Съвременната теория на Хънтингтън и нашата позиция

Автор: Атински архиепископ Христодул

Днес в Гърция всички преживяваме упадъка на морала и ценностите. Чувстваме тяхното драматично отсъствие от живота ни и плащаме за безумната тактика на повечето хора, които са заменили златото за ламарина и са повярвали в лъжливи обещания. Темата, която реших да разгледам, е озаглавена: „Съвременната теория на Хънтингтън и нашата позиция“. Самюъл Хънтингтън е професор в Северноамериканския университет „Алберт Уотърхед“ и директор на Института за стратегически изследвания. В продължение на две години (1977-1978 г.) работи в Белия дом като координатор по планирането на сигурността към Съвета за национална сигурност. През 1993 г. той публикува книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, където, въпреки че бе атакуван заради прекалено опростения метод, използван от него при оценката на днешните цивилизации, неговите „тези“ са възприети от съвременните медии и са рекламирани, в резултат на което днес те са широко разпространени в политическите среди, главно в Америка и Европа.

В книгата си Хънтингтън твърди, че след рухването на тоталитарните режими конфронтацията между двата свята ще продължи, но на друго равнище. Празнотата, оставена от рухналите идеологии, няма да остане отворена. Бързо ще бъде запълнена. Оттук нататък единният идеологически конфликт между Изтока и Запада (марксизъм срещу капитализъм) ще бъде заменен от множество конфронтации, основани върху културата и религията. Следователно следващата световна война, ако се случи, ще бъде война между цивилизации, а не между идеологии. Тази теза, разбира се, е песимистична, защото мнозина се надяваха, че триумфът на либералната демокрация от западен тип ще означава поне край на въоръжените конфликти.

За Съединените щати обаче тази песимистична перспектива имаше и своите положителни ефекти. Институциите за въоръжаване и отбрана, които бяха свършили много работа по време на Студената война, сега намериха в теорията на Хънтингтън основание за своето съществуване. Тъй като, както ще видим по-долу, теорията на Хънтингтън разделя цивилизациите на осем единици, но основно на две оси (западна-антизападна), програмата, която се изпълнява сега, е да се обедини Западът срещу Анти-запада. През следващите години културата ще бъде главната ос, около която ще се съсредоточи решаващата сила в глобалните въпроси. Според Хънтингтън „цивилизацията е най-висшата културна концентрация на човеците и най-широкото поле на културна идентичност, което човеците имат, освен това, което отличава човеците от другите видове“. Според Хънтингтън осемте съвременни цивилизации са следните: западна, конфуцианска, японска, ислямска, индийска, славянско-православна, латиноамериканска и вероятно африканска. Тези цивилизации са разделени помежду си на географски зони на влияние, които разделят и народите, живеещи в тях.

Успоредно с публикуването на книгата си Хънтингтън публикува две статии през 1993 г. в престижното списание Foreign Affairs, в които твърди, че в Европа поляризацията на цивилизациите се осъществява по две оси, основани на религиите: едната включва народите, принадлежащи към римокатолическата и протестантската догма, и представлява Западна Европа, а другата, определяна от Православието и Исляма, е Източна Европа. Тази втора ос е културно несъвместима с другата, т.е. с принципите на европейската модерност, т.е. правата на човека, отсъствието на фанатизъм, демократичните институции. Според Хънтингтън православната традиция и ислямският фундаментализъм с неговото отвратително лице вървят заедно и се третират като културен брак, които поддържат националистическите напрежения, тероризма и авторитарни общества. С други думи, ислямизмът е представен като голяма опасност за световния мир, докато православието е представено като мракобесно и нетолерантно. И всичко това в противовес на американския и европейския Запад (западната цивилизация), който представлява прогреса, демокрацията и либерализма. На Балканите разделителната линия между двете цивилизации започва от Русия и Финландия, минава през балтийските държави, Украйна и Румъния, след което се завърта през Балканите. Това е началната линия на разрива между католици и православни. В основата на теорията стои разбирането, че цивилизациите формират мисленето на народите, върху което въздействат. Така европейците и американците вярват, че другите народи не са като тях. Разбира се, не е уточнено кой е по-добър, защото не е самопонятно, че западните народи са по-добри поне от някои от източните, към които принадлежим и ние, гърците.

Хънтингтън твърди, че ислямизмът е израз на тоталитарни и авторитарни общества. Същият учен отхвърля аргумента, че по-честата комуникация между народите, която е характерна за нашето време, постепенно ще притъпи различията между народите и разстоянието, което ги разделя. Напротив, този политик смята, че с течение на времето противопоставянията ще се изострят, въпреки взаимното познанство между народите, тъй като хората ще се борят да запазят културната си идентичност в условията на глобализиращите се тенденции на съвременния свят.

„Взаимните влияния между хора от различни цивилизации – казва Хънтингтън – повишава културното съзнание на хората, което от своя страна засилва различията и враждебността, които се коренят или се смята, че се коренят в дълбините на историята“.  (В интервю за френския вестник „La Croix“ (21-22 януари 1966 г.).

Хънтингтън твърди, че има много аналогии между исляма и Реформацията, а демографският взрив, наблюдаван в ислямските страни, за разлика от застоя или отстъплението на съответните показатели на Запад, представлява реалност. Този процес, съчетан с антизападния дух, който системно се култивира на Изток и е остатък от империалистическата колониална активност на Запада в ущърб на Изтока, и който западняците смятат за отживелица, изразява азиатската заплаха срещу Европа. Азиатците не забравят униженията, които са претърпели от Запада и ще си отмъстят. В основата на това явление е и наблюдаваното икономическо възстановяване на азиатците, които стават по-уверени и виждат, че стандартът им на живот се повишава.

Един кореец днес например е естествено да вижда, че не изостава от един европеец в икономическата област. „Западът трябва да осъзнае, че епохата на западното господство в света, започнала през 17 в. и достигнала своя връх през 20 в., постепенно приключва“, казва Хънтингтън. И продължава: „Населението на Запада вече представлява 10% от населението на земята, а икономическата тежест на Запада намалява в сравнение с тази на азиатския Изток.“ Тези възгледи на американския учен са предизвикали сходни реакции, въпреки широкото им разпространение. Например японецът Франсис Фукуяма в есето си „Краят на историята“, публикувано през 1989 г., подкрепя точно обратната теория. Всички цивилизации са се обединили около идеала за либерална демокрация. Въпросът, който възниква днес, е дали наистина съществуват толкова дълбоки разделения в света, които представляват нещо повече от обикновени икономически или политически различия. А също и въпросът дали глобализацията на народите, която се случва бавно, но неотклонно, няма да доведе до тяхното сближаване. Отговор на тези въпроси дават други учени, които твърдят, че местните цивилизации са отслабени от нахлуването на чужди влияния, които най-често са американски. Може би Хънтингтън е прав, когато пише, че тази глобализация ще доведе до един вид културна параноя, до изостряне на различията. Но засега това е само предположение и съществуват също толкова основателни предположения в обратната посока.

* * * *

Но нека сега разгледаме теорията в това, което по-пряко ни засяга. Хънтингтън, както видяхме, прави паралел между цивилизацията на православието и исляма и ги характеризира с отрицателни черти. Историческата пристрастност  на американския учен е очевидна, ако мисленето му не се дължи на пълно непознаване на православието. В една от последните си статии в списание „Foreign Affairs“ (ноември-декември 1996 г.) той се връща към своята теория и я допълва с провокативен списък от практически съвети към правителствата на Запада, които  правят теоретичното разделение на цивилизациите очевидно и осезаемо. Така в тази статия Хънтингтън твърди, че Западът трябва да запази своята цивилизация „неопетнена“ и да определи нейните граници. На практика това означава да се контролира имиграцията и да се възложи на НАТО отговорността за защитата на западната цивилизация. Затова в тази военна коалиция трябва да се включат само онези страни, които са западни по история, религия и духовна традиция. И всички православни страни трябва да бъдат изключени.

Хънтингтън се опитва да определи интровертността на Запада въз основа на хомогенността на неговата цивилизация. Фактът, че днес почти всички народи се опитват да подражават на американския начин на живот, не означава, че те също участват в западната цивилизация. „Колкото и да се модернизират много от днешните общества, те няма да придобият спецификата на западните общества. Западната цивилизация никога няма да престане да принадлежи единствено на обществата, които са я създали“ (Βλ. Χρ. Γιανναρά: Ή δεύτερη πρόκληση Huntington, στήν «Καθημερινή» 24.11.96) Тези твърдения, разбира се, са безпочвени и неисторични. Те предполагат превъзходството на западната цивилизация над източната въобще и на католическо-протестантския начин на живот над православния. Оставям настрана ислямизма, защото се касае за произволен контекст, който сам Хънтингтън създава, макар да е очевидно, че ислямската култура на Корана няма и не може да има никаква връзка с православната перспектива за живота и неприкосновената ценност на човешката личност като Божи образ. Въпреки някои противоположни мнения, ислямът е синоним на омраза към „неверниците“, на използване на насилие срещу тях, на незачитане на жените, на теократично общество с авторитаризъм и произвол.

В ислямизма правата на човека не съществуват и Хънтингтън с право определя ислямската култура като негативна. Много хора твърдят, че насилието и тероризмът процъфтяват както в християнските, така и в азиатските общества, и т.н., в опит да освободят ислямизма от формата, която му се приписва. Това е така, но разликата е, че в ислямизма насилието има институционално положение, докато в християнството присъствието му може да бъде оправдано само като отклонение.

Кой днес може да твърди, че западният свят принадлежи към класа от хора с по-висша цивилизация от православната? Нима католиците и протестантите от Запада не са тези, които са потискали азиатските и африканските народи с позорното си робство и безмилостния си империализъм? Не същите ли тези народи експлоатираха развиващите се страни като Индия и показаха нечовешкото лице на грубия интерес? Нали именно те днес налагат „новия ред“ на Балканите, безразлични към участта на народите, които окървавяват, а после лицемерно се застъпват за правата на човека и за наказанието на военнопрестъпниците? Какви по-големи военнопрестъпници от днешните германци, англичани и американци, които заедно разделиха Балканите и подклаждат граждански войни, докато не прокарат политическите си планове?

Нима западняците не са тези, които със своята цивилизация доведоха до експлоатацията на човека от човека, така че да дадат на Маркс оръжия да воюва с тях чрез своята теория? Хънтингтън дори твърди, че западняците са наследници на античния гръцки класически дух, римския дух и християнството. „Ислямската и православната цивилизация – пише той – са наследили елементи от класическата традиция, но изобщо не са на същото ниво като Запада”. Това е произволно твърдение, което поражда негодувание и не се основава на валидна историческа основа. Изглежда, че известният американски професор не познава Византия, четвърти век, византийските завоевания на всички нива на цивилизацията в продължение на хиляда години. Кой е християнизирал варварските готски племена, дошли в Европа от север едва през 4 в., ако не византийските гръцки мисионери, достигнали Лион и Марсилия от Мала Азия? Трябва да се напомни на  американския професор, че първите книги на Аристотел са преведени на Запад едва през 12 в.  и че причината за Великата схизма, която отрязва Запада от духовното му напояване от Изтока, е неспособността на развиващите се тогава западни народи да следват нивото на гръцкото изразяване и опит (Βλ. Χρ. Γιανναρά, ένθ’ άνωτ.).

Тук ще добавим, че великите отци на Църквата на Изток, с техните мъдри разсъждения, са допринесли както малцина други за формирането на източната цивилизация и че на Изток изследванията в целия спектър на науката са достигнали своя връх през периода, когато на Запад народите са били в младенческа възраст и са били хранени с „млякото“ на един погрешен и варварски живот. И по-късно, не бива да забравяме, че Средновековието, във всичко, което тази дума предполага, е било рожба и на „цивилизования“ Запад, защото на Изток никога не е имало Средновековие. Но Ренесансът, който настъпва след Средновековието на Запад, е плод най-вече на учените и другите хора на духа, които са избягали от Изтока на Запад и предали на Запада светлината на прогреса, така, както са го живели източните народи, които дори под тежкия ятаган на арабските и турските завоеватели не преставали да ипостазират чудото на своето духовно превъзходство и надмощие, дори над самите завоеватели. Нима западняците не са тези, които и до днес въведоха в целия свят употребата на наркотици, абортите, евтаназията и всяка друга заплаха за живота? Следователно заключението на Хънтингтън е не само произволно, но и несправедливо и би трябвало да ни подтикне към протест срещу  този жалък опит да се обезцени цял един свят, която е дал на човечеството светлините на цивилизацията и претендира единствено за честното признаване на този принос от историята.

От само себе си се разбира, че практическите последици от теорията на Хънтингтън ще бъдат много болезнени за всички нас, днешните и утрешните гърци. Ако има сблъсък в близко бъдеще, той няма да е между цивилизациите, а между  интересите на „цивилизованите“ хора, които не са успели да се убедят, че всички хора имат право да заемат едно място на тази планета. Разделянето на цивилизациите, както се опитва да направи Хънтингтън, както и тяхната качествена оценка, що се отнася до нас, е несправедливо и нечестно. То обслужва други интереси. Но това не означава, че ще останем незащитени и трябва да чакаме фаталистично  изгонването ни от Европа. Европа и дори самото ѝ име се дължат на нас. Атина, Рим и Йерусалим са трите центъра, на които се основава и поддържа нашата западна цивилизация. Противно на твърденията на Хънтингтън, „глобализацията“ на цивилизациите ще действа обединяващо и диалектически за народите. Но това ще се случи, ако народите решат да се противопоставят на политическите планове на международните центрове, които са насочени към консуматори, а не към съзнателни граждани. Режисираните интерпретации на историята и подкопаването на цивилизацията няма да бъдат улеснени, само ако народите и хората се противопоставят на методите за създаване на общи впечатления за тяхна собствена сметка. В международното съревнование съдбата на народите се определя от методите на международната политика, която чрез пропагандата разкрасява ситуациите и налага волята си ефективно, както показаха известната война в Персийския залив, кипърският проблем и протестът срещу сърбите.

Точно обратното, същата политика поддържаше турския авторитаризъм в ущърб на кюрдите, на човешките права, на гърците и арменците безпроблемно през целия този век. Достъпът до международна информация по всяко време е ключов фактор за свобода и независимост. Борбата изглежда неравностойна, тъй като гърците нямат такъв достъп, който обикновено се осигурява само при общ интерес със силните. Но историята опровергава своите насилници. Нашата православна цивилизация е истинско мерило за напредък и думите на Хънтингтън трябва да ни накарат да прегърнем още по-силно и енергично духовните си съкровища, като същевременно пренесем на дело начина на живот, който нашата цивилизация въвежда.

Нашите модели са с непреходна стойност. Православната духовност с нейния светоотечески щит е уникална. Нашата цивилизация създава и герои, и поети, и светци, и философи. Тя не създава потребители, не се стреми към ефимерни завоевания. Тя създава извисена съвест, почита истината и се отвращава от варварството.

Ако преживеем тези неща, тогава ще издържим изкушението на съмнението и ще спечелим. В противен случай ще поставим в риск нашето съществуване. Трябва да работим усилено и като нация, и като държава, и като личности. Трябва да разсеем митовете, създадени от научното въображение на тези, които формират международната политика и въвеждат мерки, които са изтощителни за хората.

Нека осъзнаем, че сме на прицел, нека отхвърлим самодоволството и самодостатъчността. Ние сме в опасност като нация и трябва да се борим на всички равнища. Сега перспективата за сблъсък на цивилизациите, според Хънтингтън, трябва да ни събуди и организира. Не за да воюваме, а за да изтъкнем енергично и съзнателно етоса на нашата собствена цивилизация, която уважава Бога, почита човека и гарантира мира по света в любов и единство.

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: