Шестте зори (Първа част – от 8. до 13. точка)

автор: д-р Александър Каломирос

продължение от тук

8.     Водата

Става ясно от втория стих на Битие (1:2), че земята е била покрита от гъст облак водна пара. Той е бил достатъчно гъст, за да не допусне никакъв слънчев лъч да премине през него, така че върху земната повърхност е властвал пълен мрак. Водата, която е била в състояние на пара поради горещината на земната кора, започнала да изстива бавно и да се превръща в течност. Тя покрила цялата земя като един огромен океан. Промяната от пара в течност накарало облаците, които са покривали земята да изчезнат, и разпръснатите лъчи на слънцето са можели да преминат през тях, за да осветят повърхността на земята. Именно към това се отнасят думите от Битие: „И рече Бог: да бъде светлина, и биде светлина“ (1:3). И по-късно изпарената вода напълно се разделила от водата на океана и се появило пространство между двете, които кн. Битие нарича „твърд“ (1:6-8). Това е небето между земята и облаците. Много по-късно, в четвъртия ден на сътворението, парите продължили да намаляват, облаците започнали да се разделят и разпръсват по начина, по който ги виждаме днес, небето се прояснило и отворило. След изчистването на небето, слънцето, луната и звездите се появили по едно и също време пред лицето на земята, и от този момент всичко, което съществувало по повърхността на земята било осветено от преките, а не само от разпръснатите лъчи на слънцето.

За да ни помогне да разберем по-добре това, което се е случило, Василий Велики ни дава точната картина: „А земята беше невидима и неустроена (слав.). Защо при положение, че и едното, и другото – и небето, и земята – са сътворени с еднаква чест, небето е доведено до съвършенство, а земята още е несъвършена и не е получила завършен вид? Или, казано най-общо, какво означава неустроеност на земята? И поради каква причина тя е била невидима? Пълната устроеност на земята означава изобилие на нейните произведения, израстване на всякакви видове растения, поява на високи дървета – и плодни, и неплодни, доброцветност и благоухание на цветята и всичко онова, което скоро трябвало по Божия заповед да изникне по земята и да украси родилата всичко това. И понеже още нямало нищо такова, Писанието правилно нарекло земята неустроена… А земята е наречена невидима поради две причини – или поради това, че още не е съществувал зрителят на земята – човекът, или поради това, че е била потопена във вода и не е била видима поради разливащата се по повърхността ѝ вода. Защото водите още не били събрани в своите събрания, които събралият ги Бог нарекъл по-късно  морета. А и кое е невидимо? Както това, което не може да бъде видяно с плътски очи, каквато е например мисълта ни, така и това, което по природа е видимо, но се скрива поради покриване с поставено върху него тяло, каквото е например желязо, хвърлено в морето. В този смисъл, според мен, и сега земята, покрита с вода, е наречена невидима. Освен това, понеже светлината още не е била сътворена, не е чудно, че земята, намираща се в тъмнина поради неосветеността на въздуха над нея, и в това отношение е наречена в Писанието невидима…

…Затова, когато не е казано за водата, че Бог я е сътворил, но е казано, че земята е била невидима, размисли сам в себе си: “С каква завеса е била покрита тя и не се е явявала пред зрението?” Огънят не е могъл да я закрива, защото е светоносен и към каквото се присъедини, му придава по-скоро видимост, отколкото тъмнина. И въздухът също не е бил тогава покривало на земята; защото естеството на въздуха е фино и прозрачно, приема в себе си всички образи на видимите неща и ги предава на погледите на виждащите. И така, остава ни да си представим, че водата се е издигала над земната повърхност, докато влажната същност не е била отделена на отделно място. А от това земята е била не само  невидима, но и неустроена , защото излишъкът от влага дори и сега става пречка за плодородието на земята.“ (Шестоднев, Беседа 2, 1,3)

А какво е значението на думите „тъмнина се разстилаше над бездната“ (1:2)? Светецът продължава: „Отново нов повод за баснословие, нови основания за нечестиви учения за онези, които извращават думите според собствените си догадки! Защото не обясняват по обикновен начин, че тъмнината е някакъв неосветен въздух или място, засенчено от някакво тяло,преграждащо светлината, или най-общо казано, място, лишено от светлина поради каквато и да е причина; а тълкуват, че тъмнината е зла сила, или по-добре да кажем, самото зло, имащо начало от самото себе си, противоположно и противодействащо на Божията благост.. Защо, човече, бягаш далеч от истината, като сам си измисляш случаи за погибел? Словото е просто и е лесноразбираемо за всеки. Казано е: земята беше невидима. А коя е причината за това? Тази, че земята имала над себе си разпростряна бездна. А що за понятие е това – бездна? Това е огромно количество вода, в което е невъзможно да се открие долен предел..“ (Шестоднев, Беседа 2, 4).

„Затова, когато по Божия заповед небето внезапно било разпростряно около това, което се съдържало вътре в собствената му повърхност и то станало непрекъснато тяло, достатъчно, за да отдели вътрешното от външното, тогава по необходимост самото небе направило обгърнатото от него място неосветено, като пресякло лъчите, идващи отвън. Така че тъмнината в света е произлязла от сянката на небесното тяло. Ще разбереш казаното от мен чрез следния нагледен пример: ако в слънчев ден, на пладне, разпънеш над себе си палатка от плътна и непроницаема тъкан и се затвориш в създалата се тъмнина. Считай и онази тъмнина за такава… но тогава над всички тела е била разлята вода, поради което по необходимост е казано, че тъмнината се е разстилала над бездната.“ (Беседа 2, 5)

От тези текстове става ясно, че в първия ден на сътворението небето е било завършено, в т.ч. слънцето, луната и всички звезди. Но те не били видими; нито пък светлината е можела да достигне повърхността на земята заради пласта водна пара, който покривал земята. По-късно, когато парите изчезнали, разпръснатата светлина на слънцето вече можела да достига земната повърхност и да я осветява, толкова колкото при облачни дни. Парите изтънявали при охлаждането на водата и преминавали от газообразно в течно състояние. По този начин земята била залята от огромен океан, която я покрил напълно. Гъсти облаци продължавали да се носят в атмосферата. Между тези облаци и океана имало ясно пространство, което Писанието нарича „твърд“ (1:6-8). Накрая, доста по-късно, в четвъртия ден на сътворението, облаците се разпръснали и се разделили така, както ги виждаме днес, позволявайки на небето да се покаже, а с него и слънцето, луната и звездите. (Св. Йоан Златоуст обяснява тези неща по точно същия начин в своята Трета беседа върху книга Битие).

9.    Духът Божий

Друг много важен момент, върху който трябва да се спрем е значението на стиховете „И Дух Божий се носеше над водата“ (1:2). Тези думи са от ключово значение за разбирането зараждането на живота на земята. И отново Василий Велики ни показва тяхното значение:  „Дух Божий е наречен Светият Дух; защото Той, както е отбелязано, предимно и изключително е достоен за такова споменаване в Писанието и никакъв друг дух не се нарича Божий, освен Светият, Който допълва със Себе Си Божествената и блажена Троица. И ти, като допуснеш такова разбиране, ще извлечеш от него голяма полза. А как Той се носеше над водата? Ще ти кажа не моето мнение, а мнението на един Сириец, който бе толкова далеч от светската мъдрост, колкото бе близо до истинското познание. И така, той каза, че сирийският език е по-изразителен и поради сродството си с еврейския се приближава малко повече до смисъла на Писанието.А смисълът на това изречение е следният. Думата носеше се, както казва той, е употребена в превода вместо думите: стопляше и  оживотворяваше водното естество, подобно на птица, мътеща яйца и придаваща на затопляното някаква живителна сила. Подобна на тази мисъл – казват – се изразява с тази дума и на това място. Духът се носеше, тоест подготвяше водното естество за раждане на живи същества. По този начин достатъчно добре се обяснява задаваният от някои въпрос: “Без участие ли е останал Светият Дух в делото на сътворението?” (Беседа 2, 6).

По този въпрос, св. Йоан Златоуст е още по-ясен. Той казва, че „Духът Божий се е носел над водата. Какво се казва тук? Според мен това означава, че е имало оплодяваща сила във водите, и тя не е била неподвижна и бездейна, но действена и плодородна. Защото всичко, което е неподвижно е крайно непотребно, а всичко, което действа и се движи е полезно за много неща. Затова, за да ни научи, че водата, която е била с огромни размери, е имала оплодяваща сила в себе си, Писанието казва „Духът Божий се носеше над водата“. И това не е казано безцелно в Свещеното Писание, но защото, по-надолу, то разказва как всички същества, чрез заповедта на Твореца, са произлезли от водата“. (Трета беседа върху книга Битие).

Виждаме, че Отците на Църквата са знаели и учели, че животът на земята е започнал да се развива още в първия „ден“ на книга Битие, в тъмните води, които са покривали цялата земя и които Светия Дух ги е замесил така, че да станат утроба на живота. И това всъщност не е моментно действие, но нещо, което се развива във времето, с други думи: една продължителна причинна дейност на Светия Дух. Това става ясно от продължителната форма на глагола: „се носеше“ („επεφέρετο“ – в Септагуинта). Светият Дух се е носел над водите продължително, не само веднъж, както птицата продължително седи върху своите яйца, осигурявайки бавно и стабилно развитие на ембрионите в тях. Това показва продължителния ефект на Божията дейност в развитието на творението във времето. Бог действа във всички измерения на творението, а времето е едно от тези измерения. Светият Дух действа върху огромния тъмен океан и създава живот в него.

10.     Ден един (първия ден)

„И биде вечер, биде утро: ден един“ (1:5). За да разберем кн. Битие правилно, трябва да се спрем пред друго препятствие – значението на думата „ден“.

Защо Септагуинта не нарича първия ден на сътворението „първи“, а „един“, „ден един“? Защото първият ден е образ и предобраз на Шабата, който превъзхожда „всички Шабати, царицата и господарката“ на всички Шабати. Това е образ и предобраз на деня на Възкресението, който е начало на „осмия ден“ – нетленния, вечен и безкраен ден. Затова кн. Битие нарича първия ден „ден един“, защото е образ на вечността.

Василий Велики пита, „Защо е наречен не първи, а един? Макар за възнамеряващия да говори за втори, трети и четвърти ден да би било по-подходящо да нарече деня, от който започват следващите, първи, при все това той го нарекъл един.. Затова Моисей нарекъл началото на времето не първи, а един ден, за да има този ден по самото си наименование сродство с века… великия и светъл ден Господен… невечерният, нямащ друг след себе си и несвършващ ден, който псалмопевецът е нарекъл осми (Пс. 6:1 – слав.), защото се намира извън седмичния кръг. Затова, независимо от това, дали ще го наречеш ден или век, ще изразиш едно и също понятие.“ (Шестоднев, Беседа 2, 8) Затова, ако първият ден е образ на вечността, можем да видим, че в кн. Битие думата „ден“ няма обикновеното ежедневно значение, а мистично такова.

Също така, както ще видим по-късно (Втора част, гл. 23), в седмия ден също има мистично значение – денят, в който Господ си е починал от всички Свои дела. Мистичното значение на „дните“ в кн. Битие, разбира се, не е свързано с измерването на времето или с денонощния 24-часов цикъл, който се използва там само като образ и картина на други по-дълбоки и тайнствени неща. Значенията в Свещеното Писание нямат човешката повърхностност, но посочват неща, които човек може да започне да разбира само в светлината на божествените тайнства, т.е. в събитията в Новия Завет и в сферата на благодатта. „Моите пътища не са вашите пътища“, казва Господ.

11.     Нека водата произведе…

И така, имаме пред себе си един поразителен разказ. Земята е покрита с водна пара, която е непроницаема за светлината. Парата се охлажда постепенно и става течност, като образува огромен, тъмен океан, който покрива всичко. В това време една „твърд“ разделя втечнената вода от тъмния океан и изпарената вода на облаците, и светлината пада върху огромния океан, който покрива цялата земя; това е разсеяна светлина подобно на тази при облачно време. И по-късно Бог заповядва на водите да се съберат в системата от морета и така да се появи сухата земя. И върху сухата земя поникват стръкове трева, после дърветата с твърда дървесина, защото дори преди слънцето и другите небесни тела да се появят, разсеяната светлината е падала върху растенията. Чак по-късно, когато облаците са продължили да изчезват, се появяват небесните тела върху небето, които осветяват нашите пътища и ни позволяват да различаваме ден и нощ, знаци и сезони, дни и години.

Вероятно Моисей описва неща, които Божията благодат по един тайнствен начин, му е позволила да вижда така както са се случили, като някакво величествено видение, когато е срещнал Господ Иисус Христос на планината Синай. Книга Битие не ни дава детайли относно различните етапи на живота в океаните. Тя казва само, че Светият Дух „се е носел над водата“, и ни дава да разберем, че „Подателят на живота“ е насищал естеството на водите с живот и е изпълвал водите с влечуги, „живи души“ (1:20). Книга Битие не е наръчник по астрономия или зоология. Тя въобще не споменава насекомите, сякаш те въобще не са съществували. Нито пък говори за външната вселена. Тя просто прави кратки отметки за най-важните неща, като използва малко думи, но това са думи от решаващо значение.

Чак когато животът излиза от морето върху сушата на петия ден, Писанието започва да дава повече детайли: „И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд.“ (1:20). Изразът „да произведе водата“ е ясна заповед от Бога към водите да изкарат на земята нещо, което те вече са съдържали – влечугите. Глаголът „да произведе“ използван от Септагуинта е  εξάγω (exa^,go): “ да доведа или да изкарам нещо навън“. Какво тогава са изкарали водите върху земята? Нищо друго от това, което са съдържали: риби. По Божията заповед, рибите са започнали да излизат от морето на сушата. Те са ходели с перките и опашките си, бавно влизайки и излизайки от водата.

По този начин рибите произвели пълзящи земноводни на петия ден от сътворението. Но Божията заповед не спирала до там. Той казал: „да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд“. Рибите произвели не само влечуги, но също така и „птици, които да полетят над земята“. Затова според Свещеното Писание, първите крилати същества, първите птици от петия ден били пряко свързани с влечугите произведени от водите. С други думи, това били летящи влечуги.

Рибите, влечугите, птиците – това са три животински вида с големи прилики в анатомичните и зоологичните си характеристики. И трите вида не притежават възможността да носят потомство в телата си. Те снасят яйца, в които техните потомства се развиват, вън от тялото на майката.

„И сътвори Бог големи риби“ (1:21). За какви големи риби говори книга Битие тук? Не става въпрос за това, което наричаме китове днес, разбира се. Китовете са високо развити животни със способност да носят потомството в телата си. Следователно те са бозайници, животни от шестия ден. Писанието говори тук за други големи риби – за огромните влечуги наречени динозаври.

Свещеното Писание тук спира да представя животните, които ходят по земята в шестия ден като такива, които имат някаква връзка с морето – те са свързани със сушата: „И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им.“ (1:24). „Да произведе земята..“.

Влечугите и птиците, които се появяват на сушата през петия ден имат морето като свое начало. Морето ги произвежда; те излизат от него. „Добитъкът“, „земните зверове“ и „гадините“ от шестия ден имат земята като свое начало. С други думи те произлезли от животни, които не са живеели вече в морето като тези от петия ден, но върху сушата.

Животните от шестия ден, „добитъкът“ от Свещеното Писание, са много сходни помежду си, но са доста различни от животните на петия ден. Животните от петия ден развиват своите зародиши вън от телата си. Животните от шестия ден развиват своите зародиши в телата си. Петият ден е периодът на влечугите; шестият ден е периода на бозайниците. Влечугите, разбира се (и сред тях птиците, които са били летящи влечуги), са продължавали да съществуват и през шестия ден и да се развиват заедно с бозайниците. Но наедно със старите влечуги, които са имали четири крака, за да се движат  с тях през шестия ден, е имало също така и влечуги без никакви крака, които са пълзяли без крайници: змиите.

„И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.“ (1:25) „Земни зверове … добитък… четириноги… земни влечуги“ – животните от шестия ден. Писанието нарича всички бозайници „четириноги“, всички месоядни бозайници „земни зверове“, и всички пасящи бозайници „добитък“. То нарича „земни влечуги“ всички сухоземни влечуги в контраст с морските влечуги, което означава, че това са влечугите, които са живели в морето и са произлезли директно от морските животни, каквито са влечугите от петия ден.

12.      Сродството на съществата

Виждаме кн. Битие да учи, че Бог е начертал за творението да се развива във времето, от простото към сложното, от непълното към по-пълното, от ниското към високото. Светът не е създаден в един миг, но в шест последователни периода на съвършенството, като най-съвършените същества са извикани за съществуване в последния ден. Животът се е извисявал в стъпки, от най-ниските форми към най-високите. Това е урокът от Шестоднева: развитието и родството на съществата.

Съществува близка взаимовръзка и родство между всички неща, които са били сътворени. Съществата не са чужди едно от друго; те не са разделени едно от друго. Те оформят клонове на едно и също дърво и са издънки от едно и също първично семе. Творението не е мозайка от несвързани парчета, които Създателят е зашил в едно. То е органично цяло. Нещата не са независими едно от друго, но са свързани от нещо, което свързва всички сътворени неща с една неразривна връзка – природната връзка. Универсалната природна връзка, която свързва всички неща помежду им без изключение, е връзката на физическото раждане; едно сътворено нещо е родено от друго. Трудно е да се наблегне достатъчно върху този факт. Няма празнини в непрекъснатата верига от съществата, които са родени едно от друго. Върху дървото на сътворението няма клонове, които да са независими и изключени един от друг, като че да са увиснали във въздуха. Животът не е прекъснат. Никое растение или животно не се ражда от себе си. Няма автоматични раждания. Бог не желае за нас да живеем като автономни и егоистични същества. Няма празнини между индивидите и между видовете.

Една от основните грешки в разбирането на Шестоднева е идеята, че устойчивостта на видовете подчертана от кн. Битие изключва една универсална връзка между всички сътворени неща, и че първият индивид от всеки вид е отделен и независим, и е без никаква връзка с другите живи същества. Тези, които подкрепят тази илюзия всъщност проповядват онтологичната фрагментация на творението и отхвърлят основите на християнската вяра.

Едно от основните християнски учения е това, че в човешката природа на Христос се обобщава или се събира, не само цялото човечество, не само човешката природа, но и цялата вселена – звездите, растенията, животните, всичко, което съществува. „Всички твари заедно стенат и се мъчат досега“, казва св. ап. Павел, очаквайки с нетърпение прославянето на синовете Божии, прославянето, което е било изпълнено в личността на възкръсналия Христос. Това прославяне се дава на цялото творение точно, защото творението е единно и неразделно цяло. Цялото творение е попаднало под тление и смърт в личността на един човек, първия Адам. Същото творение в своята цялост възкръсна за вечен живот и нетление в личността на втория Адам, Христос. Падението на цялото творение в личността на един човек се е случило точно, защото целият материален свят е една единна природа. Ние сме сътворени от звезден прах. Звездите, земята, планините и всички живи същества са под тление и смърт, защото едно свободно и разумно същество, човекът, ги е захвърлило там. И поради същата причина, всички от тях са преминали от състоянието на тление и смърт към живот и нетление заради един човек, Богочовекът Иисус Христос, Който ги е освободил обединявайки в Своята личност тварното и нетварното и предавайки на тварното безсмъртието на нетлението, вечността и живота на нетварното.

Единството на човешката природа с цялото творение е причината както за тлението, така и за спасението, нетлението и вечността. Защото в личността на Христос цялото творение, а не само човечеството, е станало свързано със своя Творец.

Преди появата на човека на земята, всички живи същества, дори звездите във вселената, са умирали заради човека, в период, когато човекът все още не е съществувал. Мекотелите и рибите са умирали в океаните през първите дни на сътворението, не само преди човекът да се появи през шестия ден, но доста по-рано от появата на първите влечуги на сушата в петия ден. Защо са умирали преди съществуването на човека при положение, че не са били свързани онтологично с него? Ако човекът не е дошъл от тях, защо рибите в океаните, влечугите и птиците от петия ден са се изяждали едни други заради грехопадението? Защо е трябвало природата от самото си начало да стене и да се мъчи, ако не заради свободния акт на последното същество, което трябвало да се появи на земята, ако не защото всички същества са били свързани едно с друго в една неразривна природна връзка? И каква природна връзка съществува в природата освен генеалогията – фактът, че сме родени един от друг?

Въстанието на човека срещу Бога имало последствия не само след появата на човека; то довело до същите последици за всекиго и за всичко, което е живяло преди него, дълго преди него. Това е поради онтологичното единство на творението, което не зависи от течението на времето. Разбира се, това не е заради някакво отмъщение от страна на Бога. Божията воля не е нищо друго освен предписание за живот, но въстанието на човека срещу нея довело тлението и смъртта върху творението по простата причина, че това разделило човека от източника на живот и безсмъртие, който е Бог. Именно човекът, а не Бог, е този, който е издигнал стена, която го отделя от неговия Създател. И точно това разделение е онова, което довело тлението и смъртта, понеже животът и нетлението са от Бога.

Ето защо резултатът от престъплението е бил онтологичен, а не юридически. Той е поразил естеството на съществата, защото е лишило природата от животодаващата сила на благодатта. Природата на човека се споделя от всички. И тя е обща не само за всички хора, но и за всички същества, защото ние сме хора направени от пръст, както всички други неща във вселената. „И създаде Господ Бог човека от земна пръст“. (2:7)

В личността на Христос духовната природа на Божеството е била съединена с материалната природа на човечеството. И чрез човешкото в личността на Христос, Божеството влязло в контакт с природата, с цялото творение: с животните, растенията и звездите от една страна; и с ангелите и небесните сили от друга. Но ние знаем много малко за небесните сили и измеренията, в които те живеят са отвъд нас. Затова е разумно за нас да замълчим, но в същото време и да знаем, че тайната на спасението на света се отнася също така пряко и за тях.

Бог е приел човешка, а не ангелска природа, защото тя съдържа елементи от цялото творение – разумното и животинското. Разумната природа на ангелите не споделя природата на животните, докато природата на човека споделя и двете. Така у човека има елементи от цялото творение и той представя пар екселанс цялото естество на творението.

И така, ние и цялото творение сме едно органично цяло – хора, ангели, животни, растения, инертни неща, разумни и неразумни същества. И всички получават живителния сок на божествената енергия, която ни държи в съществуване и ни храни духовно.

Благодатта и даровете на Бога се разпределят върху всички същества съобразно целта им. Както в някои дървета слънчевата енергия и водата правят сладък плод, а в други – горчив и смъртоносен продукт, същото е и с разумните същества. И както някои творения са големи дървета, които дават изобилие от хранителни плодове, докато други са невзрачни треви, същото е и с всички Божии творения. Всички получават Божията благодат и дарове и всяко от тях откликва съобразно естеството и целта си.

13.      Разнообразието на видовете

Ако произлизаме един от друг без прекъсване или без празнина между нас и ако видовете имат устойчивост, която можем да наблюдаваме и която се подчертава от Свещеното Писание, как тогава сме се развили в толкова много разновидности от растения и животни? Как от първичното семе на вселената са поникнали много крайници и клонове на това чудно и поразително дърво на живота, което познаваме и в което живеем, и от което ние заемаме своя дял?

Всяко семе се развива почти по същия начин. Макар да можем да наблюдаваме и да познаваме много от механизмите на това тайнство на живота, то единствено с големи затруднения, можем да разберем нещо от другите (дялове). И все още другите (дялове) изцяло убягват на нашето разбиране. Животът е всекидневно чудо, в което живеем. Ние го виждаме и не го виждаме. Докосваме го и точно когато си помислим, че сме го уловили, той се изплъзва от пръстите ни. Как са създадени вариациите на видовете, щом имаме устойчивост на видовете? Хибридизацията е един от механизмите, който създава вариациите. Промяната в гените е друг много значим механизъм, а има и други. Комбинацията от всички тях съгласувана с времето е произвела видовете, които познаваме. Всъщност Божият промисъл е този, който регулира и координира всичко, което се случва. Нищо не е случайно. Бог не действа като скулптор. Той има Свои пътища. Можем да оспорим това, понеже познаваме механизма, по който сме родени от майките си и да се запитаме – дали сме наистина създадени от Бог?

Създаването на всеки човек, на всеки един от нас, представя с рязка отчетливост как всички същества са били създадени. В утробата на майка ни, ние сме едноклетъчен организъм както първите организми, които са плували в тъмния океан от първите дни на сътворението. Ние се развиваме в зародиш, който има дори зачатъчни хрилни отвори, които не използваме. Зародишът се развива и когато е завършен се ражда като бебе. Бебето става малчуган, после юноша и накрая възрастен човек. „Първият сътворен човек“, пише св. Атанасий Велики. „е бил направен от пръст, както всички хора. И Божията ръка, която е създала Адам тогава е отново същата ръка, която сега и винаги създава и образува всички, които са родени след него“ (PG 25, 438).

А Василий Велики пише: „Защото изумлението пред великите неща не намалява, когато е открит начинът, по който е станало нещо необикновено“ (Шестоднев, Беседа 1, 10). Наистина! Когато напълно осъзнаем факта, че звездите не са просто ярки орнаменти във въртящ се купол, нашето изумление и удивление пред Твореца става несравнимо по-голямо, понеже става ясно величието на творението. Това винаги е така; достатъчно е само човек да има сърце и отворен ум, а и да не изгубил способността си да се удивлява. Пред очите ни творението заема нови измерения, все по-големи и все по-невероятни. И ние само се възхищаваме, но също и така и разбираме по-добре Свещеното Писание.

Един научен изследовател е казал, че ако поискат от него да представи резюме от една страница за цялото знание, което съществува днес относно света и творението, той не би могъл да намери нищо по-добро от първата страница на Свещеното Писание. Това е вярно. Но повечето хора не разбират ясно нито Свещеното Писание, нито света.

превод от английски: Мартин Димитров

Край на Първа част, следва Втора част – „Човекът“