Св. Николай Сръбски като затворник

През годините на Втората световна война Сърбия преживява германска окупация и масов геноцид. По спомените на своите съвременници, св. Николай Сръбски, всеизвестният Охридски и Жички епископ, сам отива при окупаторите с думите: „Вие стреляте по моите чада в Кралево. Сега аз идвам при вас, за да убиете мен за начало, а след това и моите чада“.

Но не се решават да разстрелят любимия на целия народ пастир. Арестуват го и го пращат в манастира Войволица. Там в продължение на няколко години владиката се занимава с редакции по сръбския превод на Новия Завет. Веднъж епископът успява да спаси от неминуем разстрел едно еврейско семейство. Отвел ги на безопасно място.

През 1944 г. светецът заедно със сръбския патриарх Гавриил е преместен в Дахау – един от „образцовите“ лагери на смъртта.

Сложили владиката и патриарха отделно от другите арестанти, близо до крематорията. Трябвало всяка сутрин да носят кофата от тоалетната до канализацията. В редките моменти на покой Николай Сръбски си водел дневник, който по-късно е публикуван под заглавие „През решетките на затвора“.

Тежкото и унизително лагерно „послушание“ понякога рушало духа на светителя, за което той впоследствие си спомня: „Случваше се в лагера да се забиеш в някой ъгъл и да си повтаряш: „Аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми!“ И веднага душата ти се възнася на небето – и виждаш Бога лице в лице. Но не можеш да понесеш това и Му казваш: „Не съм готов, не мога, върни ме обратно!“ След това отново седиш с часове и си повтаряш: „Аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми!“ И внезапно Господ отново те възнася…“

Чак на 8 май 1945 г. св. Николай Сръбски е освободен от американските войски, но не му позволяват да се върне у дома заради идването на власт на комунистите в Сърбия.

Светецът се упокоява в изгнание, далеч от дома – в американския щат Пенсилвания.

източник: foma.ru, превод: Мартин Димитров