Богословието на песъчинките

Автор: о. Спиридон Скутис

Помня, че когато бях малък и през лятото играех на морето, ми правиха впечатление песъчинките.

А когато правех замъци на брега, се питах дали съществува човек, който би могъл да преброи всички песъчинки и колко време би отнело това. Колко хубави детски помисли…

Израствайки, разбрах, че тези песъчинки и замъкът криеха невероятно богословие в тях. Нужни са малки стъпки, за да изградиш замъка на добродетелите и докато тези кратки моменти първоначално могат да изглеждат незначителни, в крайна сметка стават основи за нещо по-голямо. В тези кратки моменти се крие Господ, защото те са изражения на «битието», които се проявяват свободно и имат огромно значение в духовния живот и отношенията с хората. Но когато съединиш тези малки песъчинки, лека-полека правиш шедьоври, а от друга страна, с едно малко движение всички се разпадаха!

В живота винаги ни правят впечатление, положително или отрицателно, малките неща. „Видя ли как ми говори?“. Едно сърдечно здрависване, една усмивка, една помощ, едно “Какво правиш, как си?” “Нуждаеш ли се от помощ? Искаш ли да направя нещо за теб?” “Разбирам те, не се безпокой”, “Тук съм за теб, не се бой” “Обадих ти се така, да видя какво правиш”. Изрази, които изглеждат незначими, но са малки песъчинки, които ще станат основи, за да се построи замъкът на отношението и духовния живот. Зад тези „песъчинки” стои една личност, едно сърце, което нещо чувства, нещо преживява, една личност с висота, която блести на небето.

Примерите на светците ни поучават. Светите Порфирий, Паисий, Яков Цаликис, но и много благодатни старци ти казват една дума, в която има простота, любов и Божия благодат и в крайна сметка всичко се изцелява, докато не го разбираш.

Тези малки неща са страшните и забележимите, навярно и внезапните в епоха, където, за да  кажем «Обичам те», сме го написали в google calendar-а като задължение и «дълг».

Нека придадем на моментите сила, Божия благодат, жертва и посвещение. Можем дори и формалното да направим съществено, имаме платното и боите, оттук – рисуваме какъвто пейзаж искаме.

Божията благодат в християнина не се движи само във формалните неща и планиранията, а най-вече във внезапните и неочакваните. Там се вижда «духовната тренировка» на човека.

Губим живота, защото присъстваме телом, но отсъстваме духом и духовните преживявания отиват „на кино”.

Подари ръкувания и усмивки, извинение там, където си виновен, прегръдки без да причина, „обичам те“ колкото искаш и когато искаш без планирания и дати. Може да знаем как ще застанем в храма, кога ще се прекръстим, кога ще станем и т.н., но да не знаем как да стоим в една компания, в една връзка, в една разговор и дори и в едно „Добър ден“ и да изкарваме токсичност. Затова православният християнин, който се бори, води битки на всички полета, а не където и когато му е изгодно, за да покаже една лъжлива маска.

Една трудна тема особено в наши дни е бракът. Например как се поддържа топлината в брачната връзка. Нека вземем една саксия с някое хубаво цвете, което искаме и да напишем на една малка табела «нашият брак». Можем лесно да разберем, че цветето изисква галене, компания, говорене, вода, грижа, и т.н., в противен случай няма да издържи дълго. Тогава разбираме на дело, че не е достатъчна формалността, а е нужна същност, което изисква борба и труд, за да се поддържа.

Нека поставяме всяка песъчинка и Божия благодат в живота и отношенията ни. Нека присъстваме с цялото си битие. Да живеем всеки момент сякаш е първият и последният без страх, но с патос. Да знаем, че Господ е вездесъщ и всичко изпълва не само в храма, но навсякъде и винаги. Особено там, където си мислим, че отсъства, там блести повече с Неговото присъствие.

превод: Константин Константинов