Подкрепя ли науката атеизма?


Автор: Никола Владимиров

Атеистите казват, че няма Бог, няма творец, който да е сътворил света, висша сила, както и каквато и да е форма на задгробен живот и духовност, приемайки с отворени обятия философията на нихилизма[1] и диалектическия[2] материализъм. Повечето от тях изпитват омраза и отвращение от всички религии и всичко свързано с Бог и духовното, а у други, макар че липсва тази враждебност, се наблюдава индиферентност по тези въпроси.

Названието атеизъм обобщава най-различни явления. Една често срещана форма е практическият материализъм, който ограничава нуждите и амбициите си в пространството и във времето. Друга форма на съвременния атеизъм е очакването за освобождаване на човека в икономическо и социално отношение. В съвременния свят атеистичната идеология расте сред младите поколения поради няколко причини:

1) липса на духовна хигиена поради развитието на комерсиализацията и консуматорството в света;

2) популярността на дарвинизма, чиято комерсиалност кара повечето хора да я приемат за пълна, неоспорима истина, противоречаща на библейския модел на сътворение,  игнорирайки факта, че в миналото мнозина учени са считали за своя догма множество теории и хипотези, които по-късно са били заменени от други такива (пример за това е теорията за самозараждането[3] и учението, че земята е център на вселената – геоцентризъм);

3) Бързото развитие на технологията, която кара хората да си мислят, че могат да се справят без Бога в живота си заради науката.

Атеизмът у човека може да се породи и поради следните причини: заобикалящите ги войни, болести, насилие, нещастия, болка, смърт, бедност и др. страдания. Тези събития принуждават непросветения човек да отхвърли Бога, защото според тях един всемогъщ Бог не би допуснал такива нещастия да се случват всеки ден на същества, които са способни да изпитват болка. Следователно щом има такива нещастия, то тогава или няма Бог, или той е безскрупулен, безсърдечен тиранин, който се забавлява с нещастието на света или е напълно безразличен към него. Такива мисли ,разбира се, са неразумни, без човек да е търсил отговор на въпроса: „Защо има такива страдания и Бог не прави нищо по въпроса?“ в Писанията и Църквата. Други хора стават атеисти заради плътското, тъй като не искат да се обременяват с молитви, пост и т.н., но искат да водят материалистичен начин на живот и да следват собствените си страсти.

Сега, след като показахме какво е атеизмът и какви са главните причини за съществуването на атеизма, нека да обърнем внимание на техните аргументи срещу християнството. Във времето на ранната църква езичници като Целз често са твърдели, че доктрините на християнската вяра са глупави и непроницаеми, а други дори са отправяли твърдения към християнството, че то противоречи на науката. Целз твърди, че само ниската класа от обществото, невежите и необразовани хора могат да повярват в християнството и сляпо да следват доктрините на тази вяра. Същите тези твърдения се отправят и в наши дни към християнството в лицето на атеистите, които си мислят, че техните аргументи са нещо иновативно, нечувани досега.

Първо нека да видим главните причини, заради които езичниците са обвинявали християнството в горепосочените обвинения:

1) християните са отказвали да участват в езическите ритуали и да се покланят на техните божества и идоли, заради което са били сметнати за безбожници и противници на римската империя;

2) Поради грешни разбирания и слухове се е смятало, че християнството участва в страшни блудодеяния и ядене на човешка плът заради евхаристията, тъй като са интерпретирали грешно яденето на кръвта и тялото Христови;

3) В късната античност сред обществото (което е било с гностични възгледи към тялото) е била разпространена философията на неоплатонизма[4], заради което се е отричало тялото като нещо добро и божествено, което е противоположно на християнския възглед за тялото. Точно защото християнството казва, че Бог е сътворил човека от пръст (тоест с тяло) , то затова езичниците са обвинявали християните – именно защото те не отричат тялото като нещо зло, а го обичат и приемат, защото е Божие творение и човекът е не само душа, но и тяло. С други думи: в древността християнството е било чуждо на езичниците, защото те са отричали тялото като нещо добро, а в днешно време при атеистите е обратното – при тях учението на християнството е чуждо, защото смятат, че християнството отрича тялото и дори се гнуси от него. Следователно една от причините да се отхвърля християнството ,както в миналото ,така и днес, е грешната представа за християнство.

Тъй като едно от обвиненията е, че „Църквата противоречи на науката“ първо ще поясня  какво означава понятието „църква“ и какво е християнското светоотеческо разбиране за него. Думата „църква“ идва от гръцката ἐκκλησία (Еклисия), което означава „събрание“. Църквата е живо Тяло Христово и следователно не е общение на светиите във вярата в спасението на Христос, а общение в самото спасение в Христос, а Църквата е Неговото Тяло, а неин глава е Христос.Всички християни поотделно сме части от Тялото Христово, а заедно сме едно Тяло Христово. Църквата е майка, а не учение; Лечебница, изцеряваща рани, а не система, притискаща в ъгъла и убиваща безличните идеологии. Църквата, а именно Вселенската и апостолска, е „място“, където се слуша и преживява „Божествен химн на любовта“ както казва св. Симеон Нови Богослов.

В днешно време по филмите и анимациите се пропагандира силно идеята, че християнството е забавило човешкия прогрес в миналото, защото е „враг“ на науката и неин „подтисник“. Тази пропаганда, разбира се, не е нищо ново. Още ревностният и антикатолически настроеният Джон Уилям Дрейпър, който е живял през 19 в., представя историята на науката  в своята „История на конфликта между религията и науката“ като „повествувание за сблъсъка на две противоборстващи сили:от една страна, творческата мощ на човешкия ум, а от друга, ограниченията, наложени от традиционната вяра и човешкия интерес“. Той твърди, че Католическата църква е потискала свирепо, с клади и меч, всеки стремеж към напредък. Андрю Диксън Уайт пък в своята „Историята на войната между наука и богословие“ пише: „В цялата нова история и най-добронамереното вмешателство на науката в предполагаемата сфера на интереси на религията винаги е носело големи злини – както на религията, така и на науката“ с цел да докаже колко пагубно се е отразило християнството върху развитието на науката. Дори в книгата на Колин Ръсел „Насрещни течения“ се отбелязва , че представата за постоянна война между наука и религия е наложена неотдавна и е натрапвана съвсем целенасочено. Към края на XIX в. няколко групи под ръководството на Томас Хъксли се обединяват с цел да отхвърлят културното и интелектуално господство на християнството, като си поставят целта да секуларизират английското общество и да заменят християнския светоглед с научния натурализъм, според който единствено природата съществува.През XVIII в. Жан-Антоан дьо Кондорсе изкарва средновековната църква като злодей с нейните догми и заблуди, а положителният герой е науката. Просвещенски историци като тези не са били обективни изследователи, а просто застъпници на секуларизма. Тази идея, че Църквата и науката са диаметрално противоположни се приема с отворени обятия без никаква критика от атеистите, тъй като е в тяхна полза.

Една от причините днешно време млади хора да напускат Църквата е именно тази: мисълта, че науката е отхвърлила религията. Мнозина противници на християнството подхващат тезата на Уайт, натрапвайки на хората глупостта, че между науката уж се води люта битка. Тази идея е толкова противна на църковното предание, защото всичката истина е от Бога и следователно не може да има противоречие между истините на различните видове наука –  философията, изкуството и богословието. Това се е знаело и от всички велики църковни отци. Мнозина хора се поддават на този съвременен мит, който е толкова разпространен в съвременната западна култура. Когато се каже „науката противоречи на Църквата“ или „Науката е доказала, че няма Бог“ трябва да се обясни първо точно коя наука противоречи на Църквата. Има различни видове науки – философия, филология, физика, химия, математика, социология, психология и т.н. Дори има и богословска наука, та как науката би противоречала на Църквата? Църквата е толкова съвместима с науката колкото е например с готварството, градинарството и др. Църквата не може по никакъв начин да противоречи  например на биологията и физиката, защото Църквата не се занимава и интересува от сферата на тези две науки, което означава, че няма как да им противоречи, след като Църквата е в напълно различна сфера.

А идеята, че християнството е забавило човешкото развитие или го спира е тотално погрешна, тъй като причината да има толкова много училища и университети в Европа е благодарение на монашеството през средновековието, което построява килии, университети, училища, в които са се преписвали множество книги. Едни от най-големите учени в човешката история са били именно християни.Самият Николай Коперник, който въвежда хелиоцентричната[5]  система, е  католически свещеник и бива подкрепен от папата, а създателят на теорията за големия взрив е католическият свещеник и архиерей Жорж Льометър, в чиято теория почти всеки човек вярва днес и мнозина твърдят, че заради този взрив се доказвало, че няма Бог. Бащата на генетиката Грегор Мендел също е бил предан католически монах-августинец. Друг голям християнски учен е Исаак Нютон, който е откривател на закона за гравитацията и конструира първия действащ рефлекторен телескоп. Самият Чарлз Дарвин, който е като светия за атеистите, макар да не е бил християнин, той се е определил като агностик, а в „Произход на видовете“ той пише: „Самото човешко око свидетелствува, че има творец“. Има твърде много учени вярващи в Бога, които са дълбоко уважавани и от атеистите, което доказва че и тук атеистите грешат в твърдението си, че християните са ограничени и лишени от мисъл хора. Щом има толкова велики учени, които са християни, то следователно логически е недопустима идеята, че Църквата е ограничава човешкото развитие и мисъл, защото е враг на науката. Фактите дори доказват обратното – Църквата е спомогнала за развитието на учебни заведения, а нейни представители са помогнали в развитието на природните науки.

Можем с ирония да отбележим факта, че атеистите се смятат за хора на науката и фактите, макар мнозина от противниците на Библията между тях  да обичат да твърдят глупостта, че градът Вавилон не е съществувал, за да опровергаят истинността на Свещ. Писание, напълно игнорирайки историческите доказателства за съществуването на такъв град в Месопотамия. Те също заявяват, че няма Бог, тъй като нямало никакви доказателства, че той съществува, но в същото време представят недоказани хипотези като тези за извънземния ни произход и мултивселената като научни факти. За съжаление дори световно известни учени атеисти като Стивън Хокинг се опитват да прокарат хипотезата за мултивселената; той дори я ползва в своята книга „Великият Дизайн“, в която се опитва да прокара идеята, че светът е възникнал чрез множество вселени, от които нашата вселена и животът в него е възникнал случайно, без намесата на Бог. Тоест той се опитва да замени Божествения произход на вселената, като се уповава на недоказаната хипотеза за Мултивселената. Ако хипотезата на Мултивселената обяснява интелигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същия успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, тоест става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешкия разум. Натуралистите постоянно се стараят да прикрият обстоятелството, че възможността Бог да е авторът на битието винаги остава в пълна сила и никой не е в състояние да опровергае това положение. Всичко, върху което те разсъждават, е дали изобщо има някаква възможност вселената да се е самоконструирала и да е възникнала от нищото, без намесата на Бог. Оксфордският философ Ричард Суинбърн твърди относно това следното: „Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата вселена, изглежда върхът на ирационалността.

Атеистите смятат, че вярата в Бога e ирационална, защото науката не е доказала, че съществува Бог, което е неразумно и дори лицемерно, при положение, че и те вярват в неща, които са недоказани. Науката нито може да докаже, че има Бог, нито и че няма. То тогава как вярата в Бога е ирационалност, а отричането му не е? Науката ни позволява да разберем и научим за битието, в което сме, но все пак природната науката не е успяла да разбере всичко и има много феномени в природата, на които тя няма отговор. Щом науката не може да обясни всичко, то тогава как бихме допуснали мисълта, че тя може да докаже Бог и разкрие неговото естество? Ще направя една аналогия тук: да речем, че антивирусната програма на компютъра е науката – тя умее да сканира и намери всяка програма, всеки файл, но за нея е напълно невъзможно да сканира и открие това що е извън компютъра. Както една програма не може да открие и разбере своя създател сред средата си, така е и с човека.

Според Библията Бог е дух. Неговото естество (природа, субстанция) е духовно, разбирано като нещо напълно различно от материята. От това, че Бог не е материален, следва че чрез никакви средства на науката и техниката не би могло да се установи присъствието Му. Неговото съществуване не може да се докаже пряко, а само косвено можем да съдим по някои неща, че действително Го има. Бог е трансцендентен, което означава, че Той е извън материалния пространствено-времеви континуум. Неговото присъствие е навсякъде и по всяко време, но като отделен и независим от всичко. Той не е безлична сила или енергия, а личностен Бог с разум, чувства, воля и изразен характер, Който не само мъдро е създал, но и перманентно владее над целия световен порядък. Бог държи в пълен контрол всичко, като има суверенното право да управлява света по различен начин. В определен период може да остави събитията да се развиват съгласно естествените закони, а в един миг да направи чудо, с което да помогне на хората или с друга някаква цел. Бог съществува безкрайно (Той е извън времето), без някога да е имало причина, която го е породила. Бог е отвъд времето, защото Той е сътворил самото време и битие. Той е вечносъществуващ от само Себе Си. Затова въпросът „Кой е създал Бог?“ , постоянно повтарян от някои учени напоследък, се оказва несъстоятелен и ирационален.

Бог е съвършеното битие, Който е създал частичното битие. Бог трябва да е трансцендентен и отвъд битието. Св. Тома от Аквино твърди, че Бог е свръх битие, което е отвъд самото битие. Бог е онова, което е повече от най-великото битие. Ако е повече от съвършеното битие, то какво е битието отвъд съвършеното битие? Бог наистина Е, но Той не е нищо от всичко, което съществува. Бог е начало на битието, но Той сам не е битие. Как тогава въобще знаем кой е Бог и че съществува? Той е различно от битието и затова е непознат. Блажени Августин казва: „Седя на прага и гледам към звездите и ги питам дали те са моя Бог, а те ми отговарят, че не са и да търся по-нагоре. Питам и звездите над тях, отговаряйки ми същото“. Всяко нещо свидетелства, че има нещо над нас. Щом човекът се опита да си представи Бог, той трябва да знае, че това не е Бог. Бог е повече от всичко, което може да се помисли. Бог е над ума и затова е отвъд него. Вярата в Бога е Dokte Ignoracia[6].

И ето, ако атеистът се убеди, че има Бог, то той би си задал следния въпрос: „Щом има Бог, то тогава как бихме могли да сме толкова сигурни, че християнският Бог е истинския и не предположим, че може да има повече от един Бог?“. Ще изложа един аргумент ползван на запад , след което ще покажа защо не може да има повече от един Бог: „Предполагам, че вярвате в един бог…Но имате 3000 , от които да си изберете. На практика вие отричате един бог по-малко от мен. Вие не вярвате в 2999 бога, а аз не вярвам в един бог повече от Вас.“. С този аргумент е все едно да кажеш в съда: Смятате, че Йоан Димитров е убил този човек? Не мисля, че някой е убил този човек, защото е умрял случайно. Помислете за това: има 7 милиарда потенциални убийци и вие вярвате, че 6 999 999 999 от тях не са убили този човек. Просто вярвам в един убиец по-малко от Вас.“

Атеистите ще кажат: „Но това е лош пример! Знаем, че съществуват убийци, но нямаме доказателства, че съществува някой от боговете“, но не е в това смисълът. В примера за убийството ние знаем, че скептикът е в грешка, защото, противно на твърденията му, прокурорът не само произволно избира един от заподозрените от милиарди, всеки от които е еднакво прав. Вместо това той има основателни причини да избере този заподозрян от всички останали. Само защото има хиляди фалшиви богове или милиарди хора, които са невинни за определено престъпление, не следва, че няма истински Бог или нито един човек, който е виновен за престъпление. Може да се оспори това доказателство, но не може просто така да се отхвърли, като се посочат голям брой претенции, които се конкурират срещу него.

Бог е първоначален, преди него е нямало нищо, той е съвършен и без недостатъци, безкраен, вечносъществуващ, неограничен и следователно – съвършен във всичко. „Ако допуснем съществуването на повече от един Бог, ще стане необходимо да признаем, че има различие между боговете. Защото, ако между тях няма никаква разлика, то значи Бог е един,а не са много; ако пък между тях има различие, то къде е съвършенството?“ казва  св. Йоан Дамаскин. Ако има повече от един Бог, то как би се запазила неописуемостта на тези богове? Защото как би могло да има повече от едно съвършено битие? А ако между боговете има различие, то това би означавало, че те не са съвършени, защото различието въвежда противоборство.

Ако пък няма доказателства за Бог и науката не може да го докаже, то тогава как бихме могли да знаем дали има Бог? Но Да кажем, че няма доказателства за съществуването на Бога: това не би показало, че Бог не съществува или че атеизмът е прав. Просто ще покаже, че ще е разумно да сме агностици или хора, които не знаят дали Бог съществува. Например няма добри доказателства за съществуването на извънземен разум, но фактът че няма добри доказателства  не означава, че няма никакъв извънземен живот във вселената. Следователно ако няма добри доказателства за Бога, то това не би означавало, че няма Бог  или че атеизмът е прав, но това би оправдало хората, които са агностици. Аз смятам, че има разумни причини човек да вярва в Бога. Например имаме вселена, която според науката не би трябвало и не трябва да съществува, но съществува. Другата причина за съществуването на Бога е че вселената е изградена от закони (които са в пълен синхрон помежду си) и е съвършено структурирана и подредена, а щом има закони, то следователно би трябвало някой да ги е създал, защото всичко в битието си има първопричина.

И накрая, след всичко показано дотук, бих казал, че можем да стигнем до следното заключение:

1) Християнството е често отхвърляно, защото неговото учение е неразбрано;

2) Множеството учени християни са отлично доказателство, че християните не са глупави, неграмотни и невежи хора, както мнозина си мислят;

3) Атеистите показват лицемерие, като обвиняват християните за врагове на науката, защото вярват в недоказани неща, макар че те самите подкрепят и вярват в недоказани хипотези и спекулации;

4) Църквата няма как да противоречи на науката, защото всеки вид наука се фокусира в различни сфери, така че няма как богословието да противоречи на физиката, биологията и т.н.

5) По-разумно е човек да е агностик отколкото атеист отричащ напълно Бога, без да може да докаже, че не съществува Бог;

6) Бог е безначален и отвъд битието, защото е творец на всичко , включително и на времето и следователно няма как да се открие и изследва при положение, че не всичко в природа е обяснимо според мнозина учени. Щом не всичко може да се обясни, изследва и разбере в творението, то мисълта за доказването и изследването на Бог е немислимо.

Текстът е част от читателската категория „Изпратено от вас“. Сайтът Задругата не се обвързва с всяка една изказана в него позиция.


[1] Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност.

[2] Според тази философска позиция материята е вечна, несътворима и неунищожима, а съзнанието възниква на по-късен етап от нейното развитие.

[3] Теорията, че живата материя се заражда от неживата.

[4] Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл. Хр. на основата на учението на Платон.

[5] Според тази теория всички небесни тела в слънчевата ни система се въртят около Слънцето, което е център на системата ни.

[6] От лат. „Научено незнание“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: