Адът на самооправданието (първа част)

Автор: о. Николай Лудовикос

Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът (Галат. 2:16)

Темата за оправданието е много деликатна и богословски дълбока. Ако ви запитам как се оправдава човек в този живот, всички бихте ми казали: „С дела“. Нали?

Но тук Христос ни казва нещо по-дълбоко и трябва да внимаваме, защото оправданието чрез делата е дискусия с начало, но без край, изключено е да свърши. Ако започнеш да разговаряш с един човек за това – и Бог да започне да разговаря с нас – никога не би му се намерил краят. Това е голямо духовно мъчение, защото всеки защитава своите дела и дълбоко в себе си ги смята за правилни. Нужно е да настъпи това зазоряване в душата на човека и той да каже на духовника и на себе си: „аз съм виновен!“, да го повярва и да започне да се труди в тази насока. Това „аз съм виновен!“ е толкова  трудно, защото душата ни се съпротивлява. Това е нарцистична рана, както би казал един психолог. Оттам идва и това: „Аз не съм виновен и дори да съм виновен, не съм виновен! И дори да съм виновен, не съм виновен толкова много!“ Особено ако духовникът започне да се сблъсква с това „Не съм виновен“ и да казва: „Не, още повече си виновен!“, тогава може да влезем в сблъсък с него и да кажем: „И ти изобщо  не ме разбираш! Аз не съм виновен, колкото ти си мислиш. Виновен съм малко!“, а за останалото кой е виновен? „Е, има толкова хора в света, няма ли и те да си виновни малко! Няма ли да е виновен накрая Бог, Който ми даде такива условия на живот? Няма ли да са виновни малко и майка ми и баща ми, които ме научиха да съм такъв?“ Естествено забравяме дявола, който е намерил начин хем да е виновен за всичко, хем да не му приписваме почти никаква вина. Дяволът има отговорност, но не изключителна. Ние му даваме материал, с нас работи, работи с всички тези неща, които сме установили в нас, на които се кланяме и за които не сме виновни! За всичко това, което не си виновен – именно с него работи дяволът. Няма друг по-добър материал от това. Внимавайте, няма по-добър материал, с който да работи от  всички тези неща, за които казваш, че не си виновен и крещиш, че не си виновен и си сигурен, че не си виновен. С тях именно работи и винаги гледа да те отведе в другата крайност. В другата крайност, там, където е крайното самооправдание. Да не забравяме, че живеем в една култура на самооправдание. Всичко това, което се нарича психотерапия, е едно успокоително самооправдание. Един добър психотерапевт, който иска да печели пари, трябва да знае как да оправдава идващите при него. Горко ти, ако поискаш да излекуваш човека, защото самооправданието не е лечение, а моментно облекчение. И след това проблемът още повече се изостря. Психотерапевтите нямат дълбока и духовна картина за човека, а само картината на неговото поведение. Те се стараят да облекчат човека на емоционално равнище. Човекът се облекчава малко, но за кратко, защото проблемът много бързо се завръща, това мъчение, което носи в себе си, се връща, мъчението на самооправданието, което не му позволява да се изправи на нозете си.

Днес подхождаме нарцистично към етиката. Етика е това, което аз разбирам като етично. Не поставям етиката извън мен, а в мене. Нали? Аз зная, аз чувствам, аз разбирам, че нещата са някак така. Сега пиша един материал и се принудих да коментирам един много известен полицейски филм. Отиваш един полицай и му казваш: „Виж, и ти си под закона“. И виждаш, че той се е отъждествил нарцистично със закона, не може да приеме, че законът е над него  и особено ако му кажеш, че е виновен за нещо. Съдията – и той не може да приеме, че е виновен за нещо. Учителят – още повече не може да приеме, че не е прав в нещо. Свещеникът и той не иска да отстъпи.

Завчера при мен дойдоха двама мои студенти, ожениха се милите.. От 4-5 години женени и  духовникът им не ги оставил нито веднъж да се причастят. Когато чух причината, без малко да си разкъсам дрехите – ставаше въпрос за голямо беразсъдство. . .

Тази култура на самооправданието днес е начинът, по който и ние възпитаваме децата си, научаваме ги, че винаги са прави и си мислим, че така ще ги направим силни и неуязвими, но ги правим слаби, нещастни, кандидати за депресия и стрес. Защото нямат благородството да отстъпят в даден момент. Да, направих грешка, какво по-естествено за човека от това да направи грешка? Грешни сме от самото начало до края. Разликата със светците е, че те виждат това, докато ние не го виждаме… Светецът има една черта, която ни харесва в другите, но се страхуваме да я виждаме в нас. Тя се казва себеукоряване. Това нещо е посещение на Светия Дух в човека. Когато започне да прави това, започва щастието. Няма друго щастие, освен това. Всички друго е война, беда и нещастие. Воюваме със себе си и накрая с Бога. Колко хора Му казват накрая: „Ти си виновен, защото аз. . .“ Какъв е Бог? Завистлив? Низък? Бог не е ли любов? Не се ли грижи за нас?  Св. Яков Цаликис ми казваше някога: „Отче, телефонът звъни постоянно. И питат: „За кого ще се омъжа“ и „За коя ще се оженя?“. Ако исках, щях да съм оженил половин Гърция, но какво да им кажа, отче? Какво да им кажа? Ако им кажа това, което определени пъти виждам, горко ми!“, защото ти си пълен с пороци и искаш една светица до себе си, която на всичко това да ти се кланя и вечер да пали и свещ за теб! И ако евентуално Бог ти даде тази, която трябва да ти даде, за да можеш да си помогнеш – нали? – не след дълго ще отидеш при този светец, за да го хванеш за гушата за да му кажеш: „Защо ме осмя, бре? Тази ли исках аз?“ И да обвиниш Бога. Затова св. Яков и всички свети старци не можели да кажат това, което виждали, защото човекът не е готов да го чуе…

по закона няма да се оправдае никоя плът

Каквото и да правиш, пред Бога няма да се оправдаеш. Тази приказка приключи. Не дири самооправдание, не можеш да се оправдаеш. Ако можеш да се оправдаеш, направи всичко, което казва законът. Е, няма да го направиш. Светците и пророците не го правили и не могли да го направят, Давид извършил убийство и прелюбодеяние, Давид, великият цар и пророк, а след това станал пример за покаяние. Да, но направил това, което направил.

Чухме го днес в притчата за Добрия Самарянин. „В Закона що е писано? Как четеш?” – пита Христос. Сякаш казва: „Как разбираш тези неща?“ И законникът цитира Писанието: „Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. Хубаво, но човек ще „припадне“, ако разбере какво чете. „Възлюби Господа, Бога Твоего“. Добре, ще го обикне с цялата си душа. Но и с всичката си сила и с всичкия си разум и с всичкото си сърце? Да не мислиш за нищо друго? Какъв ще стана? Зависим от Бога? Да, това ще станеш. И (възлюби) ближния си като себе си. „Е, Бог е свят, Бог е, но ближния ми, защо, Господи, ближния ми като себе си? Милост! Това е несправедливост! Какво е това?“ „Фарисеите – казва Христос – връзват бремена тежки и мъчни за носене и. . ., а сами не искат и с пръст да ги помръднат“. Защо? Защото знаят колко са тежки и не се занимават. Занимават се със закона, но не се занимават изобщо с истината на закона. Тези, които са се занимали с истината на закона, са проумели думите на св. ап. Павел, че никоя плът няма да се оправдае по дела на закона. Себеоправдание не съществува. Каквото и да правиш, да го кажа  с психологически категории, зад него стои това чудовище, наречено нарцисизъм, себелюбие, ако искате. В психологическия език го наричаме нарцисизъм, който накрая поглъща всичко, което ти безкористно правиш. И колкото повече игнорираш съществуването на звяра, толкова повече го храниш. Това е станало днес. Виждате, днес в интернет се създават всички тези фалшиви отношения. Може да имаш връзка с хиляди в интернет, налагаш твоя образ, както и другите го правят, и работиш с твоето въображение, но чувстваш страшна пустота в теб, защото нито ти си там за тях, нито те за теб, нито другия знаеш кой е, нито ти самият знаеш кой си. Не след дълго не знаеш абсолютно нищо и ако започнат и лайковете, леле! Аз самият, който изпитвах голяма антипатия към тези неща, видях за моя беседа, че е харесана повече от хиляда пъти и казах: „Я виж ти!“ Разбира се, всичко това са човешки неща, човешки изобретения, какво са социалните мрежи, да не ги нарека по друг начин, те са мрежи за масово фантазиране, това е идолослужение. Фейсбук е място за среща на идолослужители, казва един съвременен интелектуалец, не аз. И ми хареса. Тоест представяш се за това, което би искал да бъдеш, но зад всичко това криеш огромна тревога, защото не си това, което казваш, криеш огромна завист, защото всички други са по-добри от теб! Изпитваш тревога, че годините минават и нищо разтърсващо не си направил, както другите, които виждаш там. Нали? Така идва депресията. Колко „хубаво“! Всичко това е всекидневие днес. И понеже е всекидневие, минава незабелязано. По-старите поколения видяхме нещо друго – да се бориш за една връзка, да бъдеш отхвърлян, да ставаш по-добър, другият да става по-добър, ти да ставаш по-лош, и по-добър. Горките младежи работят изцяло с въображението. А когато дойде време да имат критерии, разбират, че нямат никакви критерии, защото там вътре всичко е размито. Ако кажеш, че имаш  еди-кой си критерий, лайковете намаляват. Ако кажеш, че имаш втори критерий, отново  лайковете намаляват, ако кажеш нещо, което е лъжа, лайковете се увеличават. И ставаш лъжлив=фалшив, понеже трябва да имаш лайкове, за да имаш идентичност. Откъде черпиш тази идентичност, от коя връзка я черпиш? Само в любовната връзка се създава идентичност. С въображението не се създава не връзка, а кандидатура за депресия. Казвам ви го. По-добре да имаш човек до себе си и да се карате ден и нощ, отколкото да не можеш да споделиш нищо с никой.

Днес живеем в епохата на самооправданието. Трябва са се оправдаем, не става иначе. И така започва цялата тази суета, която води до пълна липса на критерии. Не само че не придобиваш нищо ценно, а губиш критериите, за да бъдеш харесван. Един велик английски писател казва: „Когато виждам, че всички са съгласни и ми казват „Да! Прав си!“, знам, че не съм прав.“ Ако всички ви хвалят – пише го и в Евангелието – тогава, горко ви! Означава, че сте „несъществуващи”. Затова лицата, които се изтъкват в социалните мрежи и телевизията като личности са мъртви, хартиени, несъществуващи. Съществуват само чрез лайковете и впечатленията, които създават. Ако ги претеглиш, не знам дали има изключения, нито имам време да се занимавам, но когато имах, помня, че всички заедно на една традиционна баба не могат да се равнят, която знаеше какво иска, как го иска и защо го иска. Тези хора не знаят нито какво искат, нито как го искат, нито кога го искат, нито защо го искат, нито дали ще спрат да го искат. Объркват се, защото са постоянно объркани. И отиват при психоаналитика, който започва с  утешителните думи – естествено срещу заплащане. Ако искат по-голяма утеха, той им дава от новите антидепресанти, които са страшни, защото въздействат директно върху стомаха и намаляват равнището на серотонина. Колко „хубаво”! И всички сме доволни.

Чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът

Как ще се оправдае човек? Има един начин, който е благодатен, благодат, дар. Ако го искаш, го приемаш. Ако не го искаш, не го приемай. Той се нарича вяра.

само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът

Само вярата оправдава сред този хаос, който описах и става все по-голям. Накрая хората сами ще си говорят на улицата така, както вървим. Сред този хаос има един начин и той е да се довериш на Христос. Виж какво прави и остани в Него, повярвай в Него, хвани Го за ръка и прави това, което казва.  Хвани се за Него, Който истински те обича, защото Той е Себелюбов, всичко, което е направил, е защото те обича. Какво е направил? Възкресил те е от мъртвите, излекувал те е от парализа, даде ти очи да виждаш, нали? Нахрани 5000 души. И накрая ти казва: „Виж, давам ти и Себе Си, Аз ще умра, не ти!“ И ти оставя Неговото Тяло и Кръв и когато се причастяваш, ще бъдеш жив во-веки и никога няма да видиш смърт.

Казва ти за този огромен дар: „Вземи го!“. Това зависи от твоята собствена свобода. Ако кажеш: „Не-е-е! Аз сам ще се оправдая!“, те чака адът. Днес адът се вижда, в миналото не се виждал толкова много. Днес имаме страшната привилегия адът да се вижда, където и да отидеш, е ад. Какво да кажа? Попитайте нас, поповете, да видите. Особено духовниците. Да видите какво става днес в човешките отношения. Виждате и около вас. Къде да застане човек? Накъде да се обърне днес? Кажете ми едно здраво пространство? Навсякъде виждаме тежки неща, необичайни неща, защото отстъплението е голямо и самооправданието страшно..

Следва

превод: Константин Константинов