Бартела, църквите и зилотската дребнавост

Автор: Атанас Ваташки

В кратка новина от 22.10.2016 г., прекопирана от сайта news.bg и озаглавена „Църква до Мосул освободена от „Ислямска държава“, сайтът на Ловчанска епархия predanie.bg ни уведомява за освобождаването на град Бартела – в който се намира църквата, както и че иракските войници дори „са забили камбаната в Бартела и са поздравили християните“. В контекста на мнозината прогонени християни, в резултат на настъплението на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, тази новина определено е добра. Тя обаче изглежда странна, доколкото всъщност църквата, за която се говори, не е православна такава, а сайтът predanie.bg стана трибуна на хора, критикуващи Критския Събор за това, че използвал термина църкви към инославните общности. Написано с малка буква, понятието църква се използва или за обозначаване на християнско вероизповедание, различно от Православието, или за обозначаване на сградата, където християните се събират на богослужение. В статията, качена в ловчанския епархийски сайт, понятието църква е използвано във втория смисъл. Обръщам внимание, че в кратката новина, думите „църква“ и „църквата“ са употребени общо 4 пъти, а също така се и използват определенията „християнски, „християни“, “християните“ (за такива, които очевидно не са православни) – общо 5 пъти. Разбира се, че новината е препечатка, но в такъв случай би могло да се постави една бележка на редактора, която да поясни, че редакцията не е съгласна с употребата на понятията „църква“ – за сгради на инославни, и „християни“ – за „ неправославни еретически общности и групи“ и че „има само една християнска Църква – Православната“, а всичко останало са „ереси и разколи“. Такова нещо обаче не е налице.

Справка в интернет показва, че градът, който е бил освободен, е бил съставен главно от асирийци, които от своя страна, в града, са главно монофизити (т. нар. Ориенталски църкви) и в по-малко степен католици. И изниква въпросът: признава ли сайтът на Ловчанска митрополия, че монофизитите и католиците строят наистина църкви? Според традиционната зилотска терминология неправославните църкви (в смисъл на вероизповедания) не са църкви, а еретически сборища. В тази връзка и сградите, където се провеждат тези сборища на еретици, не биха могли да са църква, а една обикновена сграда, в която се провежда това сборище на еретици. Съответно чрез непоставянето в кавички на думата църква, сайтът прави едно от следните неща: (1) или признава, че при съответната еретическа общност също може да се говори за църкви в истинския смисъл на думата, че в тази сграда, в която се събира общността им, се извършва богослужение в истинския смисъл на думата и че в крайна сметка общността, която се събира в тази църква, е в истинския смисъл на думата общност, събрана в Христос; (2) или използва думата църква като технически, утвърден термин, който се използва за улеснение, за да опише някаква реалност, която, разбира се, трябва да се изрази по някакъв начин. Ако е първото, сайтът на Ловчанска епархия признава, че еретиците имат църкви и така проявява откровено лицемерие, след като допреди време активно пропагандираше тезата на противниците на Критския събор, че последният е отстъпил от Православието. Ако пък е второто, се наблюдава единомислие между Критския събор и сайтът predanie.bg по отношение на употребата на понятието църкви като технически термин и ако е това, критиките на последния срещу Събора изглеждат озадачаващи.

Далеч съм от мисълта, че редакторите на predanie.bg им е минало през ума всичко това, когато са публикували новината. Те просто са взели  и са прекопирали нещо, което им е направило някакво впечатление. Очевидно би било много трудно да си помислим, че използвайки коментираната по-горе терминология, сайтът е застанал на икуменически позиции – каквито обвинения четяхме в него към Критския Събор. Сайтът просто е използвал един стандартен изказ, в който значението, което се влага в думите, зависи от контекста. В този смисъл Критският Събор, утвърждавайки, че Православието е Църквата, основана от Христос, наричаше инославните изповедания църкви, защото това е стандартният и подходящ начин, по който трябва да се обърне към тях (особено ако иска да води разумен диалог  и да доведе членовете им в Православието), а не защото ги приравняваше по същност с едната, свята, съборна и апостолска Църква. Въобще същината на богословието е не в думите, а в смисъла, който се влага в тях. Православните сме раби на Бога и по този начин на Неговата любов и истина, но не сме раби на езика, идеологията, дребнавостта или календара, което би било от лукавия.

/На снимката – църква в град Бартела/