Постът поставя Бога на първо място в живота на човека

Автор: патр. Порфирий Сръбски (Перич)

Постът е установен още в рая при сътворението на света. Първата заповед, която Бог дава на човека – Адам – е, че той може да употребява всичко, което е сътворено, освен плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Тук е нормално да се запитаме, дали това дърво е различно от другите творения. Щом всичко е създадено добро, то няма как и това творение да е различно по същност. То е създадено и поставено в рая, за да напомня на Адам, че той трябва да се усъвършенства и в това усъвършенстване трябва да ползва всичко, което Бог е сътворил. Да го подсеща, че има възможността да расте в добродетелите, да се усъвършенства не осланяйки се само на своите таланти, които е придобил от Бога, а постоянно да се уповава и надява на Бога. Този растеж да бъде вследствие на  надеждата, упованието и общението с Бога и според Божията благодат.

Постът в Църквата най-често се схваща като въздържание от определена храна. Ако постът се възприема само по този начин, то той не би се различавал от никоя друга диета, която има за цел контрол върху теглото. Въздържанието от храна е само първото стъпало на поста, което учи човека на въздържание от храна и чревоугодие. На това първо стъпало, виждаме и изпитваме своите недостатъци, своите страсти, зависимостта си от греха и злото в себе си. Въздържанието от храна ни учи да се отричаме и бори, с онова, което ни е излишно, да добием сила за изкореняване на своите недостатъци и грехове. Да победим злото. Но не тук свършва постът, именно след първото стъпало на поста, човек се качва на второто стъпало, което е кулминацията на поста, неговата корона, неговия завършек в пълнота, неговата същност. Отричайки се от злото, от страстите в себе си, от робството на онова, което не е от Бога, което е сътворено от човешка ръка, идваме до последното стъпало на поста – а то е постоянстване в добродетелта, преобразявайки цялата си същност и битие в добродетел. Това е подготовката за правилната употреба на талантите, които сме получили от Бога. Тази подготовка, чрез която ние получаваме възможност от даровете и талантите, чрез Божията помощ да насадим и изградим в себе си дара на даровете – а именно любовта. Всички дарове и таланти са ни дадени, за да постигнем до любовта. Любов към Бога и към ближните. Затова постът е път към автентичното съществуване на човека, в което съществуване той има здрави и нормални отношения с цялото творение и природа. Така човек вижда цялото творение като дар Божий, който му е даден за употреба, но и за да го пази и съхранява. Ако се злоупотребява с творението, с природата, те се обръщат срещу нас и виждаме това, до което е достигнал съвременният човек – екологична катастрофа.

Чрез поста се придобива правилното отношение към всеки човек, като във всеки виждаме своя ближен. И единственото нещо, което дължим на всеки е безрезервна любов, без значение за кого става въпрос. И най-важното е, че чрез поста ставаме способни да поставим Бога на първо място в живота си. И ако Бог е на първото място в живота на човека, то всичко друго само отива на мястото си. А ако Бог не е на първо място, то и всичко друго в нашия живот губи своето място и значение.

превод: Атанас Чулаков