Отец Николай Петков: Съществува загадъчна връзка между любовта, лудостта и шахмата
Николай Петков е български писател и свещеник, доктор в Катедрата по история и теория на литературата на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. Николай Петков е автор на сборника за антична и средновековна култура „Архе“, на романите „Стадионът на Старата госпожа“ и „Кирил и Хипатия“, както и на „Борхес и другите – там“. На дневен ред през пролетта на 2020 година за него са разкази, включващи като персонажи литературни автори и световни шампиони по шахмат.
– Как се зароди идеята да напишеш цикъл разкази, посветени на няколко световни шахматни шампиони?
– Шахът е игра, с която като малък се бях сраснал. Мисля, че беше първата ми любов. По-късно, вече тийнейджър, открих и лабиринтите на лудостта. Съществуваше някаква загадъчна връзка между любовта, лудостта и шаха. Затова Морфи, Алехин и Фишер бяха моите герои. Друг е въпросът, че когато тези герои се превърнаха в кумири, се отказах от шаха. Прекалено обсебваща ми се стори играта тогава.
– Какво освен православие, шахмат и литература е от значение за теб?
– Напоследък (макар и доста отдавна) все по-интензивно рефлектирам върху лудостта и полудяването. Вълнува ме онзи парадоксален регистър между чудното и чудовищното. Изпитвам една меланхолична носталгия по нормалното. Сигурно ще кажете, че това също е ортодоксия, шах и литература. И може би ще се окажете прав.
– В текстовете ти има доста бележки под линия. Това помага или затруднява четенето?
– Понякога ми се струва, че животът който живеем (или си мислим, че живеем), също е бележка под линия.
– Един от твоите любими автори е Борхес. С какво те привлича той?
– Той е нелоша алтернатива на посредствеността, която ме заобикаля отвсякъде. Все по-често ми се налага да общувам с безпардонни и самоуверени хора. Страхувам се, че с времето самият аз ставам такъв. За да забавя този процес, са необходими приятели като Борхес (или поне книгите им).
– Работиш като свещеник. Доколко християнските ценности са важни за разчитане на книгите ти?
– Църквата ми дава особени сетива. Без тях е невъзможно да се усети разликите между живота и животеца. Дава и приятели не по-малко интересни от Борхес. Да кажем: Дионисий Ареопагит, Григорий Нисийски, Кирил Александрийски (за когото навремето съм писал дори книга), Йоан Дамаскин… Списъкът е дълъг…
– Какво в съвременната литературна среда намираш за интригуващо и какво ти е чуждо?
– Като човек, който смята, че живели преди 1500 години хора могат да се нарекат приятели, трябва да призная, че не знам какво значи “съвременност”. Но струва ми се, че в литературата ме дразни същото, което ме дразни и в нелитературата – глупостта, самоувереността, простащината.
– Понеже освен пишещ си и пътуващ човек, кои са най-интересните места, до които си стигал?
– Зависи… Местата подобно на хората могат да бъдат интересни по много начини. Едно е очарованието на най-скучния град в света – столицата на Бразилия, друго е родното място на Гогол – селото с една единствена къща. Нощният автостоп от Одеса през Киев, Полтава и оттам към пътния възел при Решетиловка до това псевдосело също е особено предизвикателство. Без него няма как да разбереш какво значи поговорката “Тамбовский волк, твой лучший друг”… Чудейки се как да отговоря на твоя въпрос, се замислям, че един от критериите, според които оценявам градовете, са уличните музиканти. Затова ще започна изброяването с Хавана и Лисабон. От друга страна, да се пазариш в градове като Кайро, Акаба и Аман си е предизвикателство. Сега пишейки тези редове, слагам капка сандалово масло върху клавиатурата. За да усетя полъха на онези градове… Но не бива да ставам сантиментален. Не бива да говоря и за това, че е много важно с кого опознаваш градовете. Не бива да говоря и за това, че когато пътуваш на автостоп с хора, които сякаш са измислени от самия теб, може да стигнеш до края на Земята. Защото ако разкажа как се озовах в Индонезия, това интервю ще стане прекалено дълго.
Интервю на Антоний Димов, първоначално публикувано в Argent Publications
П.С. Получихме писмено разрешение за препубликуване на този материал от администратора на сайта Argent Publications, като разрешението е само за нашия сайт zadrugata.com, в тази връзка не разрешаваме препубликация в други сайтове. От редакцията
Задругата 
Вашият коментар