Няма да излезеш сух от бурята, но все пак ще излезеш

Автор: протопр. Николай Лудовикос

продължение от тук

Чрез вярата се доверяваме на делото на Христос, което е това посвещение на любовта на Отца. И това дава видими резултати, явява внезапно Бога в живота ни, във всички трудности.

. . . и се хвалим с надежда за слава Божия.

Тук започва панегирикът.

В това състояние сред скърбите човек се радва.

Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда,
а надеждата не посрамя

Чрез скръбта проявяваш търпение. Но търпението в скръбта означава, че изпитваш Божията любов, виждаш надежда, защото – особено ако това е станало отново и отново – изпитанието води до явяването на Божията любов.

защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий

„Изля“. Много силен глагол. Божията любов се излива в сърцата ни. Веднага щом проявим малко търпение с надежда. Например идва изпитанието и вместо да кажеш: „Пресвета Богородице, как да са отърва сега?“, казваш: „Божията любов допуска това изкушение“, иска да те доведе до по-дълбоко поправяне – и веднага идва търпението и надеждата. И вместо да скърби, човек започва дори да се радва, идва решение на проблема. Разбира се, нещата не са толкова прости. Минава време, докато човек ги разбере. В началото себелюбието побеждава.

Казваха ми за едно 2-3 годишно дете, веднага щом отивало да играе с децата, ги биело. Горката майка каза:

– Защо? Ние не го научихме на това!

Ама това дете, което обичаш, ден и нощ му се кланяш и го обожаваш. Нали? Когато срещне други дечица, които нито му се кланят, нито го обожават, какво ще прави? Ще ги бие.

Човекът е затворен в себе си. И ако някой го доближи, яде бой. Колкото по-силен е нарцисизмът, толкова повече  бой си хвърляме един другиму. Нашата любов е логично да е несъвършена, но любовта на другите към нас трябва да е съвършена, така смятаме и затова се бием помежду си всеки ден.

Тук се казва обратното. Ако погледнеш на нещата малко по-различно и влезеш в тази връзка, виждаш, че Бог в крайна сметка присъства и не те оставя. Да, няма да излезеш сух от бурята, но все пак ще излезеш. Ако не съществуваше смъртта и Кръстът на Христос, лично мен християнството никога нямаше да ме убеди. А ме убеждава, защото минава през смъртта и злото, минава победоносно и ми показва как и аз да мина победоносно. Затова докетизмът е първата голяма ерес, според която Въплъщението реално не е станало, било лъжа, Христос не е страдал и умрял реално, на Кръста в онзи момент е имало един призрак. Бог не е страдал. Да, но е страдал. Страдал е по плът и влиза в моите мъки и показва как ще мина и аз през тези мои мъки.

Днес загубихме това и затова не разбираме какво е християнството. В какво може да е полезно. Мислим, че то означава да отидеш да запалиш една свещ и да кажеш: „Дойди, Света Богородице, направи това, както го направи и онова онзи ден!“ Християнството означава да станеш бог по благодат, да постъпваш както Бог постъпва, щури неща, удрят ти една плесница, обръщаш и другата страна. Както Бог прави. Взема ти ризата, вземи и горната дреха. Така Светият Дух се намесва и променя всичко. Ако бяхме такива, Раят щеше да е тук на земята. Представете си една двойка, която живее така. Мисля, че всеки ден единият ще целува нозете на другия от щастие. Защото, първо, и аз имам кусури и, второ, много важно, неговите кусури ще ме научат на търпение и надежда. Когато проявявам търпение към един човек, който не е точно като мене, това ме поставя в процеса на кръста. И благодатта идва и парадоксално създава превъзходна хармония там, където преди по човешки е било невъзможно.

Нашата свобода постоянно играе мръсни игри. Казвах на някой, който се занимаваше с астрология:

– Бре, аз, който съм учил психология, зная, че всички двойки се вземат въз основа на техните различия. Единият иска да се изцели своята едностранчивост. И виждаш един затворен тип човек, който отива и избира една жена екстраверт. Къде са зодиите, бре?

Голяма любов има между хора с противоположни характери, а след това, ако настъпи „синтез“, е от Бога, но първоначалното изригване е между хора с различни и дори с противоположни характери, защото всеки несъзнателно се опитва да изцели своята едностранчивост.

Казвам ви всичко това, за да разберете тайната на кръста. Кръстът е поемането на отговорността за другия – по начина, по който Бог го прави даром. . .

Край на беседата

превод: Константин Константинов