прав път и са изминали половината от пътя. Сега остава да разберат, че духовните проблеми, за разлика от политическите, не се решават чрез протести.
    Иначе, факт е, че съвременния хомосексуализъм се опитва да предефинира нормалността, както казвате. Не казвам, че не трябва да се протестира против това. Казвам, че не трябва там да е акцентът, че има и по-добри начини.

  3. Стоян Георгиев // 10/06/2018 в 23:29 //

    Ние сме протестанти и за разлика от споменатото в текста сме наясно със същинската роля на Църквата и с това, че тези обществени прояви са второстепенни, но и естествени за живота на Божиите хора. Наясно сме, че Божието Царство е в човека, който Го е приел и Му се покорява, а не в моралната същност на обществото. Но моралната същност на обществото не е без значение за успеха ни във възпитаването на децата ни, а и в приближаването на човека до състояние в което да има повече дръзновение пред Бога. Духовната борба е много по-трудна и продължителна за човек, който е значително по-деформиран от греха усвоен във времето преди да се новороди.
    В конкретните събития става въпрос за изява на позиция, която има за цел да окуражи привържениците на нормалното семейство и сексуалност, да не се предадат на „течението“. Също така да въздейства на политиците, защото узаконяването на беззаконието е нещо което определени хора очакват от тях. Затова и в действията им става въпрос за стремеж към законово влияние върху обществото, което да доведе до влияние върху индивида.
    Специално към г-н Ваташки: Защо казвате, че в „протестите“ е поставен акцента? И, може би, не става въпрос за по-добри или по-лоши, но за различни начини постигащи различни резултати, които не са в конфликт, а си сътрудничат?
    „Протестите“ бяха мирни, но те няма да спасят никого и все пак като инициатива на християни в тях бе издигнато Божието Име и воля.

    п.п. Думата „протести“ я слагам в кавички, понеже това не са точно протести, а изявяване на позиция. Коментара ми няма за цел конфронтация, но споделяне на мнение.

  4. Г-н Георгиев, щом сте наясно, че тези събития са второстепенни, значи една голяма част от това, което сте написал, е излишно.

    Няма спор, че християнинът не може да е безразличен към моралните проблеми на обществото. Не знам защо обаче сте решил, че опитът за решаването им става посредством подобни походи.Както казах, единственият резултат от похода е изразяване на позиция. Няма лошо, нека да се изразява. Но един християнин не може да разчита на подобни методи за решаването на обществено-моралните проблеми. Не бързайте да казвате, че не е така, а се замислете истински…

    А Божието име се издига, когато човек се богоуподобява по образа на Своя Създател, не когато християнството се свежда до набор от правила или „политики“, които трябва да бъдат наложени на обществото. Без промяна на личността, не може Божието Име да се слави, а това не става с митинги.

  5. Илийката // 14/06/2018 в 13:15 //

    „Без промяна на личността, не може Божието Име да се слави, а това не става с митинги.“
    Отлично си го казал, Ваташки! Междувременно докато чакаме това да се случи (промяната на личността, де), гейовете ще са ни натикали в миша дупка и ще са изпедерастили децата ни.

  6. Нищо не могат да направят, ако не им позволим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: