Вяра за продан или как се злоупотребява с един светец

„Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21)

От няколко месеца пред света виси заплахата от разпространението на коронавируса. Броят на заразените и болните се увеличава всеки ден. Това важи и за нашата страна. Периодично се взимат нови мерки, които целят да ограничат заразата. Очаква се икономическа криза и ръст на безработицата. Не се знае това колко ще продължи. Собственици на бизнеси и работници не са сигурни за препитанието си. Случващото се около нас се приема от някои с по-голямо напрежение, дори паника, а от други – с по-малко. Но като цяло повечето са притеснени, в една или друга степен. За себе си и за околните.

Пресищането – във всеки един аспект, ни стимулира да се чувстваме самодостатъчни. Обратно, през напрегнатите времена хората са по-склонни да се обърнат към Бога. Тогава Църквата трябва да вдъхне кураж на хората и да ги насочи към Бога; към това, че независимо през какви изпитания минаваме, има нещо повече от този свят, и от този живот; че в Бога всеки един от нас може да намери смисълът на своя живот и душевен мир, независимо от периодично разразяващите се кризи от всякакъв характер.

Но кризисното време не е подходящо само за това хората да се обърнат към Бога и към разумната вяра на християнството. Това е златна среда за разпространението на всякакви „сензации“, нездравомислени, окултни,  апокрифни, псевдоапокалиптични идеи. По подобен сензационен начин бе представена и наскоро публикуваната в голяма църковна медия у нас статия, носеща заглавие „ЧУДО! Св.Никифор Прокажения се яви у нас: „България ще бъде запазена от коронавируса

Чудеса, разбира се, стават. Но тук не става дума за чудо. Още първата дума в заглавието не описва вярно това, което е представено в последващия текст. Защото се говори не за чудо, а за сън. А сега си представете, ако заглавието започваше със „Сън!…“. Не звучи толкова заинтригуващо, нали? Дори има опасност да го причислите към онази категория, която архим. Серафим Алексиев нарича „болна мистика“ и на което е посветил малка книга. Е, в Библията и в житията на светиите има достатъчно примери за сънища и видения, но това е друга тема и не променя въпроса, че определението болна мистика чука настойчиво на вратата на обсъжданата статия.

Да се върнем малко назад. „Чудо“, придружено с удивителен знак, създава впечатлението за уникално, невероятно събитие. Асоциациите с написаното по жълтите медии, започващи с „Шок“, „Удивително“, „Бомба“, са напълно възможни в съзнанието на читателя. Нима може да им се сърдим? Може обаче да се внимава как се пише по църковните въпроси и какви статии се публикуват – и особено с каква цел това се прави.

Преглеждайки останалата част от заглавието, където е посочено, че св. Никифор се е явил „ у нас“, може да се остане с впечатлението, че това, без съмнение, важно събитие, се е случило в нашата страна; че е станало пред много хора. Четейки статията обаче сме излъгани – става дума за сън на определен човек. Св. Никифор не се е явил у нас, а в съня на някого. Но бомбастичното заглавие може да ни накара да пропуснем тези детайли.

Прави впечатление, че това, с което самият текст започва, а и с което завършва, е реклама за новата книга, издавана от Ангел Бончев, посветена на св. Никифор. С оглед на заглавието би могло да се очаква, че фокусът ще е върху „чудото“ със св. Никифор, но всъщност това не е така. Човек може да остане с неприятното усещане, че се използва кризата с вируса, за да се рекламира и продаде една книга (която иначе би могла да е и стойностна); че се използва вярата на хората с търговска цел.

Не на последно място, в самия сън има някои неща, които изглеждат в най-добрия случай дискусионни. На първо време, Бог не се споменава нито веднъж в текста. Светията сам призовава да му се молим на него самия  – което вероятно е прецедент в житийната литература (ако този сън трябва да спада към нея), а не на Бога. Едно е да отправят молитви към светиите да се молят за нас пред Бога, а съвсем друго е да им се молим, сякаш те самите са бог. Второто граничи с идолопоклонството и е в противоречие с християнския монотеизъм.

Второ: идеята, че в църква човек не може да се инфектира, е особено опасна. На какво основание може да се твърди подобно нещо? Дори Българската православна църква не поддържа подобно мнение. Ако беше така, отделни митрополити нямаше да препоръчат по повод епидемията дезинфекция на храмовете, почистване на иконите след целуването им, избягване на „по личен допир“ между хората и дори мерки като това възрастните хора да не посещават богослужение.

Сред съмнителните неща е и съветът да се пие мащерка, защото „убива вирусите“. Мащерката наистина е много полезна билка по принцип, но нима е толкова лесно? Нима за предпазване или излекуване от коронавируса, просто трябва да се пие мащерка?!

Нека да стане ясно. Не отричаме непременно достоверността на явяването на св. Никифор пред вярващата жена, макар че в описаната история има доста, меко казано, подозрителни неща. Възможно е жената да е имала нужда от утешение, което Бог е искал да ѝ вдъхне, изпращайки своя пратеник. Съвсем различно е обаче експлоатирането на това събитие в кризисна обстановка и превръщането му в средство за продажби. Това е далеч от всичко християнско.

Издаването и продажбата на духовна литература не е нещо осъдително. Но манипулацията, възползването от страховете и вярата на хората, злоупотребата с користни цели, е такова.

Християните трябва да призовем да бъдат не лековерни, а разсъдителни и благоразумни, и да не се подлъгват по всеки, който твърди, че има някакво откровение. Нека да пазят заръката на св. ап. Павел в Посланието до Солунците, както и сходния по смисъл призив на св. ап. Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Йоан 4:1).

Нямаме за цел да се конфронтираме с никого и се надяваме написаното да се възприеме не като „заяждане“, „личностна или професионална конфронтация“ или нещо подобно, а като един принципен призив към съзнателност, отговорност пред Бога и ближния, и здравомислие; като братско разяснение, което християнската ни съвест изискваше да напишем.

За св. Никифор Прокажени виж:

1. Вселенската патриаршия канонизира преп. Никифор Прокажени

2. Болестта като дар в живота на св. Никифор Прокажени

Автор: Атанас Ваташки

1 Comment on Вяра за продан или как се злоупотребява с един светец

  1. Антония Дойчинова // 28/03/2020 в 19:36 //

    ДА БЪДЕМ БУДНИ И ВНИМАТЕЛНИ И КЪМ ДУХОВНО-ХРИСТИАНСКИТЕ ПУБЛИКАЦИИ!
    И КАКТО АП. ПАВЕЛ КАЗВА И ВСИЧКО ДА ИЗПИТВАМЕ ЧРЕЗ БЛАГОДАТТА НА СВЕТИЯТ ДУХ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: