Портиери на злото…

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Има ли хора, които живеят от болката на другите? Да, има. Има ли хора, чиято единствена радост е да рушат живота на другите? За съжаление има и са твърде близо до нас.

Вчера гледах испанския филм „Докато спиш“ (На гръцки „Портиерът“). Един млад мъж е обзет от липса на радостно чувство.

Животът му е ад заради липсата на смисъл. Единственото, което му доставя удовлетворение, е да причинява болка на другите хора. Храни се от нещастието на другите. Не понася да вижда радостни и успели хора. Където среща смеха и красотата, желае да ги изтреби. Прави всичко, стига да види сълзата в очите на другия, стига да съзре разбит живота на другия човек.

Не ми казвайте, че не разпознавате тази роля в мнозина хора до нас. Навярно и в нас. Защото не винаги другите ни причиняват зло, а ние причиняваме зло на другите.

Има хора в Църквата, които се радват на грешката на другия. Където падението и грехът на брата им не само не ги води до молитва и сълзи, а, напротив, доставя им радост и удовлетворение. Услаждат се повече в ада на другия, отколкото в техния рай.

Това са хора, които те обвиняват, клеветят, чакат те в ъгъла с пръст на спусъка и при първата грешка те екзекутират. Ровят в живота ти, откриват съгрешенията ти, безразлични са към болката, която ще ти причинят с техните коментари и текстове, с несериозни твърдения и фалшиви новини, всичко това са проявления на една извратена психика, която живее и се храни от смута, напрежението, злото и болката. Мракът, който живее в тях, се простира във всяко тяхно действие колкото и добре да се опитват да се уредят върху витрината на техния публичен живот.

Обикновено имат профила на „доброто дете“ или на „добрия човек“, който е необходим, за да задействат плана за изтребването на другите. Кой би отворил вратата на човек, който държи нож? Повечето пъти твоят екзекутор държи цветя и палачът, преди да нанесе последния удар, сладко ти се смее.

Но ги разбираш по погледа, в чийто блясък има дълбок мрак. Те са вманиачени, изпадат в делириум и често се повтарят. След като това, което „крещят“, не е истината, а тяхната болест.

Имат противоречив, фалшив и много конфликтен живот. Затова бият безмилостно другите, защото не понасят себе си. Омразата към другите е омраза към себе си,  към тяхното собствено Аз, което никога не приеха и не обикнаха.

Не мисли, че тези хора са някакви кръвожадни чудовища. Не, напротив, носят костюми и вратовръзки, поли и токчета, те са в града и на село, в квартала и в дома и храмовете ни. Много пъти в нашето собствено Аз.

Нито са другите, тези светски „грешни“ хора, които са далеч от Църквата. Напротив, мнозина от тях са в Църквата и държат високо нейното знаме. Те са учени и писатели, певци и богослови, клирици и миряни, книжовни и вярващи хора, но лишени от Божията благодат.

За Христос не е достатъчно да ходиш на църква, не е достатъчно да пазиш правилата и законите ѝ, ако всичко това не те преобразява в човек на светлината, радостта и любовта.

Това, че ходиш на църква не означава, че си станал неин член. Тоест тяло Христово. Църквата, за да съществува, трябва да се конституира. Затова няма да намерите нито едно определение от светите отци, за това какво означава църква. Защото не се определя, а се живее.

Така не отиваме на църква, а в храма, за да осъществим Църквата в Светата Евхаристия. Църквата се осъществява в св. Литургия, в благодатта на нашия Господ Иисус Христос, в любовта на Отца и общението на Светия Дух. Там се научаваме единият да обича другия и да приобщаваме живота ни с живота на другия. «Да се възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме: …Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна… ».

Не можеш да изповядваш, че вярваш в Бога, ако не обичаш ближния. Затова единственият критерий за нашата църковна идентичност е любовта. Само този, който обича, е причастен на тайната на Църквата и на Бога.

Църквата не е една идея, която защитаваме, а присъствие, което вкусваме. Тя е Христос, Който явява единствената истина, че Бог няма, а е любов. Който не е вкусил любовта, никога не е вкусил Бога.

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: